Спомен за баса Михаил Попов

На 21 септември се навършват 120 години от рождението на големия български бас Михаил Попов. Повече от 40 години той беше на сцената и концертния подиум, пресъздаде целия басов репертоар в Софийската опера, а повечето му роли са и днес еталон за певческо и актьорско  майсторство. Съвсем ясно си го спомням в някои от ролите, в които съм го гледала - като Кончак, Зарастро, Гремин, Иван Сусанин, Кутузов. Първото нещо, което правеше впечатление, беше невероятният му глас - мощен, тембрист, прекрасно поставен, глас на истински бас по природа. Днес рядко може да се чуе такъв внушителен глас - с впечатляващ  нисък регистър, стабилни височини, неповторим тембър. Той имаше и внушителна осанка на сцената - сдържано, но въздействащо актьорско присъствие, имаше всички дадености на изключителен оперен певец.

Михаил Попов е роден на  21 септември 1899 г. в Плевен и първите си  уроци в  музикалното изкуство получава от баща си - начален учител и любител музикант. Още от ученическите си години Михаил Попов участва активно в концерти, оперети, свири на цигулка, даже участва в спектаклите на любителска театрална трупа. През 1920 г. започва обучението си в Юридическия факултет на Софийския университет, като едновременно с това пее в хора на Операта и взема уроци по вокална постановка при Иван Вулпе. Гласът му прави впечатление и в операта и му дават малки роли - Йохан от „Вертер“, Вампирът от „Запустялата воденица“ на Маестро Атанасов, Креспел от „Хофманови разкази“ и др. 

През 1923 г. Попов печели конкурс на Министерството на просветата за стипендия за обучение в Италия. В Неаполската консерватория постъпва в певческия клас на Де Лучия и Рош и успява да овладее принципите на белкантото, добива стабилна вокална техника. Явно, че Попов прави впечатление и в Италия, защото участва с успех в съвместни концерти с големите по онова време певци Джили и Скипа. При завръщането си в България той е приет за солист в Операта, изнася концерти – първо в родния си град, после и в София на 15 май 1927 г., съпровожда му Асен Найденов. Оценките са блестящи и той прави дебюта си същата година с ролята на Мефистофел от операта на Гуно “Фауст“. След забележителния успех Попов подготвя ролите на Кардинал Брони от „Еврейката“, Даланд от „Летящият холандец“, Осмин от „Отвличане от сарая“, Кецал от „Продадена невеста“, Лепорело от „Дон Жуан“, Дон Паскуале от операта на Доницети и още много други, но в една роля изпъква особено - на Княз Гремин от „Евгени Онегин“ на Чайковски. За първи път я пее през 1929 г. и тя остава в репертоара му до края на певческата му кариера. 

Чуйте още подробности от биографията на Михаил Попов и отзив на музикалния критик Розалия Бикс за неговото присъствие на българска сцена в звуковия файл.