Електронните цигари във всичките им варианти крият риск за здравето на човека заради комплекса от вредни субстанции, които съдържат и най-вече заради това, че не е ясно какво количество разтворима никотинова течност съдържат, каза пред БНР проф. Коста Костов, национален консултант по белодробни болести към Здравната каса и консултант по белодробни болести в Университетската болница "Света Анна":
„Няма безопасни електронни цигари. Ние никога не знаем в една електронна цигара какво количество токсични вещества има, какво количество никотин има, който може да бъде в много голямо количество – близо 20, 30, 40 цигари в един контейнер количество никотин. Това всичко попада в ръцете на тийнейджъри, на подрастващи, защото световните тенденции показват, че електронните цигари попадат преди всичко в ръцете на подрастващите. Това са млади хора, които подведени от внушенията на маркетинговите стратегии, на рекламите, си взимат тези устройства, мислейки, че консумират нещо безвредно, и това е фатално“, каза той за програма „Хоризонт“.
Агенцията по храните и лекарствата в САЩ вече съветва да не се купуват електронни цигари с неясен произход, защото те може да съдържат течности с тетрахидроканабинол - психоактивен компонент в канабиса.
„Електронните цигари са системи за електронно подаване на никотин и те нямат нищо общо със системите за нагряване на тютюна… При електронните цигари и случаите, за които говорим, не става въпрос за втория вариант. Ние днес ще говорим за т.нар. електронни цигари. Тяхната характеристика е, че те имат контейнер с разтворител и нямат система за нагряване. Да правим разлики между тях, всички останали и най-важното - между конвенционалните цигари, които са системи за изгаряне… Електронните цигари са всъщност системи, които имат разтворител, които подават никотин и една смес от химически вещества. Тези химически вещества съвсем не са безобидни. В електронните цигари има най-малко десет от тях, защото заблудата, която съществува сред пушачите и въобще сред широката общественост, е, че електронните цигари са едва ли не абсолютно безобидни“, каза професор Коста Костов.
Едно от отделяните вещества е формалдехид, който е признат за канцероген, което създава риск за бъдещо възникване на злокачествени процеси в белия дроб.
„Ацеталдехид, което е едно вещество, което предизвиква едно усещане, подобно на махмурлука. Има акролеин. Акролеинът е използван във войните, в Първата световна война в опитите да бъде създадено химическо оръжие от него. Диацетил, който е аромат. Той също предизвиква проблеми. Ацетол, който предизвиква мирис, глицетол, никотин, който е важната съставка“, каза проф. Коста Костов в предаването „Хоризонт до обед“.
„Ако някой мисли, че в електронните цигари няма никотин, след малко ще обясня, че не само има, но той е твърде много. В сместа от разтворителя има и бензин. Тежки метали! Там са калий, там е никел, там е олово. И никой от лекарите не се съмнява, че те предизвикват патологични промени в белия дроб. И накрая има и ултрафини частици, за които толкова много говорим“, продължи той.
До този момент в световната пулмологична общност са известни цяла група заболявания, които се наричат белодробни болести, свързани с тютюнопушене.
„Едната от тях е открита за първи път при войниците, които са били в Ирак. Това е т.нар. еозинофилна пневмония, която се дължи на стартиращи пушенето войници. Там е открита тази пневмония. Това е с давност около 27-28 години. В световната класификация на белодробните болести, свързани с тютюнопушене, има и една пневмония, която е много специфична. Нарича се десквамативна пневмония, която е много характерна за пушачи. Тези пневмонии, за които говорим и съобщени сега от американските колеги, някои от тях имат прилика с тази пневмония. Тепърва ще бъдат установени почти всички тежки белодробни болести. В това число и т.нар. идиопатична белодробна фиброза, за което толкова много говорим за последните една-две години. В нея близо 80% са пушачи“, допълни професор Коста Костов.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл
Проблемът в Китай с вируса на чикунгуня е голям, но рискът за нас, в Европа, е много малък. В това увери д-р Аспарух Илиев, експерт по безопасност на ваксините, ръководител на лаборатория в Берн. Лек ръст на случаите от Covid-19. Има ли опасност у нас от вируса чикунгуня? Южен Китай преживява най-голямата си епидемична вълна от вируса,..
Следващата настанителна кампания, особено в София, ще прилича много на предишната. Около 10 блока на различни университета ще бъдат в ремонт. Това заяви пред БНР Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети. От 2020 г. датират програмите за ремонт на студентските общежития за около 300 млн. лв...
" Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени чушки от Македония, компоти от Гърция и конфитюри от Египет". Предупреждението е на Стойко Кировски - председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Пред БНР той отбеляза, че..
Всяка година в горещите месеци рисковете от пожарите са факт. Всички високи треви и изсъхнали ниски храсти представляват перфектната среда за разпалване на пожари , които могат да излязат извън контрол. Липсва политика за превенция на пожарите чрез пашуване на животни в определени зони. Това заяви пред БНР адвокат Емилия Тончева, която..
Гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард публикува изображение на едно евро с българска национална страна в профила си в социалните мрежи. В публикацията Лагард казва, че остава още малко, докато видим в обращение тези евромонети и оценява високо решението на БНБ да запази образите на настоящите стотинки върху евровите монети...
49,2 на сто от българите подкрепят влизането в еврозоната, което е ръст спрямо предишното проучване, обяви директорът на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова в Министерския съвет. Неподкрепящите въвеждането на единната валута, са 45,8%. При бизнеса процентът на подкрепа е 66 на сто, като според Димитрова вече хората оценяват позитивно..
Промените в образователните програми за гимназия са добра първа стъпка към решаването на проблема с недостига на квалифицирана работна сила в редица сектори, но дефицитите в образованието се преодоляват с години. Така от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментират решението за повече часове по природни науки, математика,..
Няма пропуски или нарушения в лечението на 39-годишния Петър Стоянов, който преди няколко месеца почина след заразяване с полирезистентна бактерия и..
" Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени..
Промените в образователните програми за гимназия са добра първа стъпка към решаването на проблема с недостига на квалифицирана работна сила в редица..