Победителката в "Пирин Ултра" Рагна Дебатс: Бягането за мен е свобода

В края на миналата седмица 500 души от 39 държави участваха в един от най-труднитв планински ултрамаратони у нас - "Пирин Ултра". За един от трите старта в Банско пристигнаха и 20 атлети от световния елит, тъй като въпросното трасе беше етап от Световните серии по скайрънинг. Победител при жените стана световната шампионка Рагна Дебатс от Холандия. Миналата година тя се отказа по трасето, а партньорът й Пере Аурел, с когото живеят в Испания, стана първи при мъжете. Сега Рагна победи, като измина 66-километровата дистанция за 9 часа и 8 минути. 

И да, и не. Миналата година беше различно, сега ще внимавам, защото знам, че става дума за дълго състезание, на значителна надморска височина. Няма да тръгвам бързо, защото искам да се опитам да финиширам силнo. Миналата година бягах бързо в началото, защото знаех, че няма да финиширам. Затова бягах с първите трима мъже по време на първото изкачване.

Да! Беше доста голямо предизвикателство за мен и затова исках да го направя - защото знаех, че е нещо различно. Никога не бях ходила в пустинята и не знаех какво ме очаква. Условията там са екстремни и ми беше любопитно как тялото и умът ми ще се справят със ситуацията. Всичко е напълно различно - ако нормално бягаш в едно състезание 1 ден, отсядаш в хотел, храниш се с най-добрата храна, можеш да се подготвиш перфектно, но там, в пустинята ти си цяла седмица в много бедни условия - нямаш легло, не можеш да си вземеш душ, не можеш дори да си измиеш зъбите. Така че, беше истинско предизвикателство и на мен много ми хареса!”

Да, наистина ми хареса това, че нямах каквито и да е мобилни устройства, които да ме разсейват от истинския живот. Без телефон, без интернет. Водехме разговори така, както сме го правили предо 20 години! Беше наистина хубаво! Приятелство, но истинско приятелство между хората, истински чувства. Беше много специално...

Всъщност, ние доста си почивахме, защото денем, когато беше беше горещо, трябваше да сме на сянка, единствената сянка там беше в палатката. В палатката нямаш стол и се налага да лежиш. Затова лежахме в палатките, докато слънцето да започне да залязва, а пък после, когато ставаше тъмно, отивахме да спим, така че мисля, че си почивахме доста време и това много помагаше да се възстановим за следващия ден.

Мисля, че направих няколко добри състезания. Това беше едно от тях, първото. След това продължих към планините. Отидох на ултрамаратона Трансвулкания на Канарските острови, победих и мисля, че това също беше добро постижение, постигнах добро време. В скайрънинга спечелих Кралския ултра скаймаратон в Гран Парадизо, Италия, също добро постижение. После победих и в състезанието ССС от ултрамаратона на Монблан. Така че съм много доволна от постигнатите резултати.

Да, всъщност ние се подготвяме за едно още по-голямо пътешествие, което започва в края на тази година. В продължение на цялата 2020 г. ще се опитаме да пътуваме колкото е възможно повече с кемпер - аз, партньорът ми Пере Аурел, дъщеря ни, която е на 5 години, и кучето ни. Ще обиколим седемте континента и ще участваме в състезание на всеки континент. Америка я разделихме на 3 части, защото е много голяма и смятаме, че Централна Америка също заслужава състезание. Това ще е голямо предизвикателство. Планираме да бягаме дълги състезания - има едно, което е 200 мили, няколко по 100 км. Мисля, че ще бъде тежка година, с много пътуване, до нови за нас континенти, на които не сме били. Дори в Антарктида ще бъдем, където ще бягаме 100 км.

Добър въпрос! Никой не ме е питал досега. Мисля, че комбинацията е трудна, защото искам да бъда добра майка, най-добрата, която мога да бъда, но също искам да се състезавам, което означава, че трябва да ги комбинирам. Това изисква много планиране, иначе не бих могла да се справя. Щастливка съм, че дъщеря ми обича да пътува, тя е лесна като характер. Освен това съм голяма късметлийка, че партньорът ми напълно подкрепя това, което правя. Той също е елитен бегач и това е добра комбинация, защото и двамата обичаме един и същ начин на живот, можем да смесим нашия спортен живот със семейния ни живот. Затова мога и да направя всичко това възможно.

Знам, че много атлети следят каква денивелация са натрупали седмично или колко километри са избягали, колко дълго, за колко часа. Аз никога не гледам това, защото моят треньор ми прави програмата, така че това е нещо, за което нямам грижа. Но освен това, вярвам в качеството, правя много качествени тренировки, много интервални тренировки и може би на ден правя по около 7 километра, със 100 метра денивелация, което, ако го правя бавно, би било лесна тренировка, но ако го правя в интервална тренировка, се връщам вкъщи напълно изтощена. Мисля, че в планините не можеш наистина да мериш разстояние или време, защото зависи от терена, от метеорологичните условия, от много неща.

Моята мечта сега е нашето пътешествие, което ще бъде много важно за нас. Ще направим снимаме във всеки континент и накрая ще направим един голям документален филм. Това е мечта за мен и наистина очаквам с нетърпение осъществяването й.

В Европа ще участваме в Ултрамаратона на Монблан. И, не е много сигурно засега, но може би Пере ще участва в още някое състезание, както може би и аз.

Тя е много добър бегач и много приятна личност, също така. Надявам се, че ще е силна и ще ми е конкуренция. Колкото до мен - да, аз ще бягам, както обикновено, просто ще стартирам и ще видя как ще се чувства тялото ми. Мисля, че ще бъде прекрасен ден, с безоблачно небе, надявам се, че ще бъде фантастично състезание.

Свобода!

--------------------

Това е наистина специално чувство, заради Пере. Последните 15 метра бяха специален момент за мен - тогава си спомних победата на Пере...

Мисля, че той направи наистина хубаво състезание миналата година и съм истински щастлива да спечеля.

Първата част бягах с Вирхиния Перес. Реших да не стартирам прекалено бързо, защото знаех, че ще е доста дълго и тежко трасе, а исках да си запазя краката. Имах болки в глезена и не исках да го насилвам прекалено много. Така че тръгнахме заедно и в някакъв момент, на слизане аз я разминах и продължих сама. Не знаех много за другите момичета, нямах информация, затова продължих със същата скорост и се наслаждавах на трасето, защото то беше супер, с прекрасни гледки.

Това дори надмина очакванията ми, защото миналата година някои хора ми казаха, че наистина много им е харесало, но други се оплакаха, че е било тежко. Затова не знаех какво да си мисля, но много ми хареса, великолепно е там, горе! Добра комбинация от участъци, по които се бяга, с красиви гледки. Истинско скай състезание, защото в по-голямата част от времето си на голяма височина, която аз наистина усетих. Бягаш много часове на високо, а това прави бягането тежко, но пък и прекрасни гледки, широки участъци, покрити със зеленина, стръмни изкачвания, в гора, също така, някои много приятни селца, участъци, по които можеш да бягаш надолу, както и някои наистина технични, особено последният... Много ми хареса!

Първата част на последното спускане. Имаше и участък, където трябваше да бягам 3 часа до следващия пункт - това е прекалено много време, в което оставаш без вода и трябва да търсиш река, за да се напиеш и да оцелееш. Беше забавно.

Когато бягах вече надолу по асфалта. Когато видиш финала, едва тогава вече знаеш, че си победил!