Какво прави човека свободен на път? За да разбере, екипът на „Изотопия“ влезе в крачка с екстремния пътешественик Петър Ванев - първият българин, извървял Тихоокеанския хребетен път (през САЩ от границата с Мексико до тази с Канада), Пътеката на Апалачите и Континенталния преход.
Това са трите най-дълги маршрута в САЩ или т. нар. „Тройна корона“. Всеки един от тях е над 3500 километра и – както казва Пепи – те определено надминават стандартното разбиране за дълъг път. Три прехода и три книги – по една за всеки преход, това е целта на Петър след завръщането му. Първата вече е факт, втората се очаква през ноември.
„По време на тези преходи човек минава през много случки, срещи, преживявания, приключения във всеки смисъл на думата“, споделя Петър и допълва: „Докато не дадеш време на съзнанието си да се отпусне и наистина да потъне дълбоко в собствените си дълбини, няма как да разбереш кое е това, което най-много те вълнува и можеш да размишляваш върху него. Тези преходи ми дадоха свободата да си дам това време.“
Така Петър се спасява успешно от ежедневието: „Всички тези стандартни битовизми, които са част от нашето ежедневие, просто го разсейват постоянно. В един момент не можеш да се концентрираш, за да размишляваш върху истинските, същинските неща, които може би ни вълнуват.“
Преходите са друго нещо. „(…) Там си сам със себе си в истинския смисъл на думата. Това да останеш сам вкъщи няма нищо общо с това разбиране. От другата страна на апартамента, на улицата е съседът, комшията, има човешки същества, себеподобни, на няколко метра от нас. Но там - на десетки, стотици метри, ако нямаш дружка, която да се движи с теб, няма други живи същества. Няма други хора.“
И макар това да те освобождава в духовен план, може да крие и своите рискове. Петър ни разказва за един от най-трудните моменти по американските пътеки. Случва се в щата Колорадо, почти в нищото. Изненадан е от свирепа снежна буря и виелица. Натрупва над метър пресен сняг, което затруднява придвижването.
„Намирах се на 50 км в едната и на 60 км в другата посока от най-близкото място“, спомня си пътешественикът. Преди да измръзне и да се стигне до по-тежки последствия за здравето и живота му, Петър изпраща сигнал до спасителите чрез сателитния предавател, който носи. Започва голямото, мъчително чакане, по време на което не губи надежда. 30 часа по-късно помощта все пак идва. Докато чака обаче, Пепи си задава един въпрос: „Дали някой идва, защото предавателят е еднопосочен…“.
В такива моменти не трябва да губиш самообладание и кураж: „Човек трябва да вярва, че някой идва, че някой приема този сигнал. Но в такива условия има едно дяволче на рамото, което ти казва, че никой не идва, обречен си, тогава човек може да изпадне в паника.“
Дяволчето не посетило Петър нито един път през дългите часове. Все пак почуквало на вратата. През 30 минути Пепи поглеждал предавателя и се ослушвал за звук от самолет или хеликоптер. Наложило се да лагерува на мястото през нощта. На сутринта решава, че няма да чака и ще вземе нещата в свои ръце. Поема по склона, по който е слязъл предишния ден. Около 4 часа му отнема да измине километър в дълбокия сняг. Посреща го гъста мъгла и нулева видимост. Отново се налага да лагерува. Дочаква помощта на спасителите и финалът на историята е благополучен.
На такива преходи, продължава разказа си Петър, се ядат основно суха храна, ядки, лимецови флейки. А душата си човек храни със срещите с хората на път и техните истории. „Хората там са от всеки край на света и историите им защо правят това са много качествена храна за душата“.
Отношението на хората, което получаваш на път, също е важно. Ангелите на прехода са хората, чиято единствена цел е да помогнат на пътешествениците да изминат целия преход. „Тях ги радва добротата, която правят за теб – било то храната, която ще ти донесат, където и да те срещнат на пътеката, дома си, в който ще те подслонят, ще те изперат, ще те изкъпят, ще те нахранят. И когато срещаш това като редовен пример по тези пътеки, си връщаш вярата в хората. Това е силна храна за душата“, категоричен е Петър Ванев.
Още храна за душата и ума можете да откриете в звуковия файл.
През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..
Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..
"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс Мока Мус буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..
Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..
Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..
Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..
В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..
" По скоро няма да има правителство ", изказа мнението си пред БНР журналистът Лъчезар Лисицов от Клуб Z. За него крайъгълният камък е Пеевски ...
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно