На български език излезе още една брилянтна книга на Дубравка Угрешич - "Лисица", обявена за най-добра книга на 2018 г. от „Пъблишърс Уийкли“, „Къркъс Ривюс“ и „Ню Стейтсман“. Авторката е едно от големите имена в хърватската литература. Живее в Нидерландия. Носителка на множество литературни награди, сред които швейцарската награда за есеистика „Шарл Вейон“, немската награда за есеистика „Хайнрих Ман“, австрийската държавна награда за европейска литература и други. Тя е позната на българските читатели със своите романи („Форсиране на романа река“, „Музеят на безусловната капитулация“, „Министерство на болката“ и др.) и есеистични книги („Американски речник“, „Култура на лъжата“, „Четенето забранено“ и др.).
Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. В интервюто си пред БНР в предаването "Хоризонт за вас" тя говори на български език.
"Българският ми е много детски, примитивен. Няма с кого да говоря, но чета на български", сподели писателката и разказа:
"Бях на 7 години, когато за първи път дойдох в България с майка ми. Тогава се запознах с баба ми и дядо ми. После идвахме често и в тийнейджърските ми години много обичах да идвам на Черно море. След това вече идвам в България по други причини, културни причини - книги, издатели".
Угрешич определи "Лисица" като роман за читател, който е по-умен, по-образован и има по-добър литературен вкус от автора.
Балканите живеят в културен дисконтинуитет
"Страните, в които ние живеем имат своята специфика и те са форматиращи за своите граждани. За мен, като писател, е видна едва ключово разлика - стабилните култури имат културен континуитет, ние на Балканите живеем в културен дисконтинуитет. Постоянно нещо се мени и вие сте "in" или "out" - един ден сте писател, а на другия ден сте враг на народа". По думите ѝ литературата на този терен - Балканите, е белязана от това и тя е "нервна" - никога не разчита на присъствие в дълъг период, "защото знае, това са гени, че може би утре няма да бъде нищо". Угрешич разказа как в Хърватия са били палени книги, изчиствани библиотеките от книги на т.нар. "врагове на народа". "Постоянно има страх от популистически оргии, в които ще бъде изтрита една историческа версия и ще издигнат своя историческа версия.
По думите на писателката днес в Хърватия и Сърбия е много модерно да се изтрие всичко, което е било преди, защото хората, които са на власт стигматизират и те определят какво ще се чете и на какво ще се аплодира и на какво няма. "Те са нови културни арбитри, това е винаги някакъв вид полиция, казано символично. Хората, които имат такава арогантност и такава власт, че могат да определят какво ще бъде и какво - не. Те не са сами, на помощ идват медии. Така че ние пак имаме ситуация като във времето на комунизма - нещо е като самиздат, а нещо е мейнстрийм".
Писателят няма родина
Дубравка Угрешич сподели, че не се дразни от определянето ѝ като балканска авторка и каза:
"Вие не можете да контролирате това нещо. В Холандия ме третират като холандско-хърватска писателка. Трябва да бъдеш много голямо име и тогава вече не е важно какъв е паспортът ти. Това Набоков го казва много красиво, че кариерата е да те запомнят като име, а не като автор от конкретна страна. Писателят няма родина. Родината на писателя е литературата".
Писателката заяви, че не изпитва никаква носталгия по родината си Хърватия.
"Не знам за какво да изпитвам носталгия, толкова е грозно сега, че няма за какво да изпитвам носталгия, освен за моето семейство. Другото - политика, атмосфера, всекидневен живот, всичко това не е нещо, за което човек трябва да изпитва носталгия. Тази страна толкова се промени, бих казала, че е по-лошо отколкото беше", разказа Угрешич и уточни, че за малка част от хърватите сигурно е по-добре сега, но за останалите не е. По думите ѝ това е също въпрос на вкус: "Няма никой, който ще вземе обективни фактори, за да каже как е било преди и как е сега".
Доброволно изгнание
"Няма доброволно изгнание, това не е точно, защото полицията не ме е хванала за ръка, за да ме отведе през границата, не беше нищо такова. Това беше много неприятна история с остракизъм (на старогръцки: ὀστρᾰκισμός - метод за политическа борба, въведен от Клистен - бел.ред.), с изключване, с постоянни вреди, с медии. Те направиха това на много хора, не само на мен. Наричаха ни "народни врагове". Когато разбрах, че съм станала "народен враг", си казах "За какво ми е тогава този народ?". Сега звучи смешно, но тогава не беше и нищо не е смешно, ако човек гледа от перспективата на жертвите. А те не са само загиналите хора, жертви са и хората, които са тотално обезправени. Много различни са жертвите", категорична беше Дубравка Угрешич.
Признание
На 23-и октомври СУ "Св. Климент Охридски" ще удостои Дубравка Угрешич с почетното звание "Доктор хонорис кауза".
"За мен това е най-интимното признание!", заяви емоционално писателката.
Цялото интервю на Даниела Големинова с Дубравка Угрешич в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
"Борисов е заинтересован от съхраняване на правителството. Същевременно той изпраща послания, че няма да стои като заложник заради управлението. ГЕРБ..
Има шанс за голяма катастрофа и всички го знаем - партийни ръководители и на площада. И този път нещата са опрели на кокал, предупреди..
Опитът да се влезе в офиса с взлом беше акция за сплашване, натиск и смачкване на сдружение "Боец" , каза лидерът на сдружението Георги Георгиев в..