"Образование" е първата глава, която Република Северна Македония е амбицирана да затвори, след получаване на поканата за преговори с Европейския съюз. Югозападната ни съседка е осъзнала значението на най-важната реформа и усилено се учи от успехите и грешките на България в тази сфера. Кореспондентът на програма "Хоризонт" Кети Тренчева разговаря с училищни директори и държавни образователни инспектори от двете държави, които проведоха тридневна среща в Банско, осъществена със съдействието на фондация „Българска памет“. Организация, която осъзнава, че връзките между младите и амбицията им да получат европейско образование ще превъзмогне грешните политики от миналото на Балканите.
От няколко години македонската образователна система се реформира динамично, изследвайки европейския опит и на България. Югозападната ни съседка има и конкретна цел, и солидна подготовка за започване на преговорите с ЕС в тази област. Това сподели пред БНР държавният образователен инспектор на Струмишния регион Георги Здравев:
"България е по-напред от нас и като кандидат-член на ЕС ни е много важен опитът, който тя има от провежданите преговори с Европейския съюз".
30 училищни директори от двете държави дискутираха откровено какво още е необходимо да се направи в средното образование, така че се разтовари от ненужното и на младите да се дават знания, адекватни на все по-дигитализиращата се икономика . Най- напреднала е реформата в професионалното образование, в Северна Македония се нарича "стручно", и това е логично с оглед демографската криза и острия дефицит на квалифицирани кадри и при тях и у нас. В професионалните гимназии от тази година директорите и учителите вече активно участват в разработката на учебните планове и програми. Общият проблем е все още слабият интерес към него и отсъствието на бизнеса в училището. Примери бяха дадени от Струмица и Гоце Делчев.
Директорите на общообразователните средни училища признават, че са малко по-ощетени по отношение на учебното съдържание. В България ролята на учителите в подготовката на учебните планове и програми е твърде формална, а в Северна Македония изобщо няма такава. Там има държавно бюро за развитие на образованието, което ги изработва и налага.
Впечатляваща беше активността в дискусиите по време на тази тридневна среща и желанието да се търсят общи решения.
Фанка Къшева, директор на училище в Белица и доброволец към фондация „Българска памет“:
"Има практически смисъл, но и много силно духовно общуване се получи, за разлика от много други обучения, където дори с кредити, се получава формално. Ние сме доволни! Получи се, защото ние го искаме. И разбира се, тук голяма роля играе д-р Милен Врабевски - той е модерен европеец с възрожденски дух. Голяма личност!".
Изумителен е фактът, че училищните директори в своята загриженост и отговорност надрастват границите на двете държави и говорят за балкански образователни приоритети. Ето защо:
"Ние живеем заедно, имаме общи проблеми в образованието, а то е в основата на развитието на всяка една държава и на балканското общество, значи имаме и общи балкански проблеми. Европеизирането на Балканите трябва да стане заедно, както е било балканското възраждане и балканското образование", каза Фанка Къшева.
Репортажа на Кети Тренчева в предаването "Хоризонт за вас" за срещата на над 30 училищни директори от България и Северна Македония можете да чуете от звуковия файл.
Чудотворната икона Света Богородица, донесена от манастира "Пантократор" в Света гора, ще бъде в София до 18 август. Иконата ще бъде в софийския храм Свети Седмочисленици. Патриарх Даниил обясни, че иконата е тук заедно с отец Генадий Мартинов, който търси подкрепа за строежа на храмов комплекс за българската общност в украинския град Арциз...
БЧК е част от единната спасителна система , със спомагателна функция при гасене на пожарите. Това каза в интервю за БНР Ясен Сливенски, директор "Мениджмънт на бедствията" в Червения кръст. "Нашето предимство е, че дори в най-малките населени места имаме доброволци от доброволните екипи за действия при бедствия, които имаме в цялата..
Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди проект на правителствено постановление, с което се определя линията на бедност за страната от 1 януари 2026 година да бъде 764 лева. За настояващата година тя е 638 лева, и предлаганото от кабинета повишение на размера ѝ за догодина е с почти 20%...
Правителството ще проведе редовното си заседание. Очаква се министрите да работят върху проект на решение за одобряване проект на второ изменение на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост. Министерският съвет ще разгледа проект на Споразумение между правителствата на България и Италия за сътрудничество в областта на..
Жителите на село Скала край Сунгурларе вече са върнати по домовете им. Към момента няма опасност за населените места в района. Трите шведски самолета и хеликоптер от Ново село са работили вчера на терен. Ситуацията е сравнително под контрол , тепърва обаче температурата започва да се увеличава. 96 души с 19 единици специализирана техника се..
Лидерите на страните от Европейския съюз препотвърдиха подкрепата си за Украйна, докато тя упражнява неотменното си право на самозащита и че "народът на Украйна трябва да има свободата да решава бъдещето си". Изявлението, което не беше подкрепено единствено от Унгария, беше направено дни преди насрочената за петък среща между президентите на..
Продължават дипломатическите усилия за постигане на примирие в Ивицата Газа, а израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви, че Израел ще позволи на бягащите от войната жители на Ивицата Газа, да емигрират в чужбина. "Не ги изтласкваме, а им позволяваме да напуснат. Разговаряме с няколко възможни приемни държави; не мога да навлизам в..
Русия винаги е измервала себе си спрямо великата сила на деня. Това обясни пред БНР Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и основател на..
Ще успее ли Столичната община да придобие амфитеатър, който се намира върху парцел от списъка с държавни имоти с отпаднало предназначение,..
Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена . Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния..