През 1994 г. тя играе себе си във филма „Лисабонска история“ на световно известния германски режисьор Вим Вендерс. Тогава Madredeus са световно музикално явление, а Лисабон е европейска столица на културата. Тя е Тереза Салгейро и тази неделя за първи път ще пее в България в София лайф клуб със собствената си група. Първото интервю на певицата преди събитието е специално за „Хоризонт“.
Първият въпрос преди първия ѝ концерт в България е какво се е променило в живота и в музиката ѝ:
„Филмът на Вендерс „Лисабонска история“ беше преди сума ти години, през 1994. Преди 25 години. Страшно много неща се промениха. първо вече не съм с групата Madredeus. Когато ги напуснах, си казах: аз няма да напусна моята любов, тази музика, ще я следвам това е страстта ми и тя, музиката, ще бъде моят пълен ангажимент и професия. Работих с много интересни музиканти и пътувах много за среща с различни музикални стилове - например в Бразилия, където имам възможност да работя с португалския език, в Мексико, в Италия, която също чувствам много близка.
Моят първи соло албум след като се разделих с Madredeus, отново беше свързан с тази невероятна, древна и дълбока култура в португалската музикална традиция. И това, което исках, е да намеря музиканти, с които да правя своята собствена музика и това правя от 2012 година насам“.
Оттогава Тереза създава два албума - като автор и на музиката, и на текста и обикаля света, за да представи своя репертоар както и песни от Португалия и от други страни за които Тереза е направила аранжименти. Това пътуване, този воаяж около света има огромно значение за творческия път на Тереза.
„Бях на 17 години когато започнах да пея с Madredeus, започнахме да пътуваме още през 1989 година. така че моят живот е това - да пътувам и да пея. Това е невероятна привилегия да се докосвам до всички тези култури и до публиката в толкова различни страни“.
Човешкото е универсално, хората не се различават в същността си
Тереза е убедена, че човешкото е универсално, че хората не се различават в същността си: „Имаме една и съща обща нужда от където и да идваме на този свят - да намираме израз на нашата чувствителност, нашите виждания за света, за живота да изразяваме нашите мисли и чувства, начина по който възприемаме и живеем живота си. Както и да изразяваме нашата собствена способност за творчество и промяна на света, в който живеем към добро. защото е много ключово да се опитваме на направим света едно малко по-добро място за живеене. Място в което красотата да намира своя дом. защото красотата е пълната манифестация на живота.
На въпрос дали прави жертви в името на гласа си, тя заявява:
„Не, трябва да призная, че, разбира се аз съзнавам какво е моят глас. И знам, че колкото повече минава времето трябва съм все по-внимателна към него. С възрастта все повече става чувствителна към границите на гласа. И трябва да съм внимателна, но в същото време съм късметлийка, защото не пуша, не пия твърде много, имам нормален живот, и много работя с гласа си и за гласа си. Но,.... как да кажа, отнасям се и с лекота към това. Не се тормозя и дисциплинирам излишно. Избягвам това, което може да увреди гласа ми, моят инструмент на практика, но не се фанатизирам също така, не се вманиачавам. Гледам да има баланс между грижата и релакса“.
В последния си сингъл „Alegria“ използва поезията на един велик португалски писател - Жозе Сарамагу.
„Този сингъл всъщност излезе преди дни, написах музиката към поемата на Жозе Сарамагу, нашият уникален Нобелов лауреат за литература. За първи път я изпълних в Мексико, на фестивала на книгата, организиран от фондацията на Сарамагу и неговата съпруга, която е и моя приятелка. Имах мелодията, търсех думите ѝ и изведнъж ги открих в тази поема, въпреки че обикновено сама си пиша текстовете.
Знаех, че това трябва да е песен за щастието. Намерих поемата на Сарамагу и видях че напълно пасва на музиката, надграждахме текста към музиката заедно с музикантите в аранжимента.
Поемата се казва „Алегрия“, което означава радост. Това, което усещах от самото начало, е, че във времената, в които живеем, пълни с неравенства и бруталност към човешките ни права, когато е толкова трудно за толкова много хора да имат минимума, за да живеят ,в тези наистина тежки условия е истински важно да манифестираме нуждата от радост, дълбокото щастие и възторга от това, че сме живи. нещо, което всеки от нас трябва да носи в себе си. Правото на радост и на щастие е това, с което се раждаме“.
Последният албум на Тереза Салгейро се казва „Хоризонт“: „Хоризонтът е тази линия, която ни омагьосва. Пределът на видимото, пределът на това, което можем да докоснем. Хоризонтът е предизвикателство - тази подновяваща се покана към нас да вървим към него, за да разберем какво е оттатък. това, което е отвъд Хоризонта е символ на нашите мечти и сънища. недостижимото, което искаме да постигнем. Линията на Хоризонта е вечната покана за вечно движение, но и знак за това, колко сме крехки и уязвими от всичко, което ни заобикаля“.
За първи път Тереза ще пее в България тази неделя в София лайф клуб, където ще представи песни от самостоятелните й албуми “O Horizonte” и “O Misterio”, песни на Madredeus и други португалски класики.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
"Може да се надяваме да не е така, но не трябва да си затваряме очите - струва ми се, че новият екип на Тръмп ще се стреми Европа да се превърне в..
Правителството ще чака европейските данни за инфлацията, които излизат на 24 февруари, за да знае "дали да се напъва" с бюджета , а финансовият..