Ян Сова: „Право и справедливост“ не може да промени конституцията на Полша, засега

Социални програми, консервативни ценности и национална гордост - това е комбинацията, с която управляващите в Полша от партията „Право и справедливост“ спечелиха още 4 години начело на страната.

Овладяване на обществените медии, реформи, които според Европейската комисия застрашават независимостта на съда и разделението на властите, ограничаване на правата на жените и хората с различна сексуалност - нищо от това не доведе до крах на консерваторите на Ярослав Качински. Нещо повече - броят на гласоподавателите им се увеличи.

„Право и справедливост“ загуби мнозинството си в Сената, а депутатите им в долната камара намаляват с четирима. Но заедно с това новият полски парламент ще е идеологически най-разнообразният в съвременната история на Полша.

Разпределението на силите няма да позволи промяна на конституцията, а може би показва и че зенитът на популистите в цяла Европа отминава. На това мнение е полският социолог Ян Сова, с когото разговаря Константин Мравов. 

„Хората, гласували за „Право и справедливост“, са доволни от резултата. Поради две основни причини. По-ниските класи с материални проблеми бяха спечелени с политиките на преразпределение - детските надбавки от 125 евро месечно за всяко дете, въвеждането на задължително минимално възнаграждение за изработен час в определени сектори, което е много важно за работещите на временни договори.

Другото нещо е политиката им по отношение на ниските нива на средната класа. Това е важна част от подкрепата за тях и тя е въпрос не толкова на материално положение, колкото на идентичност и признание в политиката - че сме важна страна на световната сцена, вече не ни трябват визи за Съединените щати, противопоставяме се на Европейския съюз, на Меркел. Тези две социални групи са доволни от управляващите, чийто електорат дори се увеличава с повече от 1 милион души“, каза социологът Ян Сова.

- Кои са важните аспекти на тази полска идентичност, ключова за „Право и справедливост“?

- В Полша има огромна носталгия по времената на национално величие. Също като британската носталгия по имперските времена, която е една от причините за Брекзит. И ние сме имали империя много отдавна, което се е загнездило във въображението на хората. И четат за една от най-влиятелните държави, в един момент най-голямата в Централна Европа. Това не създава някакви сегашни териториални претенции, „Да завладеем Украйна!“, а е по-скоро на символно ниво - искаш да бъдеш някой, да означаваш нещо.

Парадоксално, материалният успех създаде по-голяма нужда от символно разпознаване. Видяхме го най-напред преди 4 години. Тогава хората, чието положение се беше подобрило при предишното правителство, не гласуваха за него, а избраха популистите. Те им дадоха нещо повече - не материални придобивки, а усещане за значимост, гордост.

- Основната опозиция, либералната коалиция около „Гражданска платформа“, не само не успява да стигне до гласоподавателите на популистите, а губи и от собствените си гласоподавали. Защо?

- Ключовото послание на либералната опозиция беше, че трябва е да се отървем от „Право и справедливост“. Трудно е да се каже какви бяха другите им идеи. Има дял от полското общество, който разсъждава точно така - че най-важното сега е да се отървем от популистите, но не бих казал, че това са повече от 10-15 процента. Хората искат да чуят идеи, а опозицията вече дори не успява да отправя последователни критики към правителството.

Досега казваха, че детските надбавки са политическа корупция и популистите си купуват гласове с парите на всички. Подпомагането на средната класа, което течеше при всички предишни правителства, не беше представяно като „политическа корупция“, а като здрав разум. Проблем се появи, когато преразпределението стана в полза на бедните. Но още по-лошо стана, след като най-напред наричаха надбавките "политическа корупция", а после казаха, че ще ги увеличат от 500 на 1000 злоти. Това е напълно непоследователно.

В началото на кампанията казаха, че ще повдигнат въпрос, на който никое правителство не е обръщало внимание - здравеопазването. Вярно е, че според много поляци има проблем с достъпа до здравеопазване, хората трябва да чакат за по-специфични видове лечение, няма достатъчно средства и т.н. Това е проблем, но сегашната либерална опозиция управляваше между 2007 и 2015, когато не направи нищо по въпроса и хората се питат защо да им се доверят сега. Много е трудно е за либералите да изградят легитимност. 

- Левите се завръщат в парламента, с ключовата роля на Робърт Биедрон - първият открито хомосексуален полски депутат. Имате още крайни националисти, пазарни фундаменталисти, земеделци. Няма мнозинство в Сената. Ще успеят ли в този шарен пейзаж „Право и справедливост“ да продължат с промени в модела на управление, като съдебната реформа, която критиците им възприемат като овладяване на тази власт.

- Мисля, че ще са по-тихи до президентските избори догодина. Загуба на президентството наистина ще им навреди. Очаквам да не са толкова радикални, да следват законите и конституцията, и така най-вероятно ще спечелят и президентските избори. Но ако в този момент продължат с опитите да придобиват повече власт, отколкото им е гласувана, това ще се приеме зле.

Липсата на мнозинство в Сената усложнява нещата за тях. Ще блокира досегашния им законодателен процес - без дискусии, гласуване и в двете камари в рамките на 24 часа, президентът подписва през нощта и за един ден закона е променен. Това повече няма да се случва така, управляващите ще трябва да маневрират, ще е по-трудно, но не е голям проблем за тях.

От гледна точка на управляващите тези избори са нещо средно между победа и загуба. Техните амбиции са големи - те не искат просто да управляват, а да създадат нов политически ред, да променят конституцията. Сега нямат достатъчно депутати за това. Надяваха се поне да увеличат броя им, защото това щеше да значи, че се движим в посоката на Унгария. Там Орбан увеличи мнозинството си в три последователни парламентарни вота и това му позволяваше да прави много неща. "Право и справедливост" не преодоляха тавана си. Малко е вероятно да увеличат сериозно подкрепата си в следващите 4 години. Повечето хора смятат това за начало на упадъка им, до степен, че ще е изненадващо ако запазят властта през следващ мандат.

- „Право и справедливост" са една от емблемите на популистката вълна в Европа. Какво показва победата им в Полша в по-широк контекст?

- Популистката вълна се стабилизира, но не прогресира и не постигна нужните големи победи. В Скандинавия левите се завърнаха в управлението, също в Португалия, Испания. Зенитът на популистите отмина. Ако имаме още една голяма икономическа криза или, да речем, Ердоган изпрати милиони бежанци към Европа, това ще захрани популистката реторика. Но без такова голямо сътресение не мисля, че могат да станат по-популярни.

Наблюдаваме поляризация на политическата сцена. Очевидният губещ е либералният център. Това е и резултатът на тези избори - най-големият губещ е либералната опозиция и все повече от гласоподавателите отиват към по-ясно заявени и радикални формации. Популистите печелят от това, но същото важи за левицата, както и за фашистите. Това усложнява играта, която вече няма да е либерали срещу популисти.

- В края да се върнем на вътрешната обстановка. Четох една оценка, че обществените радио и телевизия, които при „Право и справедливост“ станаха строго проправителствени, са ключов фактор за подкрепата към управляващите, особено в по-бедните части на страната.

- Това е важен фактор. Роля изиграха посоката и съдържанието на пропагандата, самата агресивна и заплашителна реторика на управляващите. Но наскоро излезе интересно социологическо проучване, което показва, че гласоподавателите на „Право и справедливост“ не са обсебени от обществените медии. Те почти поравно гледат и частната TVN, която е основен глас на либералната опозиция. Четат и опозиционни вестници като „Газета Виборча“. Погрешно е мнението, че привържениците на популистите живеят в някакъв измислен свят, създаден от обществените медии, и затова гласуват за „Право и справедливост“.

Интервюто може да чуете от звуковия файл