Преглед на българския печат

За  първи път ЕС раздели България от Румъния, пише “24 часа“. Наблюдението над страната ни трябва да бъде прекратено, докато за северната ни съседка ще продължи, докато не изпълни критериите по механизма за сътрудничество и проверка. Това са заключенията в одобрените от ЕК доклади, пояснява изданието.

“Труд“ цитира председателя на еврокомисията Жан-Клод Юнкер, според когото „въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък сега е достатъчен, за да се обмисли прекратяването на механизма“.

Темата е водеща и за останалите печатни издания.

Ръстът на разходите за здравеопазване в бюджета за догодина ще бъде около 500 млн. лева, информира “Сега“. Само ръстът на средствата, предвидени за НЗОК, е около 395 млн. лева.

Увеличение има и в бюджета на министерството. За болници са предвидени 233 млн. лева повече, заявява министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, цитиран от изданието.

България е на първо място в Европа по екологичен показател в земеделието - става въпрос за събирането на старите опаковки от продуктите за растителна защита. “Земя“ цитира думите на министъра на земеделието Десислава Танева. 97 % от опаковките, използвани от родните производители, са били събрани и преработени през 2019 година, става ясно от публикацията.

“Монитор“ публикува: България ще загуби една четвърт от населението си до 2050 година - това пише в доклад на ООН. Масовата емиграция и ниската раждаемост са основните причини. От десетте страни с най-бързо намаляващи популации в света, девет са в Югоизточна Европа.

“Дума“ поставя акцент върху посещението на президента Румен Радев и съпругата му в Япония. Те бяха сред официалните гости на церемонията по възкачването на престола на японския император Нарухито.

20 коли годишно се озовават под локомотив, алармира от първа страница „Телеграф“. 150 са най-опасните жп прелези у нас, на които шансът кола да бъде пометена от влак е голям. Вестникът се позовава на данни на Националната компания „ЖП Инфраструктура“. На територията на страната няма неохраняеми прелези, но от общо 756 - 150 са съоръжени единствено с пътни знаци -  на тях няма светлинна и звукова сигнализация, както и бариера. Така шансът за катастрофа е най-голям именно на тези прелези, а по закон вина за инцидент на жп прелез винаги носи шофьорът на автомобила, допълва изданието.