Днес Софийският университет "Св. Климент Охридски" удостоява Угрешич с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на най-старото висше училище у нас.
"Когато писах „Баба Яга снесе яйце“, не мислех да пиша феминистки роман. Но всичко, което пиша, по един или друг начин е свързано с феминизма, с женската перспектива – на жената писател, на темите, които като жена не мога да заобиколя. Аз просто не разбирам жените писателки, чиято перспектива е мъжка. Аз мога да го направя, но за мен не е интересно", разказа Дубравка Угрешич в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
Преди да посегне към приказния образ на Баба Яга, хърватската писателка е мислела кои митове и легенди са й най-близки. „И взех Баба Яга. Преди да започна да пиша, аз направих проучвания. Това е толкова интересно поле, че можех да си работя на него 10-20 години, но се овладях. Повтарях си постоянно, че пиша роман, а не научно- фолклористично изследване“, сподели Угрешич пред „Хоризонт".
За художествената сплав между наука и фикция
Тази склонност да се търси подтекста и да се обясняват многопланово нещата идва от закваската на Дубравка Угрешич като литературовед в Загреб. Тя завършва сравнително литературознание и руска литература в Загребския университет, а след това почти две десетилетия преподава руска литература в Института по теория на литературата на същия университет.
„Аз имам тренинг и страст за изследвания. Съвсем свободно мога да вплитам научните методи във фикцията и обратното: да превръщам фикцията в наука, в научен процес. В романа „Лисица“ правя точно това.“
Женският фатализъм се проектира в литературата
Дали все още Дубравка Угрешич вярва, че в женската вселена се крият отговорите на много от проблемите на света, създадени от мъже? Писателката споделя свое наблюдение, че периодично избухват и утихват все едни и същи феминистки движения и послания.
„И след десет години – пак същото. И жената е винаги жертва. Аз разбирам, че живеем в мъжки свят и властта е при мъжете. Но също така слабо разбирам защо досега жените не са се научили или да се сдобият с повече власт, или да не бъдат жертви по този начин. Като че ли това е някаква фаталност, съдба. Сега, следейки сериозни творби на млади писателки, които покоряват света, виждам, че те са винаги написани от гледна точка на жертвата, при една невъзможност за нормален диалог с мъжете."
Как Угрешич коментира усещането за всеобща лудост и поведението на световните лидери? „Това вече не са лидери, това са хора, които забавляват, комедианти“, отвръща тя.
Освен проблемите на екологията и климата, най-много я плаши завръщането към национализма. Има ли рецепта срещу крайно десните идеологии и расизма? „Аз правя това вече 30 години и никой не ме слуша. С моите скромни оръжия аз не мога да направя нищо“, признава авторката.
Колко широко понятие е родината
Дали изчезването на Югославия е особен „подарък“ за космополитно настроените хора като Дубравка Угрешич, която смята, че принадлежността към една територия не е от първостепенно значение?
„В нашия живот има точки, които са основополагащи. За мен беше много формиращо това, че майка ми е българка. Че когато бях 7-годишна и никой от моето обкръжение не пътуваше никъде, не разбираше света, аз имах този шанс, имах това чудо в живота си – баба ми и дядо ми да говорят български, майка ми да говори български. Понятието „родина“ за мен беше по-широко, простираше се до Черно море. Тогава даже не осъзнавах това. За младите днес това не е чудо – те постоянно пътуват някъде. Децата пътуват още от бебета.“
Когато Югославия се разпадна, разбрах и друго основно нещо – че да живееш в Югославия е житейски опит, който еманципира, признава още Угрешич. Един от героите в „Лисица“ твърди, че времето на космополитизма отминава. Дубравка Угрешич е на мнение, че процесът е двупосочен – от една страна интернет прави света голямо село, а от друга страна виждаме ясно как обществата се затварят.
Цялото интервю чуйте и в звуковия файл.
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
"Винаги съм слушала Българското национално радио с интерес. За мен то е една много достойна, много почтена институция , която своевременно, безпристрастно, информира своите слушатели. Цвети Радева е носителят на голямата награда на БНР "Сирак Скитник" От момента, в който съм си купила автомобил, винаги радиото ми е на Българското..
Отец Вениамин от храма "Света Троица" в Ловеч гради храмове, възстановява манастири и прославя Бога. Завършил е Софийската духовна семинария. 2002 година негово високо преосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил ръкополага отец Вениамин в дяконски чин, след което в свещенически чин. "Вече 22-23 години сме на Божията нива и с Божията..
Цялата история чуйте в звуковия файл.
Гост в рубриката "Горещи сърца" е Петя Грудева. Тя е психолог и помага на децата с увреждания да се справят по-добре в живота. Живее в Пловдив, обича да пътува и да опознава света и другите култури. Убедена е, че човек се учи докато е жив. "На психолог се ходи, когато действително имаш трудности да преработиш определено събитие, а не..
Ролята на тези управляващи не е да изправят държавата на крака, първата им грижа е да се наместят те! Това мнение изказа пред БНР политологът Слави..
Държавата има проблем с прозрачността, вече сме във втората четвърт на XXI век, и в администрацията, като Министерството на финансите нямаме дори..
Правителството тръгва с прилично ниво на доверие . Очакваната перспектива е за повече от година управление. Може би президентските избори са..