Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как днешните ученици си избират професия

Николай Милчев: Модерна и конюнктурна професия не е равнозначно на щастлива

Образователно турне с кемпер в 30 града ориентира децата

Николай Милчев
Снимка: БНР

На 13 октомври започна образователното турне на сайта "Знам.бе", посветен на ориентирането при избор на бъдеща професия. Организаторите ще посетят 30 училища в 30 града с кемпер, за да се срещат на място с ученици и учители. 

От организацията вече са изработили и въпросник, който ще изследва професионалните нагласи у подрастващите. Пред "Хоризонт" Ангел Георгиев, който през последните години се занимава с информационни технологии, посочи, че въпросникът вече е достъпен онлайн. За първите три дни има вече около 1000 попълнени анкети.

В избора на професия има цикличност

Въпросникът предоставя идея на детето за това коя е неговата професия, в която то може да се развива и да му бъде интересно в бъдеще, поясни Георгиев. 

"Не мога да кажа, че има промяна на интереса. Това, което забелязвам, е една цикличност, която се е появявала при всички предишни технологични революции. Реално има една цикличност, която много често се преекспонира – че дадена технология ще завземе професиите. Но се оказва, че тя, колкото завзема професиите, толкова генерира много нови и различни", коментира Ангел Георгиев.

Учениците мислят, че професиите са това, което правят мама и татко. Те трябва да питат сърцето си. Често този избор се прави от други - това е тезата на Николай Милчев, учител по български език и литература с 30-годишен опит.

Някой иска да вади моркови и да гледа зайци

Т.нар. модерни професии в съзнанието на учениците са свързани с възможността за високи доходи и с това, че са по-престижни и платени, смята той.

„За мен е много тъжно, тъй като тия мобифони и електронни играчки в ръцете създават усещане, че всеки може да го прави. Да де, то всеки проговаря, ама не всеки пише, не всеки реди думите по определен начин.“

Когато изборът на професия е свързан с модерността и конюнктурата на онова, което се търси, е важно, но то често пъти не помага за щастлива професия, подчерта Милчев.

„Е, как да не си избера от тези нови, така наречени нови, модерни, дигитални професии, като непрекъснато се говори, че ще има нужда от това. Да де, ама аз имам нужда да вадя моркови, имам нужда да гледам зайци, но не го знам. Ние все по-малко вярваме на онези професии, които ни държат близо до земята, под небето, които ни правят такива, каквито сме. Не можем всички да бъдем  програмисти. Както преди години - не могат всички да бъдат юристи, не могат всички да бъдат полицаи…“

Електронните дневници не намаляват бюрокрацията

"Бюрокрацията създава една фасада и парадност, една подреденост, прилежност, усещане за ред, а същевременно изсмуква силите от най-важното – училището е, за да се учи вътре", заяви още преподавателят. Милчев даде пример с началото на професионалния си път като учител преди 30 години, когато е имало 1 заместник-директор, а сега са по четирима. „Не сме повече. Не сме станали по-подредени", допълни той.

Електронните дневници приличат на хора, които се спускат встрани от пистата и се радват на състезателите - те дублират просто това, което става, не го отменят, смята Милчев.

Според преподавателя учениците „мразят електронните дневници, защото всяка вечер родителите им знаят какво е станало“.

Между училището и родителя няма тишина

"Тази връзка между училище, между учител и родител - в нея също трябва да има мяра. Тази непрекъсната комуникация създава впечатление, че между училището и родителя няма тишина. Непрекъснато се знае всичко. Това е пълен абсурд“, изтъкна Николай Милчев. Често пъти липсата на такава връзка е толкова голяма, че електронните дневници се превръщат в играчка, допълни той.

„Толкова много ученици не учат, толкова много ученици ходят формално на училище. И този стремеж да се знае всичко превръща връзката в говорилня. Тези непрекъснати Фейсбук групи, които всяка вечер се свързват с учителя и говорят, изтощават организма на училището. Превръщат го в седянка, както седяха някога бабите на пейките. Трябва да има респект, трябва да има уважение. С учителя ще се говори два пъти в седмицата по определени въпроси. Защото не се говори за това какво се учи, а се говори колко пари са събрани, имат ли карти… Технологията изяжда смисъла на знанието. Знанието се превръща в процедура.“

Още по темата за избора на професия, технологиите и знанието - в звуковите файлове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мъж в кома и друг - тежко пострадал след катастрофа край София

Мъж е изпаднал в кома след тежко произшествие край София. Инцидентът е станал на булевард "Европа" при разклона за Банкя. Сигналът е подаден в 22:38 часа в неделя.  Лек автомобил се е ударил в крайпътно дърво. На място са изпратени три линейки, съобщиха за БНР от Центъра за спешна медицинска помощ. Мъжът е с множество наранявания,..

публикувано на 25.11.24 в 14:10
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00