Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пречи ли хорото на театъра

"За" и "против" народните хора по градските площади

Селската срещу градската култура в спор къде е мястото на хорото днес

Култулорогичният спор къде е мястото на хорото се разрази след публикация в сайта "Площад Славейков".
Снимка: БГНЕС

Статия на журналиста и писател Мария Касимова - Моасе, публикувана в сайта "Площад Славейков", озаглавена "Селският мегдан в Градската градина", предизвика остра полемика в социалните мрежи. Тя е пряко свързана с инициативата "Хора за хората", която се провежда от шест години в различни градове на страната. В София всяка неделя на четири различни места хора се събират и танцуват народни хора. Едното от местата е площадът пред Народния театър "Иван Вазов". Това е и мястото, което се превръща в център на спора - съизмерим ли е площадът със селския мегдан от миналото или не е подходящ за подобни инициативи.

Вече шеста година всяка неделя от инициативата "Хора за хората" пристигат с голяма преносима тонколона в най-старата градска градина на София и поставят началото на народно увеселение. Хванати ръка за ръка, много граждани извиват кръшни хора и се забавляват в ритъма на традиционната българска музика.

В страницата си във Фейсбук от инициативата пишат: "Всяка неделя във всяко кътче на България възстановяваме, запазваме, подготвяме и одухотворяваме децата си с най-чистото, с най-българското - хорото ни!",  и завършват с призива: "Нека бъдем достойни наследници на тези велики българи!"

Показна или спонтанна инициатива

Преди дни обаче срещат и другата позиция, неприемаща избора на мястото за подобна инициатива, позиция, която провокира вълна от коментари в социалните мрежи, стигащи до обидни квалификации, до обвинения в липса на патриотизъм или в демонстрация на чиста проба декоративен патриотизъм. Потърсихме мнението на инициаторите, но ни отказаха коментар, явно афектирани от възникналата полемика, като само ни написаха: "При общонародно събитие, каквото е хорото, няма две гледни точки. Има българи, хванати ръка за ръка в името на традицията и доказано най-богатия световен фолклор."

Преди година Красимира Митова се мести от София в родния си град Враца. Споделя ентусиазма, с който е започвала да събира хора на площада в града.

"Много ми се искаше тук, във Враца, да се случи подобно нещо. Свързах се с хората, които преди това са го правили. Те казаха: "Да, имаш нашата подкрепа. Искаш ли да вземем колоната, която сме ползвали?" Започнахме някъде от началото на юни месец тази година", разказва тя пред "Хоризонт". И допълва, че "в България май е популярно за всяко "за" да има и много против".

"Не го смятам за някакво показно мероприятие, което да покаже колко сме патриотични и колко обичаме българското. По-скоро е наистина опит да се свържем с нещо истинско и да накараме хората да се изкарат от черупките си и от социалните мрежи, и да се свържат на живо, както са се свързвали хилядолетия наред, да бъдат истински", мотивира своята позиция Красимира Митова. 

Хората имат нужда от изява в открити пространства

Доц. д-р Веселка Тончева -  етномузиколог от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, отдава инициативата "Хоро за хората" на особено силния интерес към българските народни танци в последните години:

"Тези хора очевидно някаква инициатива, очевидно някаква организация - имат нужда това нещо да го изнесат в публичното пространство, т.е. да го показват, да го изразяват, да го изявяват. Толкова много клубове има за български народни танци, наистина са много, навсякъде в България, и тези хора всичките играят, но те играят в затворено пространство - в читалище, в училище, в зала и т.н. Тук обаче нещо друго има, това опубличностяване, т.е. наистина изнасянето пред всички и по този начин въвличането на повече хора", коментира доц. Тончева.

Има ли преекспониране на посланието

"Прочетох и много силни думи на въпросната инициатива - за това как всъщност каква е космическата енергия и т. н. Истина има в това, че хорото обединява хората и че точно с тази кръгла форма, точно с това хващане за ръце наистина има едно консолидиране на общността, но дали трябва да го преекспонираме? Дали трябва да влагаме в това - чак силния патриотизъм и търсене на някаква национална енергия, не мога да кажа", допълни етномизукологът. 

"Аз нямам абсолютно нищо против хорото и това е много ясно казано в моя пост", подчерта в предаването "Хоризонт до обед" Мария Касимова - Моасе.

"Аз имах против това, че въпросното шумно събитие, каквото и да е то, независимо дали е хоро или джаз концерт, или рок концерт, то смущава работата на Националния театър. Националният театър е също такъв български символ, с който би следвало да се гордеем. И докато аз бях на представление, в момента, в който актьорите от сцената си поемат въздух, се чува отвън ритъмът на някаква музика, каквато и да е тя, в случая беше хоро. Смятам това за неуместно", изтъкна Мария Касимова.

За хорото си има подходящо време и място

"Уважавам много българските традиции. Самата аз съм филолог. Имам разработки,фолклорни, които съм правила като студент и след това. Уважавам много този танц, но смятам, че все пак за всичко има време и място. И би било по-подходящо или това хоро да се изнесе в някакъв парк, където няма да шуми на хората наоколо и на културна институция като на Народния театър, или да се организира в по-ранно време", допълни Мария Касимова - Моасе.

На 5-ти ноември Мария Касимова - Моасе ще получи отговор от Столичната община дали е разрешено организирането на хоро пред Народния театър.

"Нека да познаваме фолклора си, но да познаваме и градската си култура. Ние имаме градска култура. Нашата столица е такава. Независимо, че се избутаха страшно много красиви къщи и места, които маркираха това историческо време, все пак нека да помним, че това е един европейски град, който е граден преди 100-120 години с архитекти българи, които са учили в чужбина и са привнасяли световната, европейска култура у нас. Нека да уважаваме и това", призова Мария Касимова.

Различните мнения чуйте в звуковите файлове. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софийската опера и балет представят "Селска чест“ и "Палячи“

Покана за премиера от Софийската опера и балет . Постановките всъщност са две – "Селска чест“ и "Палячи“ , но както обикновено биват поставяни заедно в една вечер, така ще се случи и сега. Директорът на оперния театър акад. Пламен Карталов е и режисьор на спектакъла, чиито премиерни дати са от 11 до 19 октомври. "Селска чест“ е опера в едно..

публикувано на 07.10.25 в 16:37
Младен Петков

Нова рубрика представя любопитни събития и истории от Щатите

Тази седмица е ефира на предаването “Понеделник вечер” на програма Хоризонт стартира нова рубрика с акценти от живота в Съединените Щати . Дългогодишният ни колега ни Младен Петков всеки понедел ник от Вашингтон в “Американски честоти” ще представя своя поглед върху събития и истории отвъд Атлантика: " Идеята ми за тази рубрика..

публикувано на 07.10.25 в 16:26

Две години по-късно в кибуца Нир оз в Израел животът не е възстановен

В кибуца Нир оз в Израел , който беше атакуван от "Хамас“, две години по-късно животът не е възстановен , но близки на убитите посрещат групи и разказват за ужасите. Само на два километра от ивицата Газа, кибуцът Нир оз е един от първите, които е бил атакуван. 27-годишният Рон Шмицър , който също е бил част от общността сега показва..

публикувано на 07.10.25 в 15:56
Д-р Милена Ангелова

Милена Ангелова: Тотално зловеща е обстановката в Газа

"Не съм съгласна с определението, че "Хамас" е радикална групировка" . Това отбеляза пред БНР д-р   Милена Ангелова , която се завърна от Газа: "Дали ни харесва или не "Хамас" е дошла на власт след избори през 2006 година . Наистина не е имало избори след 2006 година, но "Хамас" в момента е правителството в Газа. Както Израел има..

публикувано на 07.10.25 в 15:25
Джейн Гудол, Будапеща, юли 2019

Жасмина Георговска: Джейн Гудол беше и винаги ще си остане световна екологична икона

"Джейн Гудол беше и винаги ще си остане световна екологична икона" .Това каза пред БНР  българката Жасмина Георговска от екипа на Джейн Гудол, британската природозащитничка и световноизвестен експерт по шимпанзетата, която почина на 91-годишна възраст.  "Джейн е известна с това, че дори и на 91 години тя пътуваше 300 дни в годината по..

публикувано на 07.10.25 в 11:41

Йордан Цветанов за историята на "Джуниър бенд“

"Оркестър  "Джуниър бенд“  е наследство от моя преподавател по кларнет  Иван Иванов , който аз наследих в един по-скромен състав от няколко деца, които изпълняваха типичните за духовите оркестри маршове и училищни неща". Това заяви пред БНР Йордан Цветанов , диригент на "Джуниър бенд": "В началото мислех да го правя като симфоничен духов оркестър..

публикувано на 07.10.25 в 10:38
Теодора Иванова

Председателят на ДАЗД за случая в Каблешково: При нас няма данни за сексуално насилие над детето

"През изминалата една година от кампанията "Бъди смел, бъди добър!" срещу насилието над и между деца можем да се похвалим с отлични резултати , защото благодарение на кампанията успяхме да привлечем голяма част от обществото ". Това подчерта пред БНР Теодора Иванова , председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД): "В тази..

публикувано на 06.10.25 в 13:53