Изследователи от БАН събраха мозайка на българските празници и обичаи

В появата на книгата има неслучайна случайност, разказа в предаването "Нощен хоризонт" доц. Баева, която дълго е обмисляла създаването на подобна книга, но все не оставало време. Докато се появила покана на издател да се напише подобен сборник, ориентиран и към по-младата аудитория с популярно представяне на темата.

Зад книгата стоят знания, наблюдения и опит, трупани в продължение на 20 години.

Доц. Тончева преди време е написала книгата „Традиционни празници на българите“, посветена на празниците и обичаите, но тя била по-кратка и предназначена за българите в чужбина. „Беше българо-чешко издание, по покана на една българка, омъжена за чех в Прага. Имат сдружение, неправителствено, което работи за българите в Чехия.“ Тогава Веселка Тончева замислила подредбата така, че книгата да бъде семейно четиво.

Какво стои зад календара на фолклорния човек

Календарът, който използваме в съвременността, се различава от календара на фолклорния човек, изтъкна доц. Вихра Баева.

„Прието е вече в съвременния свят новата година да започва на 1 януари, но в традиционната култура началото е малко по-рано: около зимното слънцестоене. Има един дълъг период, който носи този смисъл – на началото, на новото, което започва. Някъде Игнажден може би бележи началото на този период и стига чак до Водици, до Йордановден, когато свършва този преход – от старата към новата година, който е свързан с това особено време на късите дни, дългите нощи, представата, че слънцето е слабо, че силите на доброто са уязвими, че отвъдното и демоничните сили могат да нахлуят в човешкия свят.“

За съвременния човек книгата е като наръчник

Затова авторките се ориентирали към модел, който да е по-практичен за съвременния човек, за да я използва като наръчник.

„За фолклорния човек времето е един безкраен цикъл, който се повтаря периодично и реално няма начало и край. Някак животът на човека е включен в големия кръговрат на природата и на вселената. И по този начин самият човек преживява себе си като вечен – дори когато свършва неговият личен живот, продължава животът на неговите наследници. Мъртвите предци са също част от семейството и по някакъв начин продължават да живеят. Тоест, това е по-философски възглед за времето“, коментира доц. Вихра Баева.

Хората сякаш не си дават сметка за точното значение на думите празник и делник, отбеляза доц. Веселка Тончева.

„Делникът - с делата, с работата – наистина традиционният човек е работел. Работата, свързана със земята, с животновъдството – тя е абсолютно обземаща всичкото време и пространство на човека. Докато празникът е да влезеш в друг ритъм. Излизаме от ритъма на всекидневието и влизаме в един друг – празен, празничен.“

Зад завесата на символите

Доц. Баева и доц. Тончева са развили идеята да обяснят символното значение на определени образи, свързани с дадени празници и обичаи. „Аз дълго време като изследовател съм се занимавала със значението на образите и на символите. Те са като един своеобразен език, който върви паралелно с другото слово. Когато човек се вгледа в тях, може да научи много за смисъла на ритуалите и за значението на съответния празник. И сме се опитали да вдигнем завесата пред неизкушения читател и да го въведем в този интересен свят на образи и символи.“

Този подход дава повече в разказа, той дава други хоризонти за опознаване на обичайната ни обредна система, подчертава доц. Тончева и уточнява, че за създаването на текстовете са ползвани както архивни материали и сборници за народни умотворения като съкровищница, но са се доверили и на своя теренен опит. „Тоест, празниците и обичаите са разказани през нас.“

„Когато човек попадне на съответния образ – самодива, чумата, водата, огъня, коня, мечката, символиката на кръста – някак си наистина картината става много по-богата и по-интересна.“

Отвъд познатите, азбучни неща за един обичай, авторките са подбрали богата палитра, за да разкажат за всеки един празник.

Цялото интервю е в звуковия файл.