Текстовете са писани в продължение на няколко години, затова и особено в полемиките, посветени на Европа, читателят ще види определена разлика, посочи Калин Янакиев в интервю за предаването „Хоризонт до обед“.
„Ако през 2015 година, веднага след ислямистките атентати в Париж, мен все още ме предизвикваха гласовете на радикалните мултикултуралисти, на крайно левите либерали, които поставяха под съмнение християнския фундамент на Европа, по-късно аз забелязах навлизането на едни особени апокалиптични гласове отдясно – на тъй наречените нови европейски консерватори, които захванаха да се прощават с досегашната демократична Европа и да ни чертаят много лоши перспективи пред нея. Поради което да поставят под съмнение базисния демократичен ред на тоя континент, установен след края на Втората световна война.“

Що е то европейски нации
Една от темите, които вълнуват автора, е посветена на същността на европейските нации.
„Действително ли те представляват някаква мистична неизменно почва или поне от век-век и половина те постепенно се превръщат в нациите на една глобална или глобализирала се в предишния период Европа, която поради тази причина е населена със своите нации, но те са и многоетнични, и многорасови и в това няма никакъв драматизъм“, коментира проф. Янакиев.
Друг акцент в сборника с есета е ролята на Русия, разгледана през различни геополитически конструкти, един от които е този за православната цивилизация като геополитически инструмент.
Русия и разколът в православието
„Православната цивилизация като геополитически конструкт се опитва да превърне православното изповедание в политически инструмент. Този политически инструмент в днешно време се намира в страшна криза, за голямо съжаление на руснаците поради прословутия скандал между Москва и Константинопол във връзка с даването на автокефалия на православната църква в Украйна“, подчерта Калин Янакиев. „Конструктът православна цивилизация оттук нататък на мен не ми е ясно към кого ще бъде насочен. Русия предизвика разкол в православието, така че да продължава да използва този инструмент като полбитически ще й бъде все по-трудно и по-трудно“, допълни той.

Грехът за колониализма
Темата за Русия в книгата не е центрирана върху православната цивилизация. Проф. Янакиев анализира и мита за греха на колониализма, приписван изцяло на западния свят.
„Русия колонизира една огромна територия – на Евразия, която не е пресечена нито от океани, нито от морета, но всъщност през цялото време до нейното колонизиране е била населена от точно толкова много и различни поземни народи, колкото са населявали американския и африканския континент и които далеч не са чакали Русия да дойде, за да ги подчини на своята имперска власт.“
Войната срещу евробюрокрацията, мигрантите и джендъра
Новият консерватизъм в Европа в книгата е описан като „консерватизъм“ в кавички.
„Моята теза е, че не става дума за същински консервативно политическо направление, а за нов вид фобийна идеология, която почива на три основни кита, да го кажем така. Единият е антиелитизмът – стилизирането на общоевропейските институции, на общоевропейската администрация като паразитна политическа класа, която никой не е избирал, като един самоназначил се либерален елит, срещу който тъй наречените нови консерватори се борят. Вторият кит – прословутите мигранти, които ще залеят Европа, ще променят нейните традиции, ще руинират християнството. И третият кит – това са трансхуманистичните и джендър фобиите, тоест приписването на либералния свят на някакви разчовечаващи човека идеологии.“
Проф. Янакиев е на мнение, че включително в българския контекст тези три инструмента масово се използват и у нас - от антисистемните и патриотични партии.
Цялото интервю е в звуковия файл.
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..
На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред БНР журналистът Кристияна Стефанова от подкаста "ИнтервюТО" на Ивелин Николов и сайта "Вестоносец". Тя е бивш репортер на телевизия "Евроком". Изслушване на директора "Връзки с обществеността" на..
Награждаването на победителите в кино-литературния фестивал "Синелибри" започва в 19.00 часа в зала 1 на НДК. Певицата с български корени Силви Вартан ще получи специална награда, а самата тя ще връчи приз на полската режисьорка Агнешка Холанд. Вартан се срещна днес с българските медии и каза, че целият ѝ живот е един парадокс и нейната..
Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и..
Малка част от дълга е за покриване на стари дългове, друга за покриване на дефицита, губят се около 5,4 млрд. евро – около 10 млрд. лв., с които..
Изборът на социалист – Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк е шамар за Тръмп, коментира в интервю пред БНР дипломатът Стефан Тафров. "Това е..