Петр Плацак: Комунистическият режим рухна по икономически причини в Чехословакия

Комунистическият режим в Чехословакия рухна по икономически причини. Това заяви пред БНР Петр Плацак - една от ключовите фигури в чешкия ъндърграунд преди 30 години и един от организаторите на антиправителствени акции в началото на Нежната революция. Той е и автор на нелегални издания, нееднократно репресиран от бившите комунистически тайни служби. Писателят, поет, историк, журналист и издател, беше в България като гост на Чешкия център в София, който тези дни е домакин на поредица от срещи, дискусии, прожекции на филми и изложби, посветени на 30-ата годишнина от Нежната революция.

„Хората, на първо място, искаха да живеят по-добре и то в свободна страна. Мнозина със завист наблюдаваха в какви условия живеят съседите на Запад. Според мен в онези години каталогът на „Некерман“ извърши по-голяма диверсия спрямо режима, отколкото принципите в Харта 77. Материалното беше в основата, защото добре си спомням тогавашните опашки за банани и празните магазини. От друга страна хората не искаха повече да живеят в страх, да бъдат под постоянен контрол на специалните служби. Полицейщината и цензурата бяха смачкали нашето общество“, каза Плацак за предаването „Събота 150“ по  програма „Хоризонт“.

- Какво си спомняте от онези дни?

- Първото, което си спомням, е самата демонстрация на 17 ноември. Участвах в нея, както и във всички предишни акции. Именно на този ден всички ние усетихме, че сме сила и краят на режима е близо. Преди това трудно можехме да си представим, че властта ще падне под натиска на улицата. Това беше първата разрешена демонстрация, тъй като тя беше свързана с Международния ден на студентите. Тогава бях на 25 години, но мога да кажа, че много преди това станах участник в обществения живот,  в дискусиите какво се случва в нашата страна и каква искаме тя да бъде. Макар, че бях малък, в паметта ми завинаги се е запечатал онзи страховит образ на руските танкове по улиците на Прага през 1968 г.

Благодарение именно на тези руски танкове ние разбрахме, че живеем в окупирана страна, в която комунистите са в съюз с чужди сили. Тогава не знаехме какво да правим и как да се противопоставим. Като момчета от улицата, започнахме да рисуваме върху стените червени петолъчки и нацистки символи със знак на равенство помежду им.

- Нежната революция от 1989 г беше мирна и безкръвна, как успяхте да постигнете това?

- Това беше свързано с процесите на известна нормализация в политическия живот на Чехословакия от началото на 80-години. Режимът не прилагаше тогава грубо насилие срещу опонентите на властта и те имаха възможност достатъчно открито да изразяват своето мнение, макар и само в тесния кръг на различните дисидентски движения. Именно тогава повечето хора вече искаха този режим, който изправи страната пред тежка криза, да си отиде. Всички искаха да няма цензура и да можем свободно, без страх да изразяваме своето мнение.

- В онези години кои групи хора бяха начело на движението за свобода - студентите, интелигенцията, научните среди?

- От една страна бяха студентите, а от друга - опозицията, която имаше своята програма за действие - известната Харта 77.  Именно тя успя да привлече много широк кръг хора, които преди не са и предполагали, че ще действат заедно в защита универсалните човешки права, които бяха в основата на Хартата. Така бяха обединени, интелектуалци, студенти, работници.

- А къде бяха обикновените хора - още тогава Чехия се радваше да доста висок жизнен стандарт в сравнение с другите страни от източния блок?

- Естествено режимът се възползваше от това, че Чехословакия беше относително богатата държава с добре развита индустрия още от XIX век. Но именно от началото на 80-те години ситуацията започна да се влошава, всички виждаха, че тази икономика, без да бъде реформирана, няма да може да издържи още дълго. Тогава на преден план излязоха и проблемите на екологията- в градовете хората се задушаваха зимата от смога, реките бяха замърсени и това значително увеличи броя на недоволните от режима. Ако вземем събитията отпреди 30 години- тогава на 17 ноември на улицата първо излязоха студентите, а само два дни по-късно в протеста вече участваха десетки хиляди. Ден по-късно на Вацлавския площад вече имаше над 100 000. Към протеста се присъединиха най-различни хора, които никога преди това не са участвали в подобни акции. Големият обрат настъпи, когато на улицата дойдоха работниците от големите заводи в Прага - това стана само 5 дни след студентския протест и точно тогава почувствахме, че краят на комунистическия режим е близо.

- Между Пражката пролет, смазана от танковете, и Нежната революция изминават цели 20 години. Руската перестройка на Горбачов ли отприщи промените през 1989-а?

- На теория, да. Но режимът рухна по чисто икономически причини. Но нека сме наясно, Горбачов започна тези промени, именно за да спаси комунистическата система, да я реформира, но не и да я демонтира. Но хората не искаха вратата само да се открехне, те искаха да живеят в напълно свободно и демократично общество. По онова време падането на берлинската стена беше онзи катализатор, който отприщи промените в източна Европа.

- В България след промените партийната номенклатура успя да трансформира своята политическа власт в икономическа. Тези процеси бяха ли характерни и за Чехия?

- В Чехия стана нещо подобно. При нас специфичното е, че комунистическата партия не се трансформира в нещо друго и продължава да съществува и до днес. В нея останаха онези праволинейни комунисти, които продължават да вярват в своите  идеали. Но тези, които бяха членове на партията заради някаква изгода, моментално я напуснаха и като едни прагматици и кариеристи отидоха в други парии или започнаха да се занимават с бизнес. Днес именно те са сред най-успешните капиталисти. Сега те вярват само в парите така, както преди това са вярвали в Маркс и Ленин.

- След демократичните промени в бившия съветски лагер, Москва губи своето влияние в Източна и Централна Европа. В наши дни сблъсква ли се Чехия с опити на Русия да влияе върху нейната политика?

- В Кремъл не могат да се примирят с мисълта, че страните от централна и източна Европа станаха независими и сега са част от ЕС и НАТО. Режимът в Москва, според мен, по всякакъв начин се опитва да подкрепя различни националистически и екстремистки сили, които са против европейската интеграция. Тази похвати, характерни за времената на КГБ, когато западът се представяше като враг,  са абсолютно безперспективни, защото Русия има нужда от обединена и силна Европа, която ще и помогне в бъдеще да се противопостави на заплахата, която идва за нея не от ЕС, а от Изток, от Китай.

- Какви грешки бяха допуснати по пътя на демократично развитие след Нежната революция?

- Според мен една от най-големите грешки беше, че не беше забранена комунистическата партия. Много грешки бяха допуснати и по време на приватизацията и прехода към пазарна икономика. Трябваше законът за лустрация, който ограничаваше заемането на редица държавни постове, за бъде приложен и към приватизацията. Тогава нямаше бившата партийна номенклатура толкова лесно да се сдобие с едни от най-апетитните предприятия, а в последствие да ги ликвидира и окраде, защото стана ясно, че мнозина не са имали никакво намерение да ги стопанисват. Тези хора просто се възползваха от ситуацията и набързо станаха капиталисти, без да имат понятие от икономика. Това бяха двете най-големи грешки, но имаше и стотици други.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.