92-годишният дарител Кирил Маринов: Искам името ми да остане

Монтанското село Винище е сред онези села у нас, които пазят символи от миналото редом с новите  паметници, построени в периода на демократичните промени. 

Настоящият кмет на село Винище Алексей Александров и бивши кметове решили да издадат книга за селището. Докато проучвали миналото, се появила идеята да вдигнат паметник на толерантността. За него помогнал и един от най-големите дарители в региона - роденият във Винище Кирил Маринов, който от 72 години живее във Франкфурт. В изграждането на паметника на толерантността се включил и поетът Кирил Станчев. 

Паметник на помирението

Идеята била да поставят плочи с имената на местните хора, дали живота си за страната. От Регионалния исторически музей във Велико Търново събрали информация за родените в село Винище, участвали в Първата световна война, Балканската война, емигранти.

"На всички тези хора сме направили плочи и паметника го кръстихме "Да тачим паметта на предците си". Не съм чул в България някой кмет или по-голям да е решил да направи така нареченото помирение", казва кметът Алексей Александров. "Ако ние всички работим, заедно се обединим в една кауза, мисля, че България ще бъде едно много добро място за живеене", допълва той.

Часовникова кула за влизането в ЕС

Близо до паметника на помирението се намира и часовниковата кула. Тя също е изградена по идея на кмета на селото. "Изградихме този часовник, за да остане символ, че България е влязла в Европейския съюз", уточнява кметът.

Дарителят Кирил Маринов, който днес е на 92 години, напуска България в младежките си години. В следвоенна Германия не го чакат с отворени обятия е трябвало да се доказва, за да може да остане в страната

"Тежестите, които съм преживял, ме крепят. Аз съм горд на това, което съм преживял. В началото с една количка продавах картофи, един чувал картофи за четири марки, продадох го за 8 до обед и следобед взех втори чувал. Така започнах търговия с моя брат", спомна си Кирил Маринов. След това двамата отворили магазини за зарзават. Спечеленото вложили в друг,  по-голям магазин за амбулантна търговия. Започнали продажба на българско вино и българско сирене.

Дарител с много каузи

Сега Маринов е най-големият дарител за област Монтана. Закупил е три буса, които се ползват за различни цели.

"Един бус е за кукления театър, един бус е за детската градина, един бус е за старческия дом в Горна Вереница. Направил съм стадиона, направил съм две игрища за деца", гласи равносметката на Кирил Маринов.

"И един случай ще ви кажа - аз значи като ходя там, никой не ме познава. Стоим и гледам дечица на 2-3 години с майки, с баба си играят. И аз стоим там, и един път се разплаках", споделя Кирил Маринов.

От 20 години той е пенсионер. Разказва, че е работил 30 години по 17 часа на ден и е спечелил много пари, но е ценил спечеленото. "Не съм пилеел пари. И аз имах една дарба да живея с пари, а не да харча само пари. Деца нямам и искам името ми да остане во веки веков в България", пожелава си той.

Чрез даренията на Кирил Маринов е направен основен ремонт на сградата на кметството, където се намират читалището, здравната служба и пощата. Подменен е покривът, обновени са всички помещения, както и салонът за концерти и събрания, поставена е нова дограма.