„Не можем да правим публични здравни политики на сляпо. Не може без основни, базисни данни да започнем да подобряваме средата“, коментира Стойчев. Той посочи, че по косвени данни между 5 и 6 хиляди може би са децата у нас, които годишно биха имали нужда от палиативни грижи.
Изследването е започнало с идея да се направи географско картографиране на тежко болните деца по райони, както и на съществуващата здравна мрежа за тях по места, но е прераснало в съдържателно картографиране. Направени са дълбинни интервюта с родители, лекари и близки на тежко болни деца.
Схемата "или - или"
У нас се мисли полярно – ние казваме „или държавата да се грижи за детето, или родителите“, а по света не е така. Все още у нас мислим, че хосписът е държавна институция, където пращаме хората, за да умрат, заяви още Венелин Стойчев.
Педиатърът д-р Бояна Петкова e първият български лекар - стипендиант на Европейската академия по палиативни грижи. Тя е завършила медицина в Германия и е част от фондация "Ида", обединяваща съмишленици от различни професионални сфери.
Хосписите за деца не бива да бъдат тема табу, защото има градивни начини да се говори за това - както за децата и техните семейства, така и за обществото като цяло, убедена е д-р Петкова.
Затворен кръг
„Има такива деца. Има такива семейства. И това много ясно се видя в дълбинните интервюта в рамките на проекта – всички те се чувстват безкрайно самотни. Живеят с идеята, че само те имат такъв проблем на целия свят, че никой не се интересува от тях, никой не може да им помогне. Понякога си общуват родителите помежду си във форуми, но както цяло са много затворени, много обезверени. И когато си опитваме да общуваме с тях, срещаме много голямо недоверие“, разказа Бояна Петкова.
„Факт е, че има болни деца, деца с терминални заболявания, деца със скъсяващи продължителността на живота заболявания и тези деца са деца. Палиативната грижа и при възрастните, и при децата се занимава с това да се опитаме да съхраним максимално качеството на живот на болните хора на практика до момента на смъртта. Което при болните деца означава да им осигурим възможност да бъдат деца, да играят, да учат, да имат социални контакти, да бъдат всичко това, което правят и здравите деца. Защото когато едно дете се разболее, то много рязко се превръща в диагнозата си, губи детството си и става една болест, която трябва да лекуваме много агресивно. За съжаление обаче невинаги ни се получава. Тези деца трябва да могат да имат детство“, коментира още д-р Петкова.
В полза на детето, в помощ на родителя
„Едни родители, които не могат да се грижат за детето си, защото са изтощени безкрайно – 24 часа на ден безкрайни месеци и години са непрекъснато с детето, тези родители в един момент вече не могат да полагат тази грижа, която се полага на детето“, каза д-р Петкова и даде пример с германския модел на грижа, изключително центрирана върху децата, върху това да се чувстват максимално облекчени, както и да бъдат максимално облекчени родителите", обясни тя.
„Детският хоспис не е място за умиране. В детските хосписи, които аз съм посещавала в Германия, има не повече от 10-15 смъртни случая на година. През цялото останало време там пребивават деца, които са на почивка, така да се каже. В детския хоспис се ходи, за да се погрижат за теб, да ти направят едни приятни преживявания, пък майка ти и баща ти и те да си починат.“
Проблемът е когато няма подкрепа, когато родителите са 24 часа, седем дни в седмицата в продължение на дълго време ангажирани само с това дете, изтъкна Венелин Стойчев.
"Те не могат да имат личен живот – ние сме го питали това в анкетата. Не могат да отидат на кино, това се отразява на сексуалния им живот, това се отразява на другите им деца. И ти трябва да правиш много избори. Дали се грижиш, ако имаш три, четири деца… две деца да имаш – дали пренебрегваш здравото дете заради това, което ти е болно. Заради това има нужда от хоспис. За няколкото часа за няколкото пъти в седмицата, когато знаеш, че можеш да отидеш там с детето, то да играе и да бъде сред хора, които му помагат.“
„Не сме остров. Ние сме общество и трябва да се опитваме да бъдем общество, което не изоставя, не изхвърля най-слабите и най-малките, а се грижи за тях“, обобщи Стойчев.
Двете мнения чуйте в звуковия файл.Проблемът с локалите трябва да бъде решен по някакъв начин, но той няма да бъде решен, яко няма сериозен обществен натиск. Това заяви пред БНР Милен Димов, родител, който заедно със съпругата си повдигнаха темата за бандите, локалите, които нападат и тормозят други деца. "Явно това е една огромна спяща клетка, заровен проблем, който по..
Около 170 хиляди българи са носители на генна мутация за таласемия – рядко наследствено заболяване на кръвта. Смята се, че честотата на носителство у нас е висока, а в същото време държавата няма програма за откриването на тези хора и намаляването на риска да се роди дете с тежката форма на болестта. Проблемът и възможните решения бяха обсъдени от..
Увеличаването на осигурителната вноска и пенсионната възраст няма да решат проблемите на пенсионната система , смятат експерти и работодатели. Решенията, които предлага държавата, могат само временно да попълнят известен дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт за сметка на повишаване на риска от разрастване на сивия сектор и..
Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови практически няма изградени в последните години. В система, която има нужда от диверсификация, като инвестираш само в едно нещо, което е неконтролируемо, очевидно ще имаш проблеми . Този коментар направи..
През 2024 г. най-чести кибератаки са свързани с блокиране на информационни системи на фирми или кражба на данни. Това посочва докладът за дейността на ДАНС. Докладът на Военното ни разузнаване също предупреждава за кибератаки. Под атака остават информационни системи на държавни институции и общински администрации; дружества, ангажирани с производство,..
"Да, България" – една от партиите в коалиция "Продължаваме промяната – Демократична България", избира нов лидер на мястото на подалия оставка преди 9 месеца Христо Иванов. Кандидатите за поста са шестима. От предварителните им заявки стана ясно, че има консенсус партията да бъде ръководена от двама съпредседатели. За да се случи това, делегатите..
В края на Светлата седмица, в която се питахме къде са светлината и просветлението, толкова ли е голяма търпимостта в държавата и толкова голямо ли е човешкото безрасъдство. Седмицата ни донесе поредна печална статистика за жертвите на пътя. Липсата на отговорност убива хора всеки ден, а близки на загинали на пътя се изправиха пред..
Дали матурите са реалистичен критерий за оценяване на знанията и уменията на учениците? В дискусията "Матури 2025 – мисията (не)възможна" експерти..
" Под въздействието на силно вълнение групата от хора може да бъде неконтролируема . Трябва да си даваме сметка, че в подобен момент може да има..
Около 170 хиляди българи са носители на генна мутация за таласемия – рядко наследствено заболяване на кръвта. Смята се, че честотата на носителство у..