Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Университетско списание изследва отношенията пиар - журналистика

„Медии и комуникации на 21 век“ на Великотърновския университет излиза веднъж годишно

Снимка: БГНЕС
Моделите на взаимодействие между журналистиката и пиара е темата на тазгодишното издание на списание „Медии и комуникации на 21 век“ на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Научните публикации на университетските експерти от България и преподаватели от университета в Ниш, Сърбия правят анализ на отношенията между пиара и журналистиката. Проследени са етичните измерения на проблема, предлагат се решения за по-ефективното и впечатляващо присъствие на публични личности в обществената, социална и медийна среда.

Пиар и журналистика

Университетското списание „Медии и комуникации на 21 век“ излиза по един път в годината и това е неговият трети брой. Проблемите между пиарите и журналистите се обострят през последните години, но двете професии взаимно са се колонизирали и се поставят в обща зависимост една от друга, но все пак има хегемония на пиара, коментира доц. Иво Инджов от Великотърновския университет и посочи изследване за САЩ, където съотношението на силите между пиарите и репортерите е 5:1 в ущърб на журналистиката:

„В България не е правено такова проучване и би могло да се направи, но като гледам, че пиарът става все по-необходим и много неправителствени организации, обществени движения, не само партии, фирми, държавни структури, имат вече пиари, със сигурност пиарите доминират над журналистите. Според мен това не е проблем, това е даденост. Зависимостта на журналистиката от пиара е даденост, но трябва да е ясно кога едно прессъобщение е пиарско, какво е отношението на журналиста към прессъобщенията, те ползват ли допълнителни източници, за да обогатят изпратеното от пиар агенциите. Трябва да има видимост, прозрачност за всичко това“, отбеляза Иво Инджов. 

Медийната грамотност - все по-важна

Информационната среда е коренно променена и не може да се търсят механизмите от минали времена. Днес всеки може да си създаде медия в социалните мрежи, което поставя въпроса за медийната грамотност, коментира проф. Илияна Павлова, ръководител на катедрата по журналистика и връзки с обществеността във Великотърновския университет и главен редактор на университетското списание:

„Социалните мрежи са всъщност мрежи, които представляват връзки и отношения между хора и различни съдържания, така че в момента, в който всеки може да създаде своя собствена медия и да влезе в ролята на информатор, тогава, когато комуникацията вече не е само човек-човек, но се намесва и изкуствения интелект с изключително много автоматизирано генерирано и създадено съдържание. Ето излязохме от избори и започват да излизат анализите в каква степен и колко много автоматично генерирана информация от изкуствени профили в социалните мрежи се появяват точно с цел създаване на определено влияние. Моето убеждение е, че медийната грамотност е все по-важна грамотност “, посочи Илияна Павлова.

На живо в социалните мрежи

Университетските преподаватели по журналистика и връзки с обществеността във ВТУ имат своето професионално отношение към новата тенденция - политиците и конкретно премиерът Бойко Борисов да са все по-често на живо в социалните мрежи, отколкото пред репортерските микрофони и камери. Отказът на срещи с журналисти е губещо поведение, смята доц. Иво Инджов.

„По принцип, един политик не би трябвало да отказва срещи с журналисти. От друга страна - популяризирането на дейността във Фейсбук е иновация за българската политика, не че други политици не го правят. Едното не изключва другото. Когато един политик отказва да общува с журналисти, той първоначално може да е в силна позиция, но в крайна сметка това е губещо поведение“, допълни Инджов.

Гласът на студентите

За масираното присъствие на политиците в социалните мрежи, вместо пред репортерите студентите по журналистика във Великотърновския университет изразиха своето мнение:

„Трябва да отговарят на репортерите, да не ги пренебрегват, но същевременно е хубаво, че използват социалните мрежи“.

„Те осъзнават силата на социалните мрежи и знаят, че така няма да бъдат филтрирани по някакъв начин, че директно ще говорят със своята аудитория и че ще кажат това, което искат. Страхуват се от неудобните въпроси, защото когато дават интервю на някого, нямат контрол“.

„Като вид социална мрежа там има, може би, малко по-голям обхват на тяхното съобщение, то може да постигне по-голяма публичност, докато в дадена пресконференция или посещение - там са определен брой журналисти“.

Журналистиката не е функция на пиара, изтъкна още проф. Илияна Павлова. „Лично моето мнение е, че това не е добра стратегия. Това е добра пиар стратегия, но с оглед на ефекта, който ще има, мисля, че няма да е добър", обобщи тя.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33