„Между посттоталитарните общества има огромни разлики, но чешките 30 години бих описал така. Историята на обществата и индивидите се ръководи от напрежението между хоризонтите на очакванията, които се сливат в един мега хоризонт на надеждата и пространството на опита, на опитностите. Да се запитаме дали комунизмът е отречен и си е отишъл веднъж завинаги въз основа на опита на хората и дали пък новите поколения няма да създадат нов такъв хоризонт на очакванията, защото, както е казал големият чешки писател Лудвиг Вацулик, комунизмът си отиде, но не и причините за неговото зараждане.“ Това каза в предаването "Хоризонт до обед" Вацлав Белохрадски.
Все по-делнично, без революции
Мисля, че Франсис Фукуяма е прав, когато говори за края на историята, но твърде много се банализира бележитата му фраза, смята Белохрадски.
„Той не казва, че няма да има събития. Напротив - ще има много събития, но нито едно от тях няма да има тежестта на алтернатива на системата. Тоест, след края на историята ние трябва да се научим да бъдем критични, но не можем да очакваме мега събитие, което да донесе радикална промяна. Всъщност краят на историята означава, че вече не се очаква революционност, че нашето пространство става по-делнично, по-ограничено, без това да означава, че няма да има промени.“
Промяната на режима 1989 година в Чехословакия създаде пет блока очаквания, изтъкна Вацлав Белохрадски.
Петте групи очаквания след 89-та
„Първият блок бе този на дисидентите, които не бяха нито комунисти, нито капиталисти, не проповядваха нито едното, нито другото – типичен представител е Вацлав Хавел, те поставяха въпроса за смисъла и развитието на цивилизацията. Вторият блок очаквания – на антикомунистите, легитимна част от съпротивата срещу комунизма. Тяхната идея беше проста – ще се отворят вратите и всички ще отидем в другия лагер. Когато Чехия влезе в НАТО влиятелен централен вестник излезе със заглавие „Най-после сме от нашата страна“. Третият блок са патриотите, които вярват, че ще се възобнови идеята за върховенството на нацията. Днес те са против Брюксел, глобализацията, бежанците, вярват, че културата ни е застрашена, а националното богатство – разпродадено в чужбина. Тази група не е пренебрежимо малка, но търпи разочарования, защото процесът на глобализацията е факт. Четвъртата група е на реститутите – да върнем отнетото национализирано имущество като етично решение, което поправя историческата несправедливост. Нито една държава не извърши такава обширна реституция като Чехия, чак до потомците на аристокрацията. Нещо като присъда над миналото и да, то трябва да бъде осъдено без никакъв компромис. И последният блок – на приватизаторите, на икономистите, Вацлав Клаус, които желаеха либерална икономика по пътя на много бързата и радикална приватизация. И като погледнем тези различни блокове – те са в остър конфликт.“
Хейтърските мрежи
Относно сегашната енергия на протестите в различни страни по света, чешкият философ отбеляза:
„Протестите на жълтите жилетки във Франция и тези в Чили, дори в Америка срещу избора на Тръмп - „Вие не сте моя президент“, донякъде и Брекзит, контекстът, в който аз поставям подобен тип протести е следният. Публичното пространство става медия сфера, която сега се владее от социалните мрежи, които пък са силно хейтърски. Мнозинствата, които тази медия сфера генерира, не са легитимни практически."
За бунта на безвластните
„Днес кои са безвластните, безсилните в смисъла на Хавел (емблематично есе на Вацлав Хавел по темата – бел. ред.), хората, които усещат, че обществото наранява тяхната съвест, тяхната ценностна йерархия? Аз съм убеден, че фрагментирането на обществото е толкова голямо, че лишените от власт, безсилните, са наистина безсилни“, коментира чешкият философ и социолог пред "Хоризонт".
Вацлав Белохрадски е бил съмишленик на легендарната Харта 77, допринесла за падането на комунистическия режим. Като емигрант в Италия дълго време сътрудничи на чешки емигрантски издателства и списания.
Сестрите Феня и Искра Декало са кореспонденти на Българското национално радио в Израел. Едната е родена във Варна, другата в София. Много са задружни и са повече от сестри, приятелки са и не могат една без друга. Феня е завършила журналистика, а Искра е завършила педагогика. Разликата във възрастта им е пет години. Искра, която е по-малка е..
Д-р Таня Стоянова, доцент по молекулярна и медицинска фармакология и урология в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис е гост в 54-ти епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" . Нейното хоби са това, което обичат децата ѝ, но понякога рисува и обича да слуша кънтри музика. "Ние се занимаваме да..
В "Нощен хоризонт" ви срещаме с маестрото на българската музика – композитора и диригент Иван Кръстев . В откровен разговор той сподели за началото на своя път в музиката, когато започва да учи пиано и цигулка на едва 4 годин и. Кръстев разказа за своето творческо израстване, водено от вдъхновението да съчетава музика и литература. Още..
Никой родител не си представя да чуе от лекар диагноза за детето си, според която то няма да живее повече от осем години. Първо не вярва на това, което се случва, но после придобива сила и прави невъзможното, за да спаси не просто човешки живот, а живота на сина си. Той е Ервин и е вече на 32 години - със Синдром на Уест...
"Това, което ме впечатли при всички разговори беше, че тези хора благоговееха към личността на патриарх Неофит и казаха, че това е била неговата изключителна сила, че той е бил много благ , някои са го упреквали, че е бил прекалено благ, че това не било добре за ръководител на Българската църква. "Казват, че като ръководител той не е..
С концерти и специално подготвена изложба ансамбъл "Тракия" отбеляза своята 50 годишнина . Гости на спектакъла на Античния театър в Пловдив са и част от хората, които с талант и сърце са допринесли през годините трупата да има водещата си роля на новатор в музикалните и танцовите форми във фолклорното изкуство. Другият концерт на древната..
Изпълнение от нов албум на български композитор, познат със създаването на творби за емблематични български естрадни артисти от 80-те, бе допуснато до съревнованието за наградите "Грами". Димитър Ковачев е сред емблематичните композитори в България през 80-те години. Мнозина го свързват с песента "Тишина", първоначално изпълнена от Васил..
Интернет комуникацията създава една измамна и невярна представа, че имаме много приятели. Това обясни пред БНР д-р Цветеслава Гълъбова, директор на..
Не са законни доказателствата, събрани по случая с Джейхан Ибрямов , защото не може да се води наказателно производство срещу депутат и кандидат за..
Седмите избори ще са съвсем друг вид, 6-те дотук много си приличаха . Това каза пред БНР социологът Андрей Райчев в коментар за предстоящите на 27-и..