Фондация "Сийдeр" участва във формулирането и оценката на политиките в областта на деинституционализацията. Организацията има опит в закриването на 11 дома за деца с увреждания.
Твърде крайно твърдение е да се говори за провал на реформата за деца с увреждания, настанени в домове. Това коментира пред "Хоризонт" Александрина Димитрова, изпълнителен директор на Фондация "Сийдeр".
"Факт е, че всички домове за деца с увреждания бяха закрити, че децата с увреждания бяха изведени от едни наистина много тежки условия на пълна изолация. Факт е, че се развиха и не само центрове за настаняване от семеен тип, но и приемна грижа, и социални услуги в общността, в подкрепа на семействата", отбеляза в предаването "Хоризонт до обед" Димитрова.
В същото време вярно е, че проблеми има и за тях неправителствените организации сигнализират непрекъснато, допълни тя.
Единици са НПО, управляващи центрове
Александрина Димитрова коментира и настояването на три неправителствени организации да спре финансирането от Европейския съюз за изграждане на нови центрове за настаняване на хора с увреждания.
"За нас основният проблем е липсата на инвестиции в хората, които работят в тези центрове. Ние от Фондация „Сийдeр“ управляваме 8 такива центъра, но в страната има над 280. И неслучайно неправителствените организации, захванали се с управлението на тези центрове, се броят на пръстите само на едната ръка", посочи Александрина Димитрова.
Проблемът е, че е трудно с финансовия стандарт от държавата да се осигурят достатъчно хора в центровете, но и тези хора да са достатъчно подготвени за трудностите. В центровете са настанени деца с тежки увреждания и преживели травматични преживявания в детството, поясни още Димитрова.
"В масовия случай става дума за настанени 12 деца и младежи, до 14 дори на някои места с обикновено един човек на смяна, максимум двама."

Корпоративните дарители - неустойчива практика
Фондация "Сийдeр" осигурява чрез корпоративни дарители допълнително финансиране за наемане на повече специалисти.
"И това ни позволява да имаме общо 25 служители повече в нашите 8 центъра. Но това е абсолютно неустойчиво, тъй като в дългосрочен план ние не можем да разчитаме на корпоративните дарители да продължават да плащат заплати", коментира Александрина Димитрова.
Необходими са обучения и подкрепа на екипите, които работят в центровете за настаняване на деца с увреждания, изтъква тя.
Д-р Галина Маркова е преподавател в Нов български университет. Тя е участвала в закриването на дома в село Могилино. Според преподавателя професията на социалния работник все още не се разбира в България.
В България се подценява мисията на социалния сектор
"Не се разбира може би защото цялата идея за социалния сектор е малко чужда все още в България. За социалния сектор се мисли като инвестиране на пари, неизбежно инвестиране на пари в хора, за които много голяма част от българското население мисли, че няма да се развият така, както останалите", обобщи Галина Маркова.
Става дума за стигма, категорична е Галина Маркова. "За липсата на вярване, че когато инвестираш доверие, отношения, пари в един човек, той е способен да се развива, независимо от ограниченията, които има, свързани със здраве, свързани със социален статус и така нататък."
Необходимо е да се инвестира в обучението на социалните работници, смята университетският преподавател.
"Няма социален работник изобщо. Има огромни области от знания, умения, които са свързани с хора с увреждания. Това са специализации в чужбина, т.е. след завършване на едно общо образование по социална работа. Хората в магистърски програми започват да се специализират за това какво е увреждането, как се работи с него и как се осигурява независимия живот", каза още д-р Галина Маркова.
Социалната работа трябва да се усвоява в университетите, а също през професионална организация на социалните работници, така че когато излязат от университетите обучени, те да имат подкрепа и определен стандарт за извършване на тяхната работа, заяви Маркова.
Темата проследете и в звуковия файл.
Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им, но трябва адаптиране. На бъдещите програмисти или "джуниъри" са им нужни повече от т.нар. меки умения. Този съвет даде пред БНР Олег Петров, софтуерен разработчик. Последното проучване на Българската конфедерация по заетостта отчете, че след вълната от..
Българската аграрна камара възрази остро срещу проект на земеделското министерство, който поставя в неравностойно положение фирмите и организациите в сектора и достъпа им до финансиране по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. На практика с предстоящия прием по инвестиционните мерки групите на производителите..
В България има политически дейци и актьори, които предлагат само промяна, част от тях са радикално настроени. Има и такива, които само предлагат стабилност. Търсенето, по моему, е по-скоро за някой, който може да съчетава промяна и стабилност – промяна, но да не излиза от системния път. Това каза в интервю пред БНР Първан Симеонов от Агенция..
"Ще присъстваме на заседанието като гости и очакваме да се случи нещо най-накрая. Миналата комисия беше шокираща за нас , тъй като дефинитивно отхвърли законопроектите, за които 6 месеца говорим." Това заяви пред БНР Василена Киара Димитрова, студент в четвърти курс в Медицинския университет в София, преди извънредното заседание на..
"Вече 25 години от Национален парк "Централен Балкан" не могат да определят кои са площите, които влизат в територията на парка и на община Карлово" . Това разказа пред БНР Тодор Диклев, животновъд от Калофер. "От шест години водим дела за частни имоти, за които имаме документ. Но те казват: "Наши са, ние ги управляваме". Шест години..
На кого вярваме в извънредна ситуация? Къде търсим информация в случай на природни бедствия, конфликти и епидемии? Обществените медии продължават да са сред най-доверените източници на информация именно в такива случаи. Ще оцелеят ли обаче обществените радиа и телевизии в света на социалните мрежи, изкуствения интелект и нарастващ..
" Най-вероятно 3 поредни дни със средно денонощна температура под 12 градуса вече е имало. Може би им липсва дългосрочната прогноза за застудяване ". Това каза пред БНР председателят на Асоциацията на топлофикациите Кремен Георгиев относно все още липсващото парно в София. "Нямам информация защо и кога "Топлофикация София" ще пусне парното...
"Знаехме, че д-р Хасърджиев има лични проблеми. От много време се опитвахме да му помогнем. Но той не желаеше да потърси психологическа или каквато и..
Не приемам твърдение, че БСП няма да мине 4-процентната граница при парламентарни избори. Това са внушения на някои от опозиционните сили,..
"Съединението срещу Задкулисието ” е новата книга на историка Стефан Дечев, който з авършва "История" в Софийския университет, специализира в..