Да имаш сърце да дариш сърце

Сърцето е сложно нещо. Може би най-сложният орган след мозъка, казва д-р Незабравка Чилингирова от софийската болница „Света Екатерина“.

„Вече правят 3D принтиране, правят се такива модели, ние сме използвали такъв модел – там ни интересуваше междукамерната преграда, защото жената имаше повече от два междукамерни дефекта. По този начин ние видяхме как можем да „затворим“ дефекта...“

Но не всеки дефект се „затваря“ и не всяко сърце се оправя, реалист е детският кардиолог.

Най-трудните думи

„Най-трудното решение е било да кажеш на една майка, че ако детето й не бъде трансплантирано, на него не му остава много време за живот“, признава д-р Чилингирова.

Това „не много време“ се съкращава още повече от статистиката - през последните години броят на трансплантациите намалява. „Тази година имаме две трансплантации. Миналата година бяха четири. В момента в чакащата листа за трансплантация на сърце в нашата болница има 42-ма пациенти.“

Годишно д-р Незабравка Чилингирова включва средно по 15 души в листата, трансплантират 3 до 5, а десет не дочакват спасителната процедура.

Недочакалите орган са почти колкото новопостъпилите в листите

„Горе-долу съотношението е равно - между тези, които включваме и тези, които умират, за съжаление.“

Затова без донори не става. За да бъде разбран принципът на донорството, трябва да бъде преодоляно недоверието между лекар и пациент, убедена е д-р Чилингирова. А в момента тя вижда тъкмо обратното – настройване срещу лекарите.

„Разберете, че никой лекар не е станал лекар, за да не си върши работата. Ние сме положили Хипократова клетва. Аз съм дошла тук, за да помагам на хората, а не зада си свърша проформа работата.“

От досега си със студентите тя стига до извода, че повечето биха станали донори, но ако им бъде предложено по подходящия начин - „с уважението, със знанията, с това, че искаме да помогнем на някой друг.“

„Достатъчно донори няма, за всичко. Голяма част от хората, които стават донори, са пациенти на неврологични клиники – след като са изкарали мозъчни кръвоизливи, развили мозъчен оток, оттам – мозъчна смърт“, допълва Незабравка Чилингирова.

По-добра организация при донорски ситуации

Освен доверието на донорите обаче е необходима и по–добра организация за донорството в България, обяснява кардиологът. Защото дори близките на донора да са съгласни, организационни спънки могат да попречат органът да стигне до онзи, който го чака.

Имаме лоша организация на медицинските услуги, изтъква д-р Чилингирова.

„В България донорските ситуации идват от два центъра. Единият е Велико Търново, който осигурява 2/3 от всичките донорски ситуации и Варна. От „Пирогов“ не сме имали нито един донор. Просто означава организация и лоша работа. Нещо по веригата се къса. От София може би сме имали 5 донора за сърце от цялата 20-годишна практика. Нищожно е. Нима в Търново хората по-често умират от мозъчна смърт?“, коментира тя.

Кардиологът Незабравка Чилингирова показва окачената в нейния кабинет снимка, на която четирима мъже показват спечелени медали в спорта, след като са били трансплантирани.

„Винаги съм се възхищавала на духа на тези хора и как не се предават. Защото на нас ни се случват едни такива дребни битовизми, на които ние казваме: няма как да се оправят. Тези хора ни показват какво трябва да бъде отношението към живота.“

Не знаем дали утре няма да зависим от донор

Кардиологът Незабравка Чилингирова има донорска карта. Категорична е, не прави реклама на донорството, но смята темата за важна. Защото никога не се знае кога от коя страна ще попаднеш. 

„Ние просто не знаем в коя част от живота ще останем от едната страна на линията. Важно е да знаем, че има ли мозъчна смърт, това означава, че човекът е умрял. Аз знам на мен колко ми е трудно, когато трябва да отида и да кажа на близките, че сме загубили пациент…“