В близката нереалност на Макс Блехер

Кой е Макс Блехер и какво го свързва с големите имена на европейската литература от миналия век? „Изотопия“ потърси отговора на въпроса, след като на български излезе „Случки в близката нереалност“. Макс Блехер е забравен модернист, казва Лора Ненковска, преводач на книгата. И допълва: „Модернист, изпълнил важна роля за румънската литература през 30-те години на 20-и век. Книгите му са приети много радушно от публиката, макар и да не са имали широко разпространение. Тогава друг тип романи са властвали над литературния вкус, социалните романи, психологическият роман, те са имали предимство. Тогава пише и Мирча Елиаде. Макс Блехер се заявява много силно като представител на сюрреализма. Един от първите преводачи от френски език е на Киркегор“.

Белязан от драматична съдба 

Блехер умира едва 29-годишен. „От малък страда от заболяване, което румънските лекари смятат, че е ревматизъм, не могат да установят какво точно измъчва тялото на младия човек. Той решава да се посвети на медицината и заминава да я изучава в Париж. Установява се, че страда от болестта на Пот – туберкулоза на гръбначния стълб. Следващите 10 години от живота си прекарва в хоризонтално положение, легнал и с гипсова туника“, обяснява Лора Ненковска.

В книгата „Случки в близката нереалност“ освен едноименния роман, е включена и втората творба на Блехер - „Белязани сърца“. В нея авторът събира историите на всички, които е срещал, докато се е лекувал. Хора, които страдат от различни форми на туберкулоза или други заболявания.

Според литературния блогър Кристина Марева разлиствайки двата романа, читателят ще се озове в по-различен свят: „Това е човек, който ни представя своя хиперреалистичен свят. В него много трудно можем да разграничим реалното от измисленото, въображението от съня. Това е едно от нещата, които силно ме впечатлиха, докато четях романа. Това е „бавна книга“. Книга, която не те държи под напрежение, а с която трябва да спираш, за да можеш да осмислиш това, което си прочел.“

Да се влюбиш в книга

Издателят Манол Пейков разказва за илюстрациите, които съпътстват нестандартните истории. Те се появяват от талантливите идеи на Теодор Ушев.

„Получих писмо от Тео Ушев, когато преводът на книгата беше почти готов. Той ми каза, че мечтае да илюстрира една книга, дали не бих искал да я издам. Оказа се, че говорим за един и същи труд, в който той е влюбен от години. Той си представяше книгата много богато илюстрирана, с над 25 илюстрации. Човек успява да вникне в илюстрациите, след като е прочел текста много по-дълбоко. Иначе изглеждат странни и необичайни. Те са много съзвучни и на анимационните филми на Тео, с които той нашумя не само в България“.

Според Каталина Пую, преподавател в Букурещкия университет, Макс Блехер е писател изненада, много специален за румънската литература. „Прозата на Макс Блехер представлява едно изумително и омайващо приключение в дебрите на човешката душа. До Втората световна война се смята, че пише психологическа проза и го сравняват с Томас Ман, Пруст и Сартр. След войната е оценен по други критерии, а първият човек, който го нарича „румънски Кафка“, е Йожен Йонеско. Други критици използват определения като „експресионизъм“, „натурализъм“, „сюрреализъм“. Той предлага нов начин в румънската литература за възприемане на света.“

Какъв е светът на Макс Блехер чуйте в звуковия файл.

Снимки: Жанет 45