Премиера на „Осъденият на смърт идва“ в операта на Тел Авив

Има ли нови жанрове на съвременната опера? На този въпрос са се опитали да отговорят в Телавивската опера, когато са поканили израелския режисьор и настоящ художествен ръководител на операта вАтланта Томер Звулун. Избрал е едно от най-успешните съвременни американски произведения в този жанр. Нарича се „Dead man walking“/„Осъденият на смърт идва“.

Не, това не е опера на ужасите, а на протеста. Музикалните критици я сравняват с творбите от епохата на веризма в Италия. И „Селска чест“, и „Палячо“ са написани по истински случаи, описани с по три изречения в тогавашните вестници. Операта „Dead man walking“ е по автобиографичен бестселър на католическата монахиня Хелън Прежан, който й е донесъл престижната награда Пулицър и е екранизиран от Тим Робинс, (в главните роли Шон Пен и Сюзън Сарандън, получила за тази роля „Оскар“). При такава предистория сигурно не е било лесно на композитора Джейк Хеги и на либретиста Терънс МакНейли да напишат оперна творба, и то истинска драматична опера.

„Осъденият на смърт идва“ е музикален протест срещу смъртното наказание ( в САЩ то и до ден днешен е факт). Сюжетът е такъв, че сякаш напълно го оправдава: 17-годишни момче и момиче отиват да се къпят в морето на лунна светлина. Пресрещнати са и изнасилвани многократно от двама пияни 37- годишни безделници. Накрая юношите са убити по особено мъчителен начин.

Единият от насилниците се обръща към много известната монахиня сестра Хелън, чиито успехи в работата с трудни деца са направили медиен герой. Посетила подсъдимия в затвора, монахинята се нагърбва да лобира в негова полза. Разговаря с родителите на убитите юноши, на които се опитва да внуши, че няма да си върнат децата, ако настояват убийците им да отидат на електрическия стол. Повиква в съда майката на единия от убийците, която разказва драматично какво добро дете е бил той и колко се е грижил за близките си.

Ролята на тази майка е най-доброто постижение в целия спектакъл и като музика, а и като вокално изпълнение на Мария Зифчак, отличаваща се с прекрасен глас и артистичност. Друг е въпросът дали може да се поставя знак на равенство между родителите на жертвите и на убийците.

Има какво да се желае от израелското сопрано Мая Лахиани, в ролята на сестра Хелън. И ако никой не може да й помогне по отношение на гласовите данни, режисьорът Томер Звулун, когото смятат за един от най-добрите в света, е можел да измисли повече предлагани обстоятелства, за да стане ролята по-драматична. А съдбата на монахинята е наистина интересна. Разбираме го по едно безспорно журналистическо постижение: интервю с близо 90-годишната Хелън, по чиято автобиография е операта. Тя и да сега е активистка на движението против смъртното наказание.