Научните пробиви през 2019-а

„Традиционно през последните десетина години най-големите неща, които се случват, са именно в Космоса. Там са концентрирани най-много усилия. Там има ужасно много нови неща за откриване“. Това коментира пред БНР Никола Кереков от платформата Рацио.бг.

„Техническите и теоретични предизвикателства на Космоса продължават сериозно да вълнуват учените. Големи открития в Космоса се случват непрекъснато. Случваха се и тази година, която беше много силна. Тази година се навършиха 50 години от първото кацане на лунната повърхност на човешки крак. Имаше много мисии, насочени към Луната“, посочи той в интервю за предаването „Преди всички“.

Според него не сме готови за пилотирана мисия до Марс. Конкретно в тази сфера имаме нужда от доста повече изследвания, а за да ги направим, най-лесният начин е да използваме най-близкото до нас небесно тяло – Луната, за да тестваме необходимите ни технологии, добави той и изказа мнение, че Луната е чудесна междинна стъпка за пътуването ни към Марс.

„Може би най-добрият вариант би бил следващият космически кораб по посока на Марс да бъде стартиран именно от орбитата на Луната например, където ще ни е много по-лесно, а не от Земята, където ще ни трябват много повече ресурси и много по-голяма ракета“, коментира Кереков.

Според него 2019 година е доближила науката до обикновения човек, любителя. Обществото е доста по-ангажирано с наука и всяка изминала година това става все повече, категоричен е той.  

Пробивите в медицината - най-вълнуващи за обществото

71 вида растения и животни са открили учените през тази година. През 2019-а имаше също археологически и медицински открития.

Големите пробиви в медицината най-много вълнуват обществото, каза Никола Кереков. Той изброи част от успехите в тази област – разработката на ваксина срещу рак на гърдата, успешните клинични изпитвания на лечение срещу цистична фиброза, успехите на полето на ебола с одобрената ваксина и два медикамента.

Много близо сме до изкореняване на детския паралич, изтъкна той. Скоро обаче няма да успеем да преборим морбили, добави още Кереков и уточни, че основният проблем при това заболяване идва от антиваксърското движение. По думите му тук проблемът не е с медицината, а е обществен и политически.

Според Кереков най-големият пробив в науката през тази година е бил развитието на нова разновидност на метода за генно редактиране "Криспър". Развитието на този метод определено прокарва пътя на генното редактиране към реални терапевтични цели, смята той.  

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.