Критериите са пъстри, така както е пъстро самото нематериално наследство, изтъкна тя. Най-важен обаче е критерият устойчивост във времето, за да се превърне нещо в традиция.
„До този момент мъжкото хоро в Калофер има своята практика на местно ниво, но няма 50 години предаване от поколение на поколение на самия обичай и традиция. Тоест, можем да смятаме, че това е хубав и емоционален празник за калоферци, но уви, не може да покрие критериите за нематериално културно наследство“, каза Ирена Тодорова.
Българският национален регистър е под егидата на Министерството на културата, на Националния съвет за нематериално културно наследство. „Мъжкото хоро е разглеждано като елемент, но е отхвърлено от тази комисия преди години, защото се смята за т.нар. изработена традиция, която все още не е намерила устойчивост във времето и няма данни тя да е предавана стриктно от поколение на поколение. За да стане мъжкото хоро в действителност традиция, трябва да минат поне три поколения, които по един и същи начин го практикуват на местно ниво и общността да го припознае като важна част за идентитета, в случая на Калофер“, обясни Тодорова.
Вторачването в критериите на ЮНЕСКО не прави непременно нашите обичаи важни или не, категорична е Ирена Тодорова. „Те са важни, ако хората ги припознават за такива, ако ги опазват.“
Чипровският килим като послание
Килим от втората половина на 19 век е най-новото попълнение в Историческия музей в Чипровци. Килимът е дарение от американско семейство и пристига в музея с посредничеството на холандски колекционер, също дарител на музея. Старинният килим ще бъде част от атракциите на предстоящия Фестивал на чипровския килим. Ще бъде представен и четириезичният албум „Чипровският килим – постланият път към Бога“. Това съобщи в предаването "Хоризонт до обед" музейният директор д-р Анита Комитска.
„Той се е намирал и в православния храм, и в католическата катедрала, и в синагогата, и в джамията. Една тъкан, изработена с много обич от чипровчанката.“
„Умението за тъкане на килими е причината, поради която чипровският килим получи своето признание (от ЮНЕСКО – бел. ред.) Умение, което е не на 50, а на хиляди години. Една древна традиция. Чипровските църкви в средата на 17 век са имали такива килими, а изследователите на семантиката, на техниката на тъкане, на основните мотиви и техните знаци говорят за много по-древна традиция, за символи от зората на човечеството“, отбеляза Комитска.
Според нея местните хора, за които това е потомствен занаят, може би не бият „твърде силно камбаната“.
„За да говорим, че чипровският килим е една прекрасна тъкан на вълнена основа, с вълна, с природни багрила, която е полезна, красива, прекрасна част от интериора на всеки български дом“, коментира Комитска.
Сред критериите на ЮНЕСКО е „жизненост“ на даден обичай или практика и той е не по-малко важен от „старинност“, подчерта проф. Мила Сантова, която работи активно за това през последните години да имаме повече образци на нематериалното културно наследство, признати от ЮНЕСКО. Тя смята, че понякога давността излишно се фаворизира.
България вече е част от международното жури на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, уточни проф. Сантова.
Националният ни регистър за нематериалното културно наследство действа от 2002 година. Пет са образците на нематериалното ни културно наследство, вписани в световната листа на ЮНЕСКО. Мила Сантова е работила по досиетата на три от тях – чипровските килими, бистришките баби и нестинарството.
Вписванията не се случват само в една листа, има три различни листи, обясни проф. Сантова. Най-известната е представителната листа на елементи на нематериалното културно наследство. В друга от листите страната ни няма вписвания до този момент.
„Това е листа на елементите, които се нуждаят от спешна помощ. Част от елементите, по една или друга причина, в световен план, са застрашени. След много стриктна оценка и преценка ЮНЕСКО дава и пари. В първата листа не се получава финансова помощ", посочи проф. Мила Сантова.
Други акценти по темата чуйте в звуковия файл.
Семействата на загиналите заложници призоваха да не се минава към втория етап от примирието в Ивицата Газа, след като палестинската групировка "Хамас" предаде телата само на четирима от 28-те мъртви заложници. Има и опасения от вакуум във властта в анклава. Израелските въоръжени сили оповестиха имената на двама от четиримата загинали..
" Когато се прави политика и особено такава, която влияе върху живота на децата, това трябва да стъпва на реални данни. Това обаче не се случва в момента . За съжаление, подобни предложения, които нямат научна обосновка, вече са в парламента и вече са минали на първо четене , т.е. въвеждането на система от санкции за учениците". Това заяви..
" Наградата за мен е валидация . Това е едно доказателство, че не напразно платих някаква цена, житейска, а именно това, че в резултат на работата ми не мога да живея със семейството си, пропуснах може би най-хубавите години на децата ми, не живях с тях, когато дъщеря ми стана на 18 години, наложи се да бъда бездомен известно време, но..
Едно от първите имена, за които се сещаме, когато стане дума за доброволчество, е това на Лазар Радков. Документалният филм "Великани" разказва историята му, както тази на други доброволци от цяла България, които се опитват да изградят активно гражданско общество. "Спасителни клубове за бъдеще" има вече в 8 града – близо 200 души...
В кв. "Люлин" не забелязвам някакво грандиозно увеличение на количеството на разделно събран отпадък. Кофите се използват може би с 10% повече, отколкото са се използвали преди това . Това заяви пред БНР Георги Славчев, прокурист на Екобулпак България и член на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация. За кв. "Красно село" той..
Бизнес, образование и държава работят заедно, за да се изпълняват политиките по програма "Цифрово десетилетие". Това отчете Елин Шиво. Тя работи в Европейската комисия - в Генералната дирекция за комуникационни мрежи. Отговаря за Белгия и България за политиките по програма "Цифрово десетилетие". Преди дни Елин Шиво бе в България. У нас тя се срещна с..
Все по-големи и по-сложни стават кампаниите за дезинформация в Европа, като целта им е да подкопаят доверието на хората в институциите, както и да променят цялата им представа за реалността. Това установява доклад на отдела за проверка на факти към радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс". Експерти и институции са ясни в..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..
Трябва да бъдат загърбени дребнотемията, за да вървим напред. Това заяви пред БНР кметът на Пазарджик Петър Куленски, след като в града се проведе..