Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Въпреки че България и Румъния са нетни получатели от евробюджета

Зигфрид Мурешан: Западна Европа винаги печели от кохезионната политика

| обновено на 18.01.20 в 09:49
Румънският евродепутат Зигфрид Мурешан

Докато Европейският съюз все повече се фокусира върху екологичните си политики и се надява да уреди по-изгодно условията за развода с Великобритания, една ключова тема остава извън вниманието на политическите лидери - следващата многогодишна финансова рамка. Комисията „Юнкер“ не успя да приключи преговорите за европейския бюджет между 2021 и 2027 година, но направи предложения, които разделиха страните - членки. Едното от тях бе обвързването на получаването на еврофондовете със спазването на върховенството на закона, а другото - отнемането на пари от фондовете за селско стопанство. Комисията „Фон дер Лайен“ промени само един детайл - въведе „зеленото“ мислене в еврофинансирането, но засега преговорите по най-важния закон за следващите седем години са почти замръзнали.

В интервю за „Събота 150“ заместник-председателят на Европейската народна партия и депутат от бюджетната комисия в Европарламента Зигфрид Мурешан призна, че разделението между Запада и Изтока в Европа съществува, но може да бъде преодоляно именно чрез бюджетните политики.

Засега единствено Европарламентът има разумна позиция за европейския бюджет, заяви пред Марта Младенова Мурешан, който бе и едно от спряганите имена за румънски еврокомисар пред окончателното сформиране на новия колеж.

„Ние осъзнахме, че няма нито една задълбочена и детайлна дискусия върху следващата многогодишна финансова рамка на ниво държавни лидери и на ниво Европейски съвет. Това е много голяма грешка, защото времето изтича и всяко закъснение от страна на Съвета създава риск на 1 януари 2021-ва година, когато парите трябва да потекат към държавите, нищо да не бъде готово. И също така - ще има много закъснения при европейските фондове, заради което позицията на Съвета е безотговорна. Резултатът от финландското председателство е разочароващ, защото те направиха твърде малко. Надявам се, че Хърватия, което има същите интереси като България и моята родина - Румъния, и която се ръководи от министър - председател - бивш евродепутат, ще ускори работата“, отбеляза румънският евродепутат и допълни:

„По същността на въпроса - да, премиерите винаги вземат политически решения. Напълно правилно беше да се отделят повече пари за сигурност и отбрана, за опазване на границите на Европейския съюз и за борбата с климатичните промени. Но - ако искаме Европа да направи повече, ние се нуждаем от по-голям бюджет. Ето защо ние искаме да запазим старите традиционни приоритети в бюджета на Европейския съюз и финансирането им да остане на същите нива. Новите приоритети, които изброих преди малко, трябва да дойдат с допълнително финансиране“.

Има държави, за които ще е трудно да увеличат вноските, които правят към европейската хазна. Говорим най-вече за тези, които са нетни получатели от нея - т.е. вноските им са по-малки от парите, които идват като еврофондове.  

„За страни като България и Румъния е валиден принципът - за всяко внесено евро в европейския бюджет, ние получаваме пет евро обратно. Позицията на моята държава, изразена от президента, е, че ние сме готови да платим малко над сумата, която внасяме в момента, но очакваме да получим допълнително, за да може да отговорим на новите приоритети на Европа“.

Много анализатори обаче обръщат внимание, че многогодишната финансова рамка задълбочава разделението между страните, а не води до сближаването им в икономически и социален план - т.е. толкова „кохезията“ просто отсъства в действителност. Вие споделяте ли това мнение?

Истината е, че ние - България и Румъния, получаваме кохезионни фондове. Ние сме нетни получатели от европейския бюджет. Другите - старите европейски държави, като Нидерландия, Германия, Австрия, Обединеното кралство правят по-големи вноски, но в крайна сметка - те винаги са победителите.

Защото, ако построите магистрала в България, да - българските граждани и икономиката ще имат най-голяма полза, но също е вярно и друго - германските камиони, които преминават през България, могат да го правят по-бързо, по-евтино и по-продуктивно. Именно така те доставят и стоки, които се купуват от българските потребители. В същото време, когато има добри магистрали в България, Румъния и Унгария, нашите компании доставят много по-бързо и евтино стоки за германските и австрийските потребители.

И все пак - аз силно препоръчвам да спрем да се делим на донори и получатели, защото идеята на общия пазар е всички да сме победители.

Само че един от големите нетни донори напуска Европейския съюз в края на месеца, което означава, че ще остави празнина - между 10 и 13 милиарда евро годишно в европейската хазна. Как ще я запълним, особено ако за новите политики, трябва да намерим допълнителен ресурс.

Първо, ние трябва да осигурим по-ефективно инвестиране на всеки цент от европейската хазна и второ - трябва да намалим бюрокрацията и да премахнем част от таксите, които се плащат за консултанти и т.н. Т.е. за сто евро финансиране от Брюксел да не се налага да се харчат по 10 евро за адвокати и експерти и т.н. Освен това Комисията трябва да прегледа за неефективни харчове и да ги премахне.

Ние трябва да видим какви ще бъдат отношенията между Обединеното кралство и Европейския съюз. Ако то иска да остане част от единния пазар, те ще трябва да плащат такса за това - както прави Норвегия. Това ще е допълнителен приход за Европейския съюз.

Всички тези сметки ще бъдат ли достатъчни, за да намерим финансиране за зелените политики на Европа? „Зелената сделка“ ще струва един трилион евро и ако трябва да бъдем честни, независимо от различните източници, голяма част от парите ще дойдат именно от хазната в Брюксел?

Хубаво е, че ние ставаме все по-зелени, но това не трябва да бъде за сметка на останалите политики. Аз не искам да кажа на българските и румънските земеделци, че те ще получат по-малко пари, защото ще се дават пари за екология. Подкрепям новите и свежи приоритети, но те изискват и свежи пари.

Например от авиоданък, прикрит като „зелен приоритет“?

Европейският съюз трябва да се финансира през свои собствени ресурси - т.е. трябва да събира данъци и такси, но без това да се отразява върху крайните потребители. Как можем да го направим? Въвеждането на данъци на европейско ниво да бъде съпроводено с промени в националното законодателство. Например - авиационният данък, финансовите транзакции, данъка върху пластмасата могат да постъпват в европейската хазна. Засега обаче страните - членки не одобряват особено идеята, защото искат да запазят по-голям контрол върху постъпленията в хазната.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Заради пожара, който възникна вчера следобед, беше затворен пътят София-Варна.

Заподозреният, че е запалил пожара край пътя София-Варна - в ареста за 72 ч.

Полицията в Тетевен е задържала 39-годишен мъж от луковитското село Торос по  подозрение, че умишлено е предизвикал пожара, който горя вчера в близост до бензиностанцията в района на Боаза на пътя София - Варна, до тетевенското село Български извор. Заради пожар е затворен пътят София - Варна Възстановено е движението по пътя София - Варна..

публикувано на 04.08.25 в 15:24

Общественици поискаха от държавата да заеме позиция за ситуацията в Газа

Общественици поискаха от държавата да заеме позиция за ситуацията в Газа. "Докато в Международния съд на ООН върви дело по обвинения в геноцид, България няма моралното право да мълчи или да се крие зад процедурни формулировки. Напротив – страната ни е длъжна винаги да заема страната на онеправданите!" , пишат те, като адресират писмото си до..

публикувано на 04.08.25 в 14:55

Влошаване на бизнес нагласите в еврозоната през август след търговската сделка между ЕС и САЩ

Бизнесът е обезпокоен от новото търговско споразумение между Европейския съюз и Съединените щати. Това показват резултатите от престижния изследователски институт "Сентикс" (Sentix), цитирани от Ройтерс. Сделката, сключена между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и американския президент Доналд Тръмп, още в първия ден беше..

публикувано на 04.08.25 в 14:40
Къщата - музей Иван Вазов в Берковица притежава уникална колекция от пощенски марки с лика на Патриарха на българската литература

Музеят на "Иван Вазов" в Берковица - притежател на колекция от пощенски марки с лика на Патриарха на българската литература

Къщата - музей "Иван Вазов" в Берковица притежава уникална колекция от пощенски марки с лика на Патриарха на българската литература.  Т е са дарени от доц. д-р Пело Михайлов от Факултета по икономика към Аграрен университет – Пловдив и съпругата му Флора Вартанян, уредник в Общински институт "Старинен Пловдив".  Най-старите шест пощенски..

публикувано на 04.08.25 в 14:30
Снимката е илюстративна, архив.

Двама задържани след сбиване в центъра на Кюстендил

Двама души са задържани в Кюстендил след масово сбиване в центъра на града, съобщиха от Областната дирекция на МВР .   Сбиването станало в ранните часове на деня. Група младежи са нахвърлили върху момче след разправия за момиче. Преследвали го по една от улиците. На мястото се оказали две семейни двойки, които се опитали да предотвратят..

публикувано на 04.08.25 в 14:20
България-образователни маршрути, Пловдив

Българчета,  родени в Италия, опознават страната на родителите си през лятната ваканция 

За втора поредна година деца от неделното българско училище "Абагар", с филиали в Рим и по-малките градчета, които са на около 70 километра - Нетуно и Ладисполи, са на посещение в България. Визитата им в Пловдив и обиколката на Южното ни Черноморие е в рамките на  Националната програма "България-образователни маршрути", която има за цел да..

публикувано на 04.08.25 в 14:15

Повече от 1500 дка гори са изгорели само през юли в Централна Северна България

Повече от 1500 дка гори са изгорели само през месец юли в Централна Северна България. Това сочи справка на Северноцентралното предприятие, което стопанисва държавните горски територии в петте области   - Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград. Горските пожари за изминалия месец в Централна Северна България са 16, като 14 от тях..

публикувано на 04.08.25 в 14:14