Дарио Кристиани: Европа се активизира едва след намесата на Ердоган в Либия

Москва не успя, утре топката се прехвърля към Берлин, където ще се проведе нов опит за постигане на пробив към решаване на конфликта в Либия. За първи път в Берлин ще се съберат всички държави, замесени в либийската криза, но все още не е ясно дали двете враждуващи страни - международно признатото правителство в Триполи и военачалникът Халифа Хафтар ще присъстват. Има ли шансове Берлинската конференция за Либия, каква е тежестта на европейските държави в конфликта и има ли сближаване в позициите на чуждите държави, замесени в кризата - Тоня Димитрова разговаря за всичко това с експерта от Германския фонд Маршал Дарио Кристиани, който в момента се намира в Тунис, който граничи с Либия.

„В Тунис има няколко региона, където има много либийци, но в същото време тунизийците по границата се подготвят за бежанска вълна при влошаване на ситуацията. Това е един от най-големите проблеми, свързани с предстоящата конференция в Берлин, защото Тунис, както и много други съседни на Либия държави не бяха поканени“, казва Дарио Кристиани.

Ще се върнем на Берлинската конференция, но преди това искам да Ви попитам - съгласни ли сте с твърдението на Турция, че преговорите за примирие между двете враждуващи страни в Либия не са се провалили, въпреки че генерал Хафтар си тръгна от Москва без да положи подпис?

Шансове все още има, но от това, което се случи в Москва стана ясно, че е много много трудно Хафтар да бъде убеден да направи това, което искат от него чуждестранните му поддръжници. Това важи не само за Русия. Наблюдавахме го още когато той започна своята операция през 2014 г. Всеки път, когато се появяваха надежди, че той може да спре военните действия, всеки път, когато други държави се опитваха да му окажат натиск, ставаше ясно, че той не прави това, което му се казва. Използва ги, използва подкрепата им, но остава независим в решенията си. Такъв е и случаят и с един много влиятелен негов поддръжник, какъвто е Русия. Не трябва да забравяме за присъствието на руски наемници през последните месеци в Либия и това подкрепи военния превес на Хафтар преди намесата на Турция. Не мисля, че шансовете за примирие са напълно провалени, но същевременно за Хафтар военният конфликт остава единственото решение. Така става много трудно той да бъде убеден на примирие, което би заличило възможностите му да нахлуе в Триполи през следващите седмици.

Какво научихме от срещата в Москва - показа ли ни тя от една страна, че Русия няма толкова силно влияние върху Хафтар и от друга не е ли тя признание за намеса на Москва в конфликта, макар всички опровержения, че там има руски наемници?

Не бих казал, че Русия няма влияние върху Хафтар. Той си тръгна от срещата в Москва без да подпише споразумение, но предстои да видим каква ще е реакцията на Русия. Не мисля, че Москва ще позволи това да отмине просто така. Русия никога не е признавала присъствие на руски наемници в Либия, но от известно време е ясно, че има влияние върху либийската динамика. През последните месеци се фокусираме върху руските наемници, но Русия подкрепя икономиката в източна Либия - тя „печата парите“ в тази част на страната. Освен това Русия е единственият външен играч, който може едновременно да говори с премиера на международно признатото правителство на Сарадж и с Хафтар - това е нещо, което не всички държави, замесени в Либия могат. От тази гледна точка смятам, че историята с Хафтар в Москва не е завършена и Русия ще предприеме някакви действия.

След Москва е наред Берлин, казахте, че там не са поканени ключови регионални държави. И все пак има ли шанс утре за пробив?

Държавите от региона първоначално бяха напълно изключени. Сега Алжир е част от картината. Тунис и Мароко, както и държавите от Магреб не са поканени. Проблемът с Берлинската конференция е, че от самото начало, когато се появи идеята, тази конференция трябваше да се фокусира върху нарушението на оръжейното ембарго от чужди държави. Идеята беше да се съберат само тези държави, които нарушават ембаргото заедно с Европейския съюз, Русия и Съединените щати. После бяха включени и други държави.

От гледна точка на истинско влияние европейците са извън играта по редица причини. Първо Италия и Франция поддържаха различни страни, после Италия се опита да подмени подхода си към Либия с конференцията в Палермо през 2018-та, италианците изгубиха част от влиянието си върху Сарадж, но това не увеличи влиянието им върху Хафтар. Сега вече е ясно, че Франция, която беше може би най-значимият европейски поддръжник на Хафтар, не дърпа конците в Либия. Плюс това, особено в случая с Италия, за някои либийци има проблеми, свързани с колониалното минало.

Европа започна да се активизира за Либия едва, след като Ердоган даде да се разбере, че ще подкрепя международно признатото правителство в Триполи и с подписването на споразумението с Либия за Средиземно море - това Европа приема като значителна заплаха за геополитическия баланс в региона. И като говорим за държави, които не са поканени на Берлинската конференция - виждаме, че през последните дни Гърция се оплаква, защото според Атина турско-либийското споразумение заплашва гръцките икономически и стратегически интереси в Средиземноморието и Гърция иска да бъде част от тези дипломатически усилия.

За първи път в Берлин се събират на една маса всички чуждестранни сили, замесени в Либия, там ще има и представител на САЩ – Майк Помпейо. Ясна ли е обаче позицията на Вашингтон за Либия?

Има значителни различия между Белия дом от една страна и между ключовите играчи, които правят политика в този регион. Специално за Държавния департамент - той излезе с изявление след посещението на министъра на вътрешните работи Фати Башага през ноември за срещата на коалицията срещу „Ислямска държава“ - виждаме, че Държавният департамент се фокусира върху подкрепата за международно признатото правителство, докато Белият дом симпатизира повече на Хафтар заради влиянието на Египет и на Обединените Арабски емирства, с които Доналд Тръмп има добри отношения. Но нека бъдем откровени, Съединените щати в момента имат много ограничени интереси в Либия. Истинският фокус са Иран и Ирак. Средиземноморието не е приоритет.

Тази седмица беше съобщено, че Турция е прехвърлила 2 000 сирийски бойци от Сирия в Либия. На фона на тази новина до колко са свързани конфликтите в Сирия и в Либия. Възможно ли е зад общите усилия на Реджеп Ердоган и Владимир Путин за Либия да се крият други договорки и отстъпки за Сирия?

Конфликтите в Сирия и Либия винаги са били свързани - само помислете за първата вълна от сирийски бойци, които се прехвърлиха от Сирия в Либия през 2015-та. Тогава имаше либийски група от град Берна в източната част на страната, която се биеше в Сирия и която се върна обратно и подкрепи възхода на Ислямска държава в Либия. Между двата конфликта има връзки, особено между отделни групировки. После с нарастването на влиянието на Русия и ясната позиция на Турция като силен поддръжник на правителството в Триполи, връзката става още по-силна и очаквам Москва и Анкара да продължат обсъжданията като част от съвместните им усилия. Не бих се изненадал Ердоган и Путин да постигнат някаква договорка за Либия, докато обсъждат Сирия.

От всичко казано  разбираме, че всички замесени сили имат толкова разнопосочни интереси, че нареждането на либийския пъзел изглежда невъзможно?

Хафтар показа през последните 5 години, че не вярва в преговори. Да не забравяме, че когато започна военната операция през април, либийците трябваше да се срещнат в Гадамес за национална конференция. Докато съществува убеждението, че може да преследва победа с военни цели, няма да има реален шанс за политическо решение на кризата в Либия. Много чужди държави осъзнават, че ситуацията не е устойчива и дезинтеграцията на Либия може да се отрази на стабилността на целия средиземноморски регион. Но интересите на различните държави, замесени в този конфликт са много разнопосочни, ще е много трудно да намерят общ интерес. Например, Обединените арабски емирства не се интересуват толкова много от ефекта на либийския конфликт върху сигурността в Средиземно море, защото това не засяга директно тяхната сигурност. Египет, въпреки че подкрепя Хафтар, все пак се страхува от дезинтеграция в Либия, защото това би имало директен ефект върху египетската сигурност на границата. Все пак мисля, че има място за някакъв вид надежда за успех на преговорите, но само ако всички играчи осъзнаят, че военното решение не е най-доброто.