Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Франк Васюр - за пещерното гмуркане и защо това е един от най-опасните спортове

Франк Васюр
Снимка: Sandy Vollmar



Какво кара човек не само да влезе в пещера, дълбока стотици метри, но там да се гмурне в тъмната вода? 

Пещерното гмуркане се счита за един от най-опасните спортове. При възникнал проблем водолазите не могат да изплуват вертикално нагоре, като в морето, а трябва да преплуват обратния път, по който са дошли, често - в по-лоши условия. Трябва да имат достатъчно бутилки с газови смеси, които заместват кислорода, достатъчно източници на светлина и да се движат само по въжето, по което са се гмурнали. Недостатъчно опитните изпадат в паника и се удавят.
Това разказва Франк Васюр, на 51 години, с повече от 30 години опит в пещерното гмуркане. По професия той е начален учител, но голяма част от живота си прекарва под земята и във водата. Изследва пещери и сифони във Франция, както и в много други страни по света, включително у нас. 
Споделя своят опит и приключения във фотографски албуми, репортажи, филми, учебници, книги, сайтове и стотици публикации, за да може откритията му да бъдат от полза за другите. Преподава пещерно гмуркане към Международната агенция по техническо гмуркане (TDI). 

Франк Васюр беше официален гост на 19-ото издание на Банско филм фест.

На сцената на Банско филм фест
Интервю на Таня Иванова

Знаете ли колко души по света се занимават с това?
"В пещерното гмуркане дълго време имаше само изследователи, които проучваха пещерите, картираха ги и т.н. От 10-15 години обаче има такива, които се спускат в проучени пещери просто за удоволствие. Много повече хора вече практикуват пещерно гмуркане - няколко хиляди, но малцина са изследователите, може би 400-500 в цял свят.

Защо това се счита за един от най-опасните екстремни спортове?
Защото човешкото тяло не е пригодено да живее под земята, нито във водата, а ние съчетаваме именно тези две неща. В случай на проблем, трябва да стигнем до входа на изпълнената с вода галерия и това може да е по-проблематично, отколкото при гмуркането в морето. В морето трябва просто да излезеш на повърхността, докато в пещерата, ако си на 500 метра и се появи проблем, трябва да преплуваш обратно тези 500 метра и след това да бъдеш отведен. Трябва да можеш първо да решиш проблема, а след това да се върнеш сам, може би в по-лоши условия, особено ако водата е мътна и не виждаш добре. И по-голямото предизвикателство е да се върнеш обратно, подобно на алпинизма. Но сега вече имаме достатъчно добра екипировка и техника, за да го правим безопасно. Особено когато се прави с мисъл! Трябва да имаш предвид, че се налага да се върнеш по същия начин, по който си слязъл, така че е добре да си запазил достатъчно сили, за да си в състояние да се върнеш.

В Южна Франция
Имали ли сте някога паник-атаки или нещо подобно, особено в началото?
Да, разбира се, не само в началото. Ако погледнете историята на пещерното гмуркане, преди 20-30 години инцидентите се дължаха на лоша екипировка - нямаш достатъчно въздух, оставаш без светлина... Сега това не е така - имаме доста качествена екипировка. В днешно време инцидентите стават с хора, които имат добра екипировка и искат да постигнат невероятни неща, но не са достатъчно добре подготвени, отиват твърде далеч, слизат твърде бързо, а после, когато се появи проблем, не знаят как да го решат и изпадат в паника. Едно от правилата в пещерното гмуркане е, че основната екипировка е двойна - имаме най-малко два фенера, две бутилки с газ за дишане. Но! Имаме само един мозък! Така че ако има проблем, никой не може да мисли, вместо теб самия, никой не може да диша, вместо теб самия, и ти трябва да си способен да решиш проблема, да се справиш със ситуацията. А това изисква тренировки, време и опит, за да си добър пещерен водолаз.
На практика, ти винаги управляваш своите газови смеси. Имаш уред да проверяваш колко имаш. Освен това, носиш минимум 2 бутилки, може дори 3 или 4. Използваш една четвърт от газовите смеси за дишане на слизане, една четвърт - на връщане, и си оставяш половин бутилка за сигурност, ако се наложи да се забавиш.

Какво правите, когато водата стане мътна?
Това много често се случва, защото пещерите са природни обекти - вода и варовик, да речем, пясък, глина, винаги има някакви частици във водата. На слизане тя е чиста, но на връщане става мътна, така че следваме същата линия, “пилотното въже”, по което сме слезли.

Кое Ви е най-любимото място за гмуркане?
Моята цел е да намирам и изследвам нови места, така че моето любимо място е следващото, което ще отида да изследвам.

Колко най-дълбоко сте се гмуркали?
Аз избрах да не се гмуркам много надълбоко, такъв е моят личен избор. Най-дълбоко съм бил на 145 метра, но аз слизам в пещера само за да я проучвам, не за забавление, защото това е по-голямо предизвикателство за мен. Колкото по-дълбоко слизаш, толкова по-сложно е да се върнеш, нямаш време да снимаш видео, да изследваш и не е много интересно.

Дълбоко подземните води
Сега върху какво работите?
Винаги движа няколко проекта, в различни страни. Може би скоро ще отида в Хърватия и Испания. Живея в Южна Франция и наоколо има много пещери, в които имам редица поставни цели. Това, което харесвам в пещерното гмуркане е, че всяка пещера е отделен случай, напълно различен от останалите - трябва да избереш подходящата екипировка, да помислиш как да го направиш, за да оцелееш и да изпълниш целите си - всичко това е много интересно за мен.

Кое би било най-голямото постижение за Вас?
Може би откриването на подземна река близо до дома ми. Знаем, че там има малка планина, с река и няколко сифона, но никога никой не е влизал. Също и, ако намеря някой артефакт, свързан с археологията, би било голямо постижение.

Защо, всъщност, избрахте пещерното гмуркане, какво Ви дава то?
Първо, аз съм пещерняк, но видях, че за да изследвам напълно една пещера, трябва да мога и да се гмуркам. Така започнах да се уча - първо на обикновено гмуркане, а после и на пещерно. За мен пещерното гмуркане е начин, по който може да се изследва планетата ни. Голяма част от нея вече е опозната - повечето върхове са изкачени, пустините са обходени, имаме сателитни снимки и пр. Има само две места на Земята, които не са проучени - най-дълбоките части на океаните и пещерите. Така че пещерното гмуркане е начин да изследваме нашата планета, да я опознаем по-добре, да я уважаваме и да я опазим, надявам се!

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 7 хиляди души у нас ползват радиоефира за спорт, хоби и общуване

В епоха, в която общуваме с докосване на екран, радиолюбителите ни напомнят, че понякога най-смисленият разговор започва със... сигнал, изпратен в тишината .   На 5 юни 1926 г. е основано Сдружение "Български радиоклуб“, който събира любители на радиото. Това е само една година след основаването на Международната радиолюбителска организация..

публикувано на 28.07.25 в 13:11
Завръщането на зубъра в Източните Родопи е сред големите успехи на еколозите

Второ стадо зубри започна своя нов живот в Източните Родопи

Второ стадо зубри започна своя нов живот в Източните Родопи. То е част от амбициозния проект на фондация „По-диви Родопи“ да възстанови популацията на вида, изгубен за България през средните векове. Зубрите пристигнаха в района в края на юни и съвсем скоро ще бъдат пуснати на свобода в дивата природа. В момента в Източните Родопи живеят над 30..

публикувано на 28.07.25 в 12:21

Йордан Янев от Сливен колекционира оръжия от 18 и 19 век и изнася лекции в училищата

Чували ли сте за мети сокак, за шишане, бойлия или тромбон. Може и да сте ги срещали някъде в историческите извори, но не и в ежедневието. Това са названия на оръжия от 18 и 19 век.  Кореспондентът ни в Сливен Стоян Радев ни среща с един местен колекционер на оръжия от това време – Йордан Янев, който освен, че колекционира такива оръжия, изнася..

публикувано на 28.07.25 в 12:11

Първият международен фолклорен фестивал „Кодица“ събра състави от три държави

Във видинското село Ракитница традициите оживяха с провеждането на първия международен фолклорен фестивал „Кодица“, който събра състави от България, Сърбия и Румъния. Събитието се превърна в празник на фолклора в региона, където музика, танци и обичаи преминаха отвъд граници и поколения. Сред най-вдъхновяващите фигури беше Тодор Михайлов –..

публикувано на 28.07.25 в 10:24
Законите на Мърфи

27.07.2025 Законите на Мърфи

В звуковия файл можете да чуете рубриката от 27 юли 2025 г. Месечен победител е законът, предложен от  Румен Узунов от с. Поликраище :  Политиката е като бейзбола: Без бухалка нищо не става.  Успехи и вдъхновение за всичики законотворци на "Рано в неделя" 

публикувано на 28.07.25 в 10:09

"Новини с добавена стойност" с г-н Балев: Шамари с ненонормалитет

Един съдия ме нарече “скандален поет” и “тъмно петно върху светлата българска словесност” , както и други възмутителни твърдения, като например, че съм се носил на крилете на крадени метафори и бадява съм ядял мусаката на България. Заради тия квалификации получих разстройство и семейни проблеми. Жена ми заяви, че съм се опозорил окончателно в..

публикувано на 26.07.25 в 15:06
Петър Атанасов сред публиката на Банско филм фест

В Банско започва "Лятна филмомания под звездите". Спомен за Петър Атанасов

Довечера в Банско започва традиционната “Лятна филмомания под звездите” . В три поредни вечери жителите и гостите на града могат да видят наградените ленти от последното издание на Международния фестивал на планинарското кино, както и други подбрани филми. Това е 15-ото издание на кинопанорамата. Прожекциите ще бъдат на площада в планинското..

публикувано на 24.07.25 в 13:46