Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Захари Карабашлиев: Има невидима кръв в езика ни

Захари Карабашлиев на церемонията в Столичната библиотека, на която бе обявен за писател на годината
Снимка: БГНЕС

Да пишеш проза е неблагодарна работа, казва Захари Карабашлиев, който бе обявен за Писател на годината на Столичната библиотека. Карабашлиев оценява наградата като „наистина обективна“, защото се дава от читатели и допълва, че мястото й сред другите награди всъщност е в сърцето му.

Четенето е образование, а образованието е по-добър живот, по-щастлив живот, по-осъзнат живот. Един истински образован, интелигентен човек никога не е нещастен“, посочи Карабашлиев в интервю за предаването "Графити по въздуха".

Във всяка история, която пиша, се опитвам да търся нещо ново – нови посоки, нови пътеки, признава писателят.

„Връщането ми в България след 17 години в САЩ беше единственото възможно решение, за да взема максимума от този език, от тази вода, от това богатство, което ни носи езикът – думите. Не мога да кажа, че ми е липсвало каквото и да е, освен езикът.“

„Този език, който тук говорим и който често толкова ни дразни, толкова ни разгневява, толкова го опошляваме, има една памет в себе си, една история за нещо много по-дълбоко от това, до което сме го докарали в този момент. Има някаква невидима кръв в този език, която прелива в нас“, отбеляза Карабашлиев.

Задачата на писателя е да споделя многообразието и да превръща езика в нещо друго, вярва Захари Карабашлиев.

„Как пишеш на езика, на който си роден и на който говориш вкъщи – от една страна говориш за яхния и покупки, от друга страна трябва да пишеш красиви стихотворения. То е като камъните – материалът, който е наоколо, за да построиш една катедрала. Няма нищо поетично в някакъв баир с камъни, но от този баир можеш да сътвориш „Ла Саграда Фамилия“.

Преодоляваме недоверието към българските автори, което дойде през 90-те години, подчерта Захари Карабашлиев. „90-те години бяха много оскъдни откъм добра белетристика, но след 2000-а година нещата лека-полека започнаха да си идват на мястото. Ние наваксваме страшно много. Имаме страшно много за наваксване“, коментира той.

Българинът е четящ, смята Карабашлиев. Той опровергава мантрата, която се повтаряше толкова години, че българите не четем и сме сред най-нечетящите. Това по думите му е било преекспонирано, а освен това е имало реално обяснение.

„Например цената на книгите спрямо доходите – няма такава диспропорция в културния свят, цивилизования свят, към който, щем-не щем принадлежим. Погледнете цената на книга спрямо цената на работната заплата.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..

публикувано на 16.02.25 в 05:34

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката.  И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан.  Ангел Милчев е един от малкото..

обновено на 16.02.25 в 05:12
Александър Симеонов

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..

публикувано на 09.02.25 в 06:00
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48
Слава Рачева

Слава Рачева: Гледайте си децата, обичайте ги, обръщайте им повече внимание

Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...

публикувано на 02.02.25 в 07:08
Георги Господинов

Георги Господинов: Радиоскалата бе моето първо пътуване на Запад

Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..

публикувано на 27.01.25 в 20:40