Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Въздушен транспорт в системата на спешната помощ

България може да разполага със спасителен хеликоптер най-рано през 2022 г.

Страната ни е единствената в ЕС без система за хеликоптерно спасяване

Спасителен хеликоптер
Снимка: Виктор Варошкин


България може да разполага със спасителен хеликоптер най-рано през 2022 година. От Министерството на регионалното развитие и благоустройството съобщиха за БНР, че се очаква договорът за финансиране да бъде сключен през септември тази година. 

Страната ни е единствената в ЕС без система за хеликоптерно спасяване, което оказва помощ на пострадали в планините, по пътищата, при бедствия и аварии. За сравнение - Северна Македония има вече два такива хеликоптера. 

Нуждаем се от 6 подобни машини и 5 бази, които да покриват страната, ако се има предвид правилото за "златния час" - първите 60 минути, в които пострадалите може да бъдат спасени, ако бъдат превозени до болница. Статистиката показва, че в държавите, в които има развита подобна мрежа, използването на въздушна спешна помощ води до намаляване на смъртните случаи при катастрофи, бедствия, аварии, инциденти в планината с около 25-30%.

Основните предимства на спешната медицинска помощ с хеликоптер се крият в бързината, с която на мястото на произшествието може да се достави медицински екип с нужното оборудване за оказване на първа помощ. Хеликоптерът не зависи от трафика по пътищата и задръстванията, като може да поддържа скорост от порядъка на 230-250 км/ч. Така при усреднени условия времето за достигане до мястото с нуждаещите се от спешна помощ е поне три пъти по-малко, отколкото с линейка. Това е валидно за градски условия, докато в планински условия времето за пристигане на медицинския екип може да се съкрати още повече. Скоростта на реагиране позволява на един висококвалифициран медицински екип да обслужва много по-голяма площ.

180 човешки живота може да бъдат спасени на година, ако в страната съществуваше мрежа за хеликоптерна спешна помощ, казва хеликоптерният спасител Красимир Стоянов. 

Красимир Стоянов
Какво правят властите у нас 
"През 2020 г. се планира с бюджет от 20 млн. лв. да бъде открита процедура за доставка и оборудване със съвременна апаратура на медицински хеликоптер. Конкретен бенефициент ще бъде Министерство на здравеопазването. Съгласно одобрената Индикативна годишна работна програма на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансов помощ ще бъде обявена през месец март 2020 г. със срок за подаване на проект от МЗ до края на май", поясняват от  Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

"Очаква се през септември тази година да бъде сключен договорът за финансиране. По предварителна информация от Министерство на здравеопазването срокът за доставка на напълно оборудван медицинския хеликоптер и обучение на специализирани екипи, които да оперират с него, е около 18-24 месеца от сключване на договор с производителя. Това означава, че края на 2022 г. или началото на 2023 г. може да бъде доставен медицинският хеликоптер.

Основната цел на проекта е да бъде осигурен въздушен транспорт в системата на спешната медицинска помощ, който да бъде използван в спешни ситуации, при трансплантационни ситуации, за транспорт до труднодостъпни райони при лоши метеорологични условия, както и за реакции по време на бедствия и аварии.

Критичен момент при осъществяване на действия, свързани със спешната медицинска помощ, е възможността за бърз и навременен транспорт до райони, където пътната мрежа не позволява висока скорост, респективно времето за достигане до определени точки се удължава. 

Със закупуването на медицински хеликоптер ще бъде постигнато цялостно обновяване на спешната помощ чрез допълване на финансирания със средства от „Региони в растеж“ голям проект за ремонт на всичките спешни центрове в страната и доставка на 400 нови линейки", посочват от МРРБ.

Интервюто з Красимир Стоянов чуйте в звуковия файл. 

Красимир Стоянов е алпинист, сочен е за най-добрия български специалист по спасяване от въздуха, инструктор по планинско спасяване, родоначалник на екстремните ски в България, участник в редица експедиции. Ръководител е на спасителни екипи на международни състезания по екстремни ски и ски ралита.
 
Новините следете в рубриката на БНР "Екстремните спортове". Можете да слушате нашата рубрика като подкаст тук.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

2025 г.: Очаквай неочакваното!

2024-а беше годината на изборите, а 2025-а изглежда ще е годината на въпросите:  Ще изпълни ли Доналд Тръмп обещанията си относно налагането на мита на европейския и китайския внос и договарянето на мир между Русия и Украйна?   Британският военен анализато р Майкъл Кларк за очаквания мирен план на администрацията на Тръмп :..

публикувано на 04.01.25 в 14:00
Илия Григоров (горе вдясно) и Яне Василев (долу вдясно).

Илия Григоров: Rakamakafon ще произвежда до 20 000 грамофонни плочи на месец

През март 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за грамофонни плочи в България , която ще е и единствената на Балканите.  Идеята за Rakamakafon е на музиканта Илия Григоров - Григовор , част от хип-хоп групата  So Called Crew, а заедно със съмишленици я реализират, за да се появят първото след повече от 30 години производство на винил у нас...

публикувано на 03.01.25 в 19:55
Митко Станков

Митко Станков: Законът за културното наследство облагодетелства хора от ДС. Трябва да стане като в Европа

"Законът за културното наследство от 2009 година е създаден с цел да облагодетелства няколко човека от Държавна сигурност . Ирина Бокова го пробута, в Народното събрание го направиха, а агентите на ДС, които бяха в прокуратурата и в медиите, разправяха, че аз съм бил създал този закон. Аз не идвах въобще по това време в България. Тези хора не са..

публикувано на 03.01.25 в 18:49

Халед Мераджудин: Най-голямото ми желание през тази година е да ставам все по-добър като човек

Всеки иска да е успешен в работата си, да му върви в бизнеса, но това не е стойността на един човек. Ние имаме много по-голяма стойност, защото Бог е направил човека по подобие на себе си. Всеки човек трябва да се стреми да се бори със себе си, за да става по-добър човек, за да бъде по-добър в работата си, в семейството си сред обществото и..

публикувано на 03.01.25 в 16:56

Ще се превърнат ли земеделците в бюрократи заради европейски правила?

България се възползва от максимално отлагане – с 2 години, на санкционния режим, свързан със социалната условност, въведен с европейски правила, които касаят директните плащания в земеделието. От началото на тази година обаче санкции вече могат да се налагат. Социалната условност е спазване на трудовото законодателство, обвързана с получаване..

публикувано на 03.01.25 в 08:08
Стефан Димитров

Стефан Димитров: Да върнат станцията за измерване на чистотата на въздуха на Орлов мост

Да върнат станцията за измерване на чистотата на въздуха на Орлов мост !  Това призова в интервю за БНР  Стефан Димитров,  създател на проекта airbg.info .  " Държавата продължава да не иска да купи в София някакви датчици - на техните станции в златния стандарт на Световната здравна организация - и не иска да измерва, и не иска да ни..

публикувано на 02.01.25 в 15:02
Доц. д-р Мария Николова

Диетолог: Добрите хранителни навици трябва да се създават от детството

Добрите хранителни навици трябва да се създават от детството.   Това препоръча в интервю за БНР специалистът диетолог доц. д-р Мария Николова. Храни се по-малко и се движи повече - така тя формулира добрия баланс, като даде пример с традицията в Австрия да създават навици у подрастващите на по-умерено хранене и по-високо ниво на движение...

публикувано на 02.01.25 в 13:27