Европейският парламент ще даде съгласие за многогодишна финансова рамка, само ако тя отговаря на амбициите на Европейския съюз. Многогодишният бюджет е бюджет за бъдещето на Европа – така евродепутатите вдигнаха залога в преговорите в Европа за финансирането през следващия период от 2021-2027-ма година непосредствено преди извънредната среща на върха другата седмица, на която ще преговарят и европейските лидери.
Кои са разделителните линии и защитава ли България интересите си в битката за евросредства?
В преговорите за многогодишния бюджет Европейския съвет и Европарламента имат еднаква тежест – необходимо е първо единодушно одобрение на лидерите, а после - и съгласие на Европарламента. Предложението на Европейската комисия е многогодишния бюджет да е 1.1% от БВП на европейските държави, а евродепутатите искат да бъдат отделени дори повече средства – 1.3 на сто от БВП. Позициите на европейските държави са разделени на две – от едната страна са пестеливите – държавите от Северна Европа, които не искат да отделят повече от 1% от БВП и Приятелите на кохезията – страните-членки, които искат да няма намаление в кохезионните средства и земеделските субсидии. Борба с климатичните промени, дигитализация, подкрепа за младите с програмата Еразъм, финансиране на малките и средни предприятия, без да се застрашават селските и бедните райони, фермерите – това са приоритетите на Европарламента за следващия 7-годишен бюджетен период. В реч пред евродепутатите председателят на Европейската комисия
Урсула фон дер Лайен постави акцент върху прехода към зелена икономика и как разходите за зелената сделка да бъдат вписани в новата финансова рамка:
„Всички 3 институции, парламентът, Съветът и Комисията са единодушни за стратегическия дневен ред. Всички сме наясно какъв е залогът. До 2050-та Европа има намерение да стане първият климатично неутрален континент. Тук не става въпрос само за здравето на планетата, въпреки че това е основната цел. Така създаваме чиста и екологично ориентирана икономика, създаваме нови устойчиви и ориентирани към бъдещето работни места. Трябва да се възползваме от дигиталната революция в света и да бъдем активни играчи, а не пасивни наблюдатели“.
За Зелената сделка в новия бюджет е предвиден преходен механизъм с 7,5 милиарда свежи европейски пари.
Председателят на ЕП Давид Сасоли предупреди:
„Ние сме в центъра на международен дебат в борбата с климатичните промени, мнозина на световната сцена ни наблюдават как ще заемем тази водеща роля. Но това не може да става с цената на затваряне на фабрики и на загуба на работни места“.
Прехвърлянето на пари от националните бюджети към европейския трябва да спре, допълни Сасоли по повод новото перо в европейския многогодишен бюджет – собствени ресурси като такси за пластмасата или дигитален данък.
За България в новата Многогодишна финансова рамка е предвидено увеличение на евросредствата.
Андрей Новаков – евродепутат от ЕНП каза:
„Аз вярвам, че ще съумеем, че България не само ще съумее да запази средствата за България, но и да ги увеличи, имайте предвид, че бюджетът на ЕС ще изтънее с 80-90 милиарда след излизането на Великобритания. Въпреки това съм щастлив да видя, че предложението на ЕК е за увеличение на парите за България с 8%, Европейският парламент го подкрепя“.
25 милиарда от структурни и земеделски фондове е предвидено да получи страната ни през следващия 7-годишен период
Многогодишната финансова рамка раздели страните членки на ЕС на две групи – така наречените икономични държави – богатият север, който не иска да дава повече от 1% от БВП за членска вноска в блока. От другата страна са Приятелите на кохезията – южна, централна и източна Европа, които разчитат на еврофондове и държи на земеделските субсидии. "Пропастта в позициите между двете групи изглежда непреодолима, но очакваме срещата на върха следващата седмица да покаже желание за постигане на консенсус", заяви Маргарита Маркеш – част от преговарящия екип на Европарламента, член на групата на социалистите и демократите.
„Имаме нужда от първа стъпка в този Европейски съвет, защото всеки има аргументи, които може да сложи на масата на преговорите. Не очаквам окончателно решение, но е ясно, че не можем да останем разделени, както сме днес. А и съм уверена в работата на Шарл Мишел“.
Европейската комисия предложи още през май 2018 г. многогодишният бюджет да бъде равен на 1,1% от БВП на страните членки. Европейските лидери не желаят да увеличават вноските си, а Европейският парламент настоява за 1,3%. Освен размера на вноската има и още едно предизвикателство пред новия многогодишен бюджет.
Предложението на Европейската комисия е изготвено преди да се роди Зелената сделка. От Европарламента настояват една четвърт от бюджета да отива за борба с климатичните промени. За да започне да действа новата многогодишна финансова рамка в началото на следващата година консенсус трябва да бъде постигнат до лятото, тъй като след това е необходимо да бъдат приети регулации за 37 разходни програми.
Според Владимир Кисьов - директор на Европейския институт в България, от изключителна важност е да се намери някакъв компромис и решение, за да бъде приета многогодишната финансова рамка:
"Даже и ако се налага дупката да се попълва с увеличение на вноските от БВП. България е чист бенефициент - в момента 1:4 е съотношението на вноската към получаването на средства, а сега се очаква и малко увеличение. Мисля, че всичко ни касае в толкова голяма степен, защото се забавихме с част от реформите и нещата, които трябваше да се постигнат през тези години като пълноправни членове". Той обясни, че в тези средства са и парите за кохезия, които са за наваксване на изоставането на страната ни, която по статистиките се движи между последно и предпоследно място в ЕС.
Репортаж на Тоня Димитрова и интервю на Людмила Железова с Владимир Кисьов в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
Огнищата на шарка по овцете в България са станали шест и е рано да се говори за разхлабване на ограничителните мерки върху придвижването на дребните преживни животни, които са наложени от Агенцията за безопасност на храните. Това заяви на Националния събор на овцевъдите край Петропавловския манастир ресорният заместник аграрен министър Стефан..
След проведени 25 трудови борси през този месец за набиране на персонал през юни Агенцията по заетостта организира още 15, като 13 от тях са общи, а две са специализирани. На 10-и юни във Видин борсата ще е за продължително безработни и хора на възраст над 50 години, в Елхово на 18-и юни ще се набира персонал за хотели и ресторанти. Над..
Петър Стоянов, президент на страната от 1997 до 2002 г, се включи във форум, посветен на ползите от въвеждането на единната европейска валута, организиран от областния управител на Русе Драгомир Драганов с подкрепата на Русенската търговско-индустриална камара. С днешния форум областният управител на Русе Драгомир Драганов постави началото на..
Българското археологическо дружество "Иван Венедиков" изпрати позиция до патриарх Даниил по повод публичния му призив за прекратяване на нестинарството. Позицията на археолозите също започва с призив "Г-н Патриарх, не посягайте на нестинарството!". В нея се изразява несъгласие с опита за забрана на древен обичай, който е в сърцевината на..
53-годишният Пол Дойл, бивш морски пехотинец, се яви в съда, където му бяха предявени обвинения след като блъсна колата си в тълпа от хора по улиците на Ливърпул, празнуващи спечелването на шампионската титла по футбол в Англия. Дойл, баща на три деца, е изправен пред седем обвинения, включително умишлено нараняване, причиняване на тежка..
Председателят на Народното събрание Наталия Киселова отрече да има напрежение между нея и държавния глава Румен Радев. Наталия Киселова издаде разпореждането, с което връща на президента предложението за референдум Радев сезира КС – иска тълкуване, което да обяви разпореждането на Киселова за референдума за нищожно В коментар..
60-годишен мъж от ломското село Дондуково е в ареста. Мярката е наложена за това, че той е ударил с градинско гребло жена, с която живее на семейни начала. Сигналът за домашно насилие е подаден към 13.00 часа вчера в Районно управление Лом. 64-годишна жена от село Дондуково се оплакала, че мъжът, с когото живее на семейни начала, ѝ нанесъл..
" Когато изграждахме структурите на ДПС през 1990 г. Чакъров, Местан, Адемов и Аталай ги нямаше . Те и още хора се криеха под масата, защото тогава..
" Ахмед Доган сам си създаде "чудовище" и това "чудовище" изяде собствения си създател". Това каза пред БНР Танер Алимолла , лидер на партия ДОСТ:..
" Тази работа е много трудоемка, но не е вярно, че в България никой не я работи ", изтъкна в интервю за предаването "Хоризонт до обед" д-р Кристина..