Европейският парламент ще даде съгласие за многогодишна финансова рамка, само ако тя отговаря на амбициите на Европейския съюз. Многогодишният бюджет е бюджет за бъдещето на Европа – така евродепутатите вдигнаха залога в преговорите в Европа за финансирането през следващия период от 2021-2027-ма година непосредствено преди извънредната среща на върха другата седмица, на която ще преговарят и европейските лидери.
Кои са разделителните линии и защитава ли България интересите си в битката за евросредства?
В преговорите за многогодишния бюджет Европейския съвет и Европарламента имат еднаква тежест – необходимо е първо единодушно одобрение на лидерите, а после - и съгласие на Европарламента. Предложението на Европейската комисия е многогодишния бюджет да е 1.1% от БВП на европейските държави, а евродепутатите искат да бъдат отделени дори повече средства – 1.3 на сто от БВП. Позициите на европейските държави са разделени на две – от едната страна са пестеливите – държавите от Северна Европа, които не искат да отделят повече от 1% от БВП и Приятелите на кохезията – страните-членки, които искат да няма намаление в кохезионните средства и земеделските субсидии. Борба с климатичните промени, дигитализация, подкрепа за младите с програмата Еразъм, финансиране на малките и средни предприятия, без да се застрашават селските и бедните райони, фермерите – това са приоритетите на Европарламента за следващия 7-годишен бюджетен период. В реч пред евродепутатите председателят на Европейската комисия
Урсула фон дер Лайен постави акцент върху прехода към зелена икономика и как разходите за зелената сделка да бъдат вписани в новата финансова рамка:
„Всички 3 институции, парламентът, Съветът и Комисията са единодушни за стратегическия дневен ред. Всички сме наясно какъв е залогът. До 2050-та Европа има намерение да стане първият климатично неутрален континент. Тук не става въпрос само за здравето на планетата, въпреки че това е основната цел. Така създаваме чиста и екологично ориентирана икономика, създаваме нови устойчиви и ориентирани към бъдещето работни места. Трябва да се възползваме от дигиталната революция в света и да бъдем активни играчи, а не пасивни наблюдатели“.
За Зелената сделка в новия бюджет е предвиден преходен механизъм с 7,5 милиарда свежи европейски пари.
Председателят на ЕП Давид Сасоли предупреди:
„Ние сме в центъра на международен дебат в борбата с климатичните промени, мнозина на световната сцена ни наблюдават как ще заемем тази водеща роля. Но това не може да става с цената на затваряне на фабрики и на загуба на работни места“.
Прехвърлянето на пари от националните бюджети към европейския трябва да спре, допълни Сасоли по повод новото перо в европейския многогодишен бюджет – собствени ресурси като такси за пластмасата или дигитален данък.
За България в новата Многогодишна финансова рамка е предвидено увеличение на евросредствата.
Андрей Новаков – евродепутат от ЕНП каза:
„Аз вярвам, че ще съумеем, че България не само ще съумее да запази средствата за България, но и да ги увеличи, имайте предвид, че бюджетът на ЕС ще изтънее с 80-90 милиарда след излизането на Великобритания. Въпреки това съм щастлив да видя, че предложението на ЕК е за увеличение на парите за България с 8%, Европейският парламент го подкрепя“.
25 милиарда от структурни и земеделски фондове е предвидено да получи страната ни през следващия 7-годишен период
Многогодишната финансова рамка раздели страните членки на ЕС на две групи – така наречените икономични държави – богатият север, който не иска да дава повече от 1% от БВП за членска вноска в блока. От другата страна са Приятелите на кохезията – южна, централна и източна Европа, които разчитат на еврофондове и държи на земеделските субсидии. "Пропастта в позициите между двете групи изглежда непреодолима, но очакваме срещата на върха следващата седмица да покаже желание за постигане на консенсус", заяви Маргарита Маркеш – част от преговарящия екип на Европарламента, член на групата на социалистите и демократите.
„Имаме нужда от първа стъпка в този Европейски съвет, защото всеки има аргументи, които може да сложи на масата на преговорите. Не очаквам окончателно решение, но е ясно, че не можем да останем разделени, както сме днес. А и съм уверена в работата на Шарл Мишел“.
Европейската комисия предложи още през май 2018 г. многогодишният бюджет да бъде равен на 1,1% от БВП на страните членки. Европейските лидери не желаят да увеличават вноските си, а Европейският парламент настоява за 1,3%. Освен размера на вноската има и още едно предизвикателство пред новия многогодишен бюджет.
Предложението на Европейската комисия е изготвено преди да се роди Зелената сделка. От Европарламента настояват една четвърт от бюджета да отива за борба с климатичните промени. За да започне да действа новата многогодишна финансова рамка в началото на следващата година консенсус трябва да бъде постигнат до лятото, тъй като след това е необходимо да бъдат приети регулации за 37 разходни програми.
Според Владимир Кисьов - директор на Европейския институт в България, от изключителна важност е да се намери някакъв компромис и решение, за да бъде приета многогодишната финансова рамка:
"Даже и ако се налага дупката да се попълва с увеличение на вноските от БВП. България е чист бенефициент - в момента 1:4 е съотношението на вноската към получаването на средства, а сега се очаква и малко увеличение. Мисля, че всичко ни касае в толкова голяма степен, защото се забавихме с част от реформите и нещата, които трябваше да се постигнат през тези години като пълноправни членове". Той обясни, че в тези средства са и парите за кохезия, които са за наваксване на изоставането на страната ни, която по статистиките се движи между последно и предпоследно място в ЕС.
Репортаж на Тоня Димитрова и интервю на Людмила Железова с Владимир Кисьов в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
Работещите в столичния градски транспорт няма да бъдат дисциплинарно наказани заради шестте дни на гражданско неподчинение, през които наземният транспорт беше спрян. Това съобщават ръководствата на двете дружества в информация, с която БНР разполага. Според ръководителите, не са установени нарушения на трудовата дисциплина. В..
Близо 3 хиляди деца в България са пострадали от престъпления през миналата година, а 18 са жертви на умишлени убийства. Националната мрежа за децата организира протестно шествие срещу разрастващото се насилие. Протестът започва в 11 часа пред Съдебната палата като участниците ще стигнат до МВР и историческата сграда на Народното..
Берковица е домакин на детски международен фестивал на изкуствата "Лачени обувки". Към 500 деца и младежи, от страната и чужбина, показват своите таланти на сцената на Народно читалище "Иван Вазов 1982". Фестивалът на изкуствата се провежда за 29-ти път. "Лачени обувки" стартира в четвъртък и ще бъде закрит на 1 юни - Деня на детето...
Украинският президент Володимир Зеленски съобщи в Екс, че вчера е разговарял по телефона с българския премиер Росен Желязков, и той е потвърдил участието си в срещата на върха Украйна - Югоизточна Европа. "Това е важно събитие, на което ще говорим за сигурността на целия ни регион, включително за сигурността на Черно море, за възстановяването на..
Военновъздушните сили на Израел нанесоха късно снощи серия от въздушни удари по военни обекти в района на сирийското крайбрежие в Западна Сирия, съобщи агенция ДПА. Израелските сили за отбрана определят ударите "като операция за неутрализиране на заплахите за морското корабоплаване и националната сигурност". Ударите са били нанесени в покрайнините на..
С рекорден интерес за морски пътувания днес се открива четвъртият сезон на ферибота Кипър-Гърция. Корабът „Далила“, който го обслужва, ще отплава по обед от най-голямото кипърско пристанище Лимасол в първия си курс за това лято до гръцкото пристанище Пирея. В първото плаване от острова за континента се отправят 187 пътници, ще бъдат превозени 102..
В 11:30 ч. днес ще се проведе годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера "Белене". За трета поредна година поклонението се организира от Инициативна група. То беше възстановено по предложение на фондация "Истина и памет" през 2023 г. след 3-годишно прекъсване. Събитието е подготвено заедно с..
" Когато изграждахме структурите на ДПС през 1990 г. Чакъров, Местан, Адемов и Аталай ги нямаше . Те и още хора се криеха под масата, защото тогава..
Защо синът на шефа на ДАНС Пламен Тончев е съдружник с лице, което има и политически, и ъндърграунд връзки? Има ли доклад в ДАНС за това лице (Румен..
" Ахмед Доган сам си създаде "чудовище" и това "чудовище" изяде собствения си създател". Това каза пред БНР Танер Алимолла , лидер на партия ДОСТ:..