Истории от фолклора, предавани от уста на уста, оживяха на сцената на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово. Стигнаха до публиката на измислен, архаичен език и предизвикаха смях и размисъл. Премиерата на постановката „Орото ламя е“ беше на 14 февруари и препълни залата. В края на представлението актьори и зрители заедно се хванаха на хорото, в което създателите на спектакъла виждат изход и спасение.
Истории от „блажния“ фолклор, но не просто преразказани, а превърнати в част от биографията на героите. Това успява да постигне младият екип, създал нетрадиционния фолклорен спектакъл „Орото ламя е“. Действието се развива по време на война. Мъжете са на фронта, далеч от тях - на село, са жените им. В тези два паралелни свята героите борят страховете и делниците си с чувство за хумор.
"Това също е много важен момент в блажния фолклор, че смехът е изцерителен, защото ти си тленен на тая земя", каза режисьорът Васил Дуев.
Драматизацията на Васил Дуев е по текстове от сборника „Фолклорен еротикон“ на проф. Флорентина Бадаланова. Тази част от българското народно творчество вдъхновява режисьора и заради красивото въображение в еротичните истории. Той ни връща назад във времето, когато с метафори и космологични митове предците ни си обясняват сътворението и началото на човешкия род. Разказът от сцената е за оцеляването, за любовта и раздялата с любимия, за магиите и метаморфозите, и стига до публиката на измислен архаичен език.
"Когато езикът, на който говорят, е разбираем, но в същото време е измислен, това също помага за тази илюзия, така си мисля и по този начин можеш да се срещнеш с различни изкази от цялата страна. Ние направихме такова едно българско есперанто. Има прекалено цветен и различен изказ. Мисля, че тогава хората се ориентират за какво става дума и започват да се наслаждават на красотата на тези архаични думи", допълни Васил Дуев.
Архаичният език идва интуитивно, казва дебютантката Моника Иванова. Тя е от гост актьорите в този спектакъл на Габровския драматичен театъра, който напомня на зрителите за живия живот, когато песните, танците и легендите са били част от действителността на хората.
"Именно тези танци и музиката, въобще това как изглежда мястото, където се намират тези хора, как звучи мястото, на което се намират тези хора, показва, че те не са просто хора, които се смеят на едни така интересни шеги за интимните неща от живота. Фолклорът не е просто това, той е нещо много повече", каза Иванова.
Сценичното пространство е разделено на две. Така военните действия и животът на жените в селото се развиват паралелно пред очите на зрителите. Друга изненада за публиката беше дъждът, завалял в представлението. Впечатляващи се оказаха и еротичните рисунки, един от акцентите в сценичното пространство, създадено от Даниела Николчова, сценограф и костюмограф на постановката.
"Това са скални рисунки от България, които ние пренесохме в нашето представление. Те са реално съществуващи. Има истории около всяка от тях", каза Даниела Николчова.
На финала на спектакъла хорото от сцената слезе в залата и събра артисти и зрители.
Репортажа можете да чуете в звуковия файлЗаради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..