Истории от фолклора, предавани от уста на уста, оживяха на сцената на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово. Стигнаха до публиката на измислен, архаичен език и предизвикаха смях и размисъл. Премиерата на постановката „Орото ламя е“ беше на 14 февруари и препълни залата. В края на представлението актьори и зрители заедно се хванаха на хорото, в което създателите на спектакъла виждат изход и спасение.
Истории от „блажния“ фолклор, но не просто преразказани, а превърнати в част от биографията на героите. Това успява да постигне младият екип, създал нетрадиционния фолклорен спектакъл „Орото ламя е“. Действието се развива по време на война. Мъжете са на фронта, далеч от тях - на село, са жените им. В тези два паралелни свята героите борят страховете и делниците си с чувство за хумор.
"Това също е много важен момент в блажния фолклор, че смехът е изцерителен, защото ти си тленен на тая земя", каза режисьорът Васил Дуев.
Драматизацията на Васил Дуев е по текстове от сборника „Фолклорен еротикон“ на проф. Флорентина Бадаланова. Тази част от българското народно творчество вдъхновява режисьора и заради красивото въображение в еротичните истории. Той ни връща назад във времето, когато с метафори и космологични митове предците ни си обясняват сътворението и началото на човешкия род. Разказът от сцената е за оцеляването, за любовта и раздялата с любимия, за магиите и метаморфозите, и стига до публиката на измислен архаичен език.
"Когато езикът, на който говорят, е разбираем, но в същото време е измислен, това също помага за тази илюзия, така си мисля и по този начин можеш да се срещнеш с различни изкази от цялата страна. Ние направихме такова едно българско есперанто. Има прекалено цветен и различен изказ. Мисля, че тогава хората се ориентират за какво става дума и започват да се наслаждават на красотата на тези архаични думи", допълни Васил Дуев.
Архаичният език идва интуитивно, казва дебютантката Моника Иванова. Тя е от гост актьорите в този спектакъл на Габровския драматичен театъра, който напомня на зрителите за живия живот, когато песните, танците и легендите са били част от действителността на хората.
"Именно тези танци и музиката, въобще това как изглежда мястото, където се намират тези хора, как звучи мястото, на което се намират тези хора, показва, че те не са просто хора, които се смеят на едни така интересни шеги за интимните неща от живота. Фолклорът не е просто това, той е нещо много повече", каза Иванова.
Сценичното пространство е разделено на две. Така военните действия и животът на жените в селото се развиват паралелно пред очите на зрителите. Друга изненада за публиката беше дъждът, завалял в представлението. Впечатляващи се оказаха и еротичните рисунки, един от акцентите в сценичното пространство, създадено от Даниела Николчова, сценограф и костюмограф на постановката.
"Това са скални рисунки от България, които ние пренесохме в нашето представление. Те са реално съществуващи. Има истории около всяка от тях", каза Даниела Николчова.
На финала на спектакъла хорото от сцената слезе в залата и събра артисти и зрители.
Репортажа можете да чуете в звуковия файлНово българско музикално произведение ще види бял свят на 29 януари във Военния клуб. Композиторът Минко Ламбов ще бъде и диригент в концерта на Симфониета "София", а в програмата са включени още пиеси от Кирил Ламбов, Ренцо Руджери и др. Новото произведение на Минко Ламбов е Концерт за цигулка, акордеон и оркестър. То е част от поредицата..
"Номинацията за "Оскар" е нещо страхотно, ние въобще не сме го очаквали и дори изглежда малко нереално. Това е огромно признание за филма, дава му още по-голяма видимост. Най-важно е тази история да стигне до хората". Това каза пред БНР Катя Тричкова - продуцент на "Човекът, който не можеше повече да мълчи" от българска страна...
Планета се върти, времената се сменят, а пред човека стоят едни и същи морални дилеми за пътя, по който да поеме . Изборът винаги е много личен , но общоприетите ценности, морални принципи и модели на възпитание и образование оказват своето влияние и учат на уважение, принципност, следване на правила, етика в отношенията. Разбира се..
Японският саксофонист и кларинетист Акира Саката гостува в София преди 80-ия си рожден ден. "Акира Саката е ренесансова личност – поет, писател, актьор, по професия морски биолог . Този човек има страшна енергия, сякаш е на 55. Той е толкова слънчев, забавен човек! Той е като младеж ", разказа в предаването "Хоризонт до обед" Цветан Цветанов..
"Едни от най-ранните ми детски спомени са свързани с радиото. То беше един неизменен фон на моето детство“ . Това сподели българската писателка Виктория Бешлийска в предаването "Понеделник вечер" , посветено на 90 години БНР. Цвети Радева е носителят на голямата награда на БНР "Сирак Скитник" До седемгодишна възраст създателката на..
Къщата, в която е живяла Райна Княгиня в София вече е готова да бъде музей. Това стана ясно още през 2023 година. Тогава кмет на София беше Йорданка Фандъкова, която следеше строителните работи на сградата. „Възстановяваме къщата, в която е живяла Райна Княгиня, заедно със запазените автентични предмети. Тя се намира на ул. „Софроний Врачански“..
Един баща като всички други преживява ужасна драма в романа на бележития белетрист Славян Йоргакиев "Моето дете - моята съдба". Детето му е отвлечено за миг, докато той продава картини. Гледа го той, тъй като майката ги е изоставила. момиченцето е на 4 годинки, много красиво и любимката на баща си. И таткото, главен герой на романа, започва да я..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..