Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трябва ли да се плаща винетна такса за 1 км и други парадокси

Снимка: Радио Видин

Разстоянието между Павликени и Бяла черква разстоянието е 1000 крачки – то може да бъде изминато безплатно, ако се ползва общинската пешеходна алея и платено – с автомобил или с автобус по третокласния републикански път. Пред тази дилема всекидневно са над 2000 жители на Бяла черква и с. Росица.

Местните определят ситуацията като парадоксална и не приемат да бъдат делени на хора от провинцията и столичани, а премиерът да нарежда на шефа на АПИ къде да има и къде да няма винетки, разказва в репортажа си кореспондентът на БНР във Велико Търново Здравка Маслянкова.

„Не може в София Северна – Южна тангента, гледаме по новините, много повече километри, а тук за един километър – винетка“, казват местни жители.

Пред БНР Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ), заяви, че знае за ситуацията в община Павликени още от началото на миналата година и това един от общо 5 такива случая.

В предаването „Преди всички“ тя отбеляза, че ситуацията има дълга предистория – още от 3 януари м.г., когато стана ясно, че ще трябва да се плащат винетни такси за подобни участъци, които свързват градовете с крайградските зони или с близки населени места.

„Още тогава НСОРБ имахме среща с премиера и постигнахме съгласие да предложим на общините, които желаят да стопанисват за своя сметка подобни участъци и да ги придобият в собственост, да заявят това свое желание. Общините, които заявиха това желание, са Павликени, Белица, Челопеч, Рила, Варна и Шумен. Павликени вече получи официален отказ, а за останалите пет процедурите продължават“, посочи Силвия Георгиева.  

Опитваме се да преминем през тежките и тромави процедури пътищата, които са публично-държавна собственост, да станат публично-общинска собственост, каза още тя.

Според нея има съвсем нова теза в публичното пространство за друга възможност, че „общините може сключват споразумение с АПИ и да ѝ плащат за поддръжка“: „Очакваме допълнителна информация от Пътната агенция и от регионалното министерство каква е тази възможност и как да се възползваме от нея“.

От своя страна Петър Мутафчиев, бивш транспортен министър и настоящ председател на Форума за балкански транспорт и инфраструктура (ФБТИ), заяви в предаването, че най-напред трябва да се зададе въпроса: „Кой създаде този батак?“.

„Това е българското правителство, тъй като то е собственик на публичната държавна собственост, т.е. на пътищата в България. Мисля, че този казус може да бъде решен със съответно решение на българското правителство“, каза Мутафчиев.

Според него налице са парадокси: „Прицепите пътуват по втори, трети и четвърти клас пътна мрежа и няма да плащат никаква такса. Същевременно ние искаме винетна такса, за да се отиде примерно от населеното място до гробището, което е извън територията на това населено място. Това са парадокси“.  

Още по темата можете да чуете в звуковите файлове.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Аспарух Илиев: Проблемът с вируса на чикунгуня в Китай е голям, но рискът за Европа е много малък

Проблемът в Китай с вируса на чикунгуня е голям, но рискът за нас, в Европа, е много малък.   В това увери д-р Аспарух Илиев, експерт по безопасност на ваксините, ръководител на лаборатория в Берн. Лек ръст на случаите от Covid-19. Има ли опасност у нас от вируса чикунгуня? Южен Китай преживява най-голямата си епидемична вълна от вируса,..

публикувано на 14.08.25 в 16:55

Около 10 студентски общежития ще бъдат в ремонт в началото на настанителната кампания

Следващата настанителна кампания, особено в София, ще прилича много на предишната. Около 10 блока на различни университета ще бъдат в ремонт.  Това заяви пред БНР Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети. От 2020 г. датират програмите за ремонт на студентските общежития за около 300 млн. лв...

публикувано на 14.08.25 в 10:54

Идва ли краят на консервната промишленост?

" Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени чушки от Македония, компоти от Гърция и конфитюри от Египет".  Предупреждението е на Стойко Кировски - председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Пред БНР той отбеляза, че..

публикувано на 14.08.25 в 09:42

Изоставени пасища и пожари - защо не използваме животните за превенция?

Всяка година в горещите месеци рисковете от пожарите са факт. Всички високи треви и изсъхнали ниски храсти представляват перфектната среда за разпалване на пожари , които могат да излязат извън контрол. Липсва политика за превенция на пожарите чрез пашуване на животни в определени зони. Това заяви пред БНР адвокат Емилия Тончева, която..

публикувано на 14.08.25 в 08:24

Лагард публикува изображение на българската монета от 1 евро

Гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард публикува изображение на едно евро с българска национална страна в профила си в социалните мрежи.  В публикацията Лагард казва, че остава още малко, докато видим в обращение тези евромонети и оценява високо решението на БНБ да запази образите на настоящите стотинки върху евровите монети...

публикувано на 13.08.25 в 18:08

"Алфа Рисърч": Повишава се процентът на българите, подкрепящи влизането в еврозоната

49,2 на сто от българите подкрепят влизането в еврозоната, което е ръст спрямо предишното проучване, обяви директорът на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова в Министерския съвет. Неподкрепящите въвеждането на единната валута, са 45,8%.  При бизнеса процентът на подкрепа е 66 на сто, като според Димитрова вече хората оценяват позитивно..

публикувано на 13.08.25 в 14:32

Румен Радев, АИКБ: Промените в образователните програми за гимназия са добра стъпка

Промените в образователните програми за гимназия са добра първа стъпка към решаването на проблема с недостига на квалифицирана работна сила в редица сектори, но дефицитите в образованието се преодоляват с години.  Така от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментират решението за повече часове по природни науки, математика,..

публикувано на 13.08.25 в 14:19