Дауд Азами: След 19 години воюващите в Афганистан осъзнаха, че изходът е в преговори

От полунощ започнаха 7 денонощия, които могат да се окажат от историческо значение за Съединените щати и цяла Централна Азия.

За САЩ те могат да се окажат началото на края на „най-дългата война“. За Централна Азия - отдих от над 4 десетилетия „джихад“.

За България тези дни могат да се окажат също от значение, както и за другите десетки държави, изпратили свои рейнджъри в Афганистан.

Защото след над 18 години ожесточено противопоставяне и често мъчителни преговори през последните две, американците и талибаните най-сетне се разбраха за нещо много повече от размяна на заложници. Ако - и това "ако" е наистина голямо - в следващата седмица атаките в Афганистан намалеят драстично, на 29-ти февруари тези непримирими противници ще подпишат споразумение за оттегляне на чуждестранните войски и диалог между афганистанските фракции.

Усилията на миротворците са без прецедент в тази война. Въпреки политическата криза в Кабул заради отказа на Абдула Абдула да признае изборната победа на президента Ашраф Гани, шансовете за мира са добри, защото и американци, и талибани разбраха, че не могат да победи, казва в интервю за „Събота 150“ Дауд Азами - бивш ръководител на кореспондентското бюро на Би Би Си в Кабул, сега е редактор в международния отдел на британската обществена медия.

- През последните години организацията на талибаните претърпя продължителни междуособици, трябваше да се справя с не един отцепник. Ако днес ръководителите на групировката наредят примирие, ще се подчинят ли бойците и командирите?

- Най-вероятно да, понеже се допитаха до водещите фигури в движението и имаха няколко срещи помежду си. И в крайна сметка се решиха да намалят насилието за 7 дни, за да подготвят условията за споразумение с американците. Това е решение, взето от политическото ръководство съвместно с военните лидери.

Това не е „примирие“ - те не го наричат така. И американците, и талибаните, и афганистанското правителство го наричат „намаляване на насилието“. Възможността за спорадични нападения остава, но броят им ще е много по-малък и ще са с по-малък мащаб. От своя страна, афганистанските сили, НАТО и американците няма да провеждат мащабни операции или въздушни удари срещу талибаните. 

- Миналия септември американците и талибаните, също както днес, бяха на прага на споразумение. Но точно тогава се увеличиха атаките в Кабул, Кундуз и на други места и преговорите бяха прекъснати в последния момент. Защо се получи така?

- Не само талибаните нападаха тогава - правителството и американците също атакуваха. Всъщност през миналата година Съединените щати хвърлиха над Афганистан повече бомби, отколкото през която и да е година от последното десетилетие.

И двете страни засилиха операциите си, за да получат предимство на масата за преговори. Такава бе стратегията им - да се бият, докато преговарят. Но, в крайна сметка, това не доведе до съществена промяна в съотношението на силите, а до повече страдания на мирните жители.

През септември президентът Тръмп прекъсна преговорите, веднага след голям бомбен атентат в Кабул, при който загина и американски войник. Затова сега и двете страни се съгласиха първо да намалят насилието за 7 дни, а след това, към края на месеца, да подпишат споразумение за примирие.

След това мирният процес ще навлезе в следващата си фаза. Първата фаза бяха преговорите между американците и талибаните - Съединените щати искаха гаранции срещу терористични атаки в замяна на график за изтегляне на американските войски. Във втората фаза на преговорите талибаните ще преговарят с другите афганистанци, включително с правителствени представители, за конституционното устройство на страната и гражданските свободи.

- Искам да Ви попитам за „мрежата Хакани“. Тя е интегрална част от талибанското движение, т.е. участвала е в преговорите с американците, нали така? Въпреки това американски политици и експерти сочат тази организация като главния рисков фактор за мира. Имат ли основания тези притеснения?

- Мрежата Хакани е групировка в рамките на талибанската групировка. Тя се ползва с оперативна самостоятелност, но в организационно отношение е част от талибаните. Сърадж Хакани, който е неин ръководител, е един от тримата заместници на върховния лидер на талибаните. Брат на Сърадж е член на преговорния екип на талибаните в Доха. Така че те са част от преговорния процес. Каквото и решение да се взима, то се взима колективно с участието на Хакани.

- Известно е, че доста хора превърнаха войната в много успешен бизнес - с наркотрафик и пр. Защо са заинтересувани толкова от мирните преговори?

- Талибаните от край време призовават за изтегляне на всички чуждестранни сили от Афганистан, които те смятат за окупатори. Това е основната им цел. Това и ще получат от тези преговори. А американците са заинтересовани главно в елиминирането на терористичните убежища и получиха гаранции от талибаните в тази насока.

Така че и двете страни ще спечелят от тези преговори. А афганистанското правителство ще получи мир. Сега то хаби повечето си ресурси във войната. Афганистанската война е най-мащабната война в днешния свят - тя е по-голяма от войните в Сирия, Либия и Йемен, взети заедно.

Регионът също ще спечели. Защото съседните страни страдат от наркотрафика, произхождащ от Афганистан. Войната се отразява и на тяхната сигурност. Производството на наркотици може да бъде ограничено или напълно преустановено, стига да бъде постигнат мир, да има едно правителство, което да има контрол върху цялата територия на Афганистан.

Така че всички имат интерес в постигането на мир. Рискове и потенциални нарушители има и от двете страни на конфликта. Но това е нещо, което не е било опитвано през последните 18-19 години. И двете страни са съгласни, че не могат да се наложат със сила. Всички осъзнават, че единственото решение е в преговорите.

- Кажете ми, д-р Азами, на какво всъщност се дължи конфронтацията между Гани и Абдула? И как това съперничество ще се отрази на мирния процес?

Това съперничество не е добро за политическата стабилност на Афганистан. Моментът е крайно неподходящ заради етапа, до който стигнаха преговорите с талибаните. Разделението между политиците в Кабул ще има негативно отражение върху преговорите, но все пак САЩ продължават да работят за осъществяване на своя план.

Но надежда има. Политическата ситуация е сходна с тази след изборите от 2014 година. И тогава Абдула оспори резултатите, но се разбра с Гани за подялба на властта. Затова днес надеждата е, че и този път двамата ще се разберат. Като цяло ситуацията не е добра - политическият елит е по-разделен днес, от когато и да било.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.