Сега коронавирусът вилнее в Далечния изток.
"Истерия в цял свят има, защото се знае малко за самия вирус, как протича болестта и какви усложнения предизвиква. Не е намерено още лечение. Ентропията е идеална среда за слухове и страхове. Веднага в нета намериха място конспиративни теории, че болестта е тъмно лабораторно дело, че някой иска да съкрати числеността на човечеството, че това е част от икономическото противоборство между Запада и Изтока и много други", каза за "Хоризонт" Анат Сарагусти, коментатор по въпросите за социалната справедливост и активистка по правата на човека в Израел.
Най-естествената реакция на чувството за несигурност е да се опиташ да се оградиш от евентуална опасност, изтъкна Сарагусти
"Политици се презастраховат, като затварят граници, не пускат в държавите си чужденци и изолират дори собствените си граждани, завърнали се от странство. Създават се и извънредни наредби със строги санкции към тези, които не спазват карантината. А всяко извънредно законодателство, независимо какви са причините, които са го породили, ни кара да светне лампичката за ограничаване правата на човека. По телевизията в Израел имаше репортаж как и без това недостатъчните санитарни инспектори посещават домовете на хора, били на почивка в Тайланд, които трябва две седмици след завръщането си да са под домашна карантина. Оказало се, че единият от тях пие с приятели в някакво заведение, а другият се нахвърлил на инспектора, защото и карантината, заради която не може да ходи на работа, и самата инспекция била навлизане в личното му пространство", допълни Анат Сарагусти.
Ебола и ТОРС са по-смъртоносни от коронавируса, изтъква тя.
"Първите две болести се разпространяват в ограничен географски район - Африка. Европейците и американците например се чувстват защитени на своите континенти, в своите държави. Бедните и гладни африканци няма как да стигнат до тях. А при нас казват: „Далече от очите - далече от сърцето.“ Хората от Далечния изток са много пътуващи по света. А и да се пътешества в Далечния изток е мода, дори страст у израелците в момента. Освен това стоките, произведени в Китай, Хонконг, Корея и Сингапур стигат до всеки от нас. А с това всеки от нас чувства опасността да стане жертва на вируса", подчерта Анат Сарагусти.
Склонни ли са здравите към дискриминация спрямо болните, а и към заплашените от заразяване?
"Трудно бих нарекла случващото се расизъм или някаква дискриминация. Това не са хора, които се намират в неравностойно положение. Зад тях стои държавата им, здравеопазването, социалните служби. На никого не са отказали екстрена помощ, защото е от друга националност или раса. Въпреки това считам, че глобализацията е в опасност. Трудно е да се говори за свобода на придвижване на хора и стоки, щом всички са сковани от страх. Идеите пътуват по интернет и не са заплашени. Рядко съм виждала толкова празни зали по големите летища. Когато научих, че е затворена и Миланската скала (там случайни хора не ходят), а също, че е прекъснат Венецианският карнавал и има опасност да не се проведе Миланската седмица на модата, та дори Олимпийските игри са под въпрос, ми стана ясно, че политиците се презастраховат, а и страхът на хората взема връх и те се въздържат от всичко, което не е в обичайния им дневен ред".
Епидемията има и икономически аспект, припомня Анат Сарагусти.
"Дават пример, че е достатъчно една гайка, която се произвежда в Китай, да липсва, за да не може да бъдат сглобени кола или камион. Икономиката днес е глобална и липсата на стоки, детайли, електроника от Китай и другите държави от Далечния изток вече се чувства при нас, дори преди да е дошъл самият вирус. Независимо че на съвещание на икономическите министри на Европа и Световната банка в Швейцария са заявили, че затрудненията от Далечния изток почти няма да се отразят на световната икономика, не вярвам в това. Мисля, че липсата на стоки ще се задълбочава. Това е още една причина не да се дистанцираме от хората, които трябва да ги произведат, не да ги отделим като на „острова на обречените“ (кой оживял, оживял), а да им помогнем максимално. Ние не можем без тях, както и те без нас", коментира Анат Сарагусти пред БНР.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.Цифровото еврото е обект на широка кампания за дезинформация, като фалшиви твърдения се разпространяват както в постове в социалните мрежи, така и от политиците в Европа. Това установява доклад по темата на радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс" , от която е част и БНР. Много хора бъркат цифровото евро с криптовалута или подозират, че..
От древността до наши дни за степента на цивилизованост на едно общество може да се съди по пазарите, гробищата и отношението към възрастните хора. Няма друга европейска държава, в която да излиза подобно нехуманно отношение. В тези "домове на ужасите" се оглеждат всички останали проблеми в обществото . Това мнение изрази пред БНР Калоян..
Според доклада на Международната агенция за атомна енергия ( МААЕ) Иран е на крачка да произведе ядрено оръжие , защото има достатъчно количество обогатен уран, явно затова Бенямин Нетаняху е избрал този момент . Това каза пред БНР журналистката и международен анализатор Нина Спасова, като уточни: " До този момент борбата на Нетаняху беше с т.нар...
25-има българи, които са в Израел, са потърсили съдействие от посолството ни там. Славена Гергова, извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Израел, каза пред "Хоризонт", че до 20:00 часа утре вечер в страната е обявено извънредно положение и въздушното пространство е затворено. Препоръката към българите там е да запазят спокойствие..
Латвийският евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти и заместник-председател на Европейския парламент Робертс Зиле коментира пред БНР прехода от национална валута в евро. Латвия въведе еврото преди 11 години. Каква е равносметката? "Разбира се, преди това някои политически движения казваха, че трябва да си..
Учителският синдикат към КТ "Подкрепа" излезе с ясна позиция за сериозна промяна в образователната ни система. Сред основните искания са разтоварване на учебните програми, въвеждане на оценка за поведение, по-строг контрол върху мобилните телефони в училище и по-добри условия за преподавателите. Преди дни от синдиката съобщиха, че голямата част..
Палиативната грижа – за последния етап от живота ти, остава задният двор на медицината у нас . Липсва дългосрочен ангажимент към възрастните хора. Това заключение направи в интервю за БНР клиничният социален асистент Александър Миланов, който работи в голяма частна болница. Държавата да поеме грижата си за възрастните хора, както го..
Не смятам, че може да се разберем за историята със Северна Македония. Това заяви пред БНР професор Николай Овчаров и поясни, че той е правил докторска..
Учебните програми въобще не са толкова важни, колкото това да има дисциплина и ред в училище , заяви пред БНР учителят Теодосий Теодосиев...
От древността до наши дни за степента на цивилизованост на едно общество може да се съди по пазарите, гробищата и отношението към възрастните хора...