Сега коронавирусът вилнее в Далечния изток.
"Истерия в цял свят има, защото се знае малко за самия вирус, как протича болестта и какви усложнения предизвиква. Не е намерено още лечение. Ентропията е идеална среда за слухове и страхове. Веднага в нета намериха място конспиративни теории, че болестта е тъмно лабораторно дело, че някой иска да съкрати числеността на човечеството, че това е част от икономическото противоборство между Запада и Изтока и много други", каза за "Хоризонт" Анат Сарагусти, коментатор по въпросите за социалната справедливост и активистка по правата на човека в Израел.
Най-естествената реакция на чувството за несигурност е да се опиташ да се оградиш от евентуална опасност, изтъкна Сарагусти
"Политици се презастраховат, като затварят граници, не пускат в държавите си чужденци и изолират дори собствените си граждани, завърнали се от странство. Създават се и извънредни наредби със строги санкции към тези, които не спазват карантината. А всяко извънредно законодателство, независимо какви са причините, които са го породили, ни кара да светне лампичката за ограничаване правата на човека. По телевизията в Израел имаше репортаж как и без това недостатъчните санитарни инспектори посещават домовете на хора, били на почивка в Тайланд, които трябва две седмици след завръщането си да са под домашна карантина. Оказало се, че единият от тях пие с приятели в някакво заведение, а другият се нахвърлил на инспектора, защото и карантината, заради която не може да ходи на работа, и самата инспекция била навлизане в личното му пространство", допълни Анат Сарагусти.
Ебола и ТОРС са по-смъртоносни от коронавируса, изтъква тя.
"Първите две болести се разпространяват в ограничен географски район - Африка. Европейците и американците например се чувстват защитени на своите континенти, в своите държави. Бедните и гладни африканци няма как да стигнат до тях. А при нас казват: „Далече от очите - далече от сърцето.“ Хората от Далечния изток са много пътуващи по света. А и да се пътешества в Далечния изток е мода, дори страст у израелците в момента. Освен това стоките, произведени в Китай, Хонконг, Корея и Сингапур стигат до всеки от нас. А с това всеки от нас чувства опасността да стане жертва на вируса", подчерта Анат Сарагусти.
Склонни ли са здравите към дискриминация спрямо болните, а и към заплашените от заразяване?
"Трудно бих нарекла случващото се расизъм или някаква дискриминация. Това не са хора, които се намират в неравностойно положение. Зад тях стои държавата им, здравеопазването, социалните служби. На никого не са отказали екстрена помощ, защото е от друга националност или раса. Въпреки това считам, че глобализацията е в опасност. Трудно е да се говори за свобода на придвижване на хора и стоки, щом всички са сковани от страх. Идеите пътуват по интернет и не са заплашени. Рядко съм виждала толкова празни зали по големите летища. Когато научих, че е затворена и Миланската скала (там случайни хора не ходят), а също, че е прекъснат Венецианският карнавал и има опасност да не се проведе Миланската седмица на модата, та дори Олимпийските игри са под въпрос, ми стана ясно, че политиците се презастраховат, а и страхът на хората взема връх и те се въздържат от всичко, което не е в обичайния им дневен ред".
Епидемията има и икономически аспект, припомня Анат Сарагусти.
"Дават пример, че е достатъчно една гайка, която се произвежда в Китай, да липсва, за да не може да бъдат сглобени кола или камион. Икономиката днес е глобална и липсата на стоки, детайли, електроника от Китай и другите държави от Далечния изток вече се чувства при нас, дори преди да е дошъл самият вирус. Независимо че на съвещание на икономическите министри на Европа и Световната банка в Швейцария са заявили, че затрудненията от Далечния изток почти няма да се отразят на световната икономика, не вярвам в това. Мисля, че липсата на стоки ще се задълбочава. Това е още една причина не да се дистанцираме от хората, които трябва да ги произведат, не да ги отделим като на „острова на обречените“ (кой оживял, оживял), а да им помогнем максимално. Ние не можем без тях, както и те без нас", коментира Анат Сарагусти пред БНР.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Есента е времето, когато заболяванията на опорно-двигателния апарат напомнят за себе си. Дори да нямате такива, пак може да усещате болки или в..
" Много често сме били употребявани политически, мислим този път да не го допуснем ". Това заяви пред БНР Бисер Бинев – председател на местната..
Необикновен археологически сезон изпраща екипът на проф. Людмил Вагалински, а новите разкрития на Хераклея Синтика привлякоха интереса на целия..