Юмит Есер е завършил история в два от най-добрите турски университети – Средноизточния технически и университета „Сабанджъ“ и е извоювал докторат в престижната лондонска Школа по ориенталски и африкански изследвания.
За нас, българите, създаването на самостоятелна българска Църква е събитие с огромно значение. Важно ли е обаче това събитие в по-общ план исторически план? Юмит Есер е категоричен, че отговорът е „да“:
„За да разберем значението на това събитие, първо трябва да разгледаме самоуправлението на немюсюлманите в Османската империя. Както повечето средновековни империи, тя е многоетническа и мултирелигиозна. Отношенията между османската власт – Високата порта, и немюсюлманите са базирани на ислямското право шариа.
На немюсюлманите се дава възможност да изповядват религията си, в замяна на което плащат специален данък - джизие. Гръцката православна общност – или миллет-и Рум, както се нарича тя на османотурски, е била най-многобройната немюсюлманска общност.
В нея обаче са се включвали не само гърци, но и албанци, православни араби, славяните в империята, дори някои православни турскоговорящи.
През 19-ти век обаче разпространението на идеите на национализма подготвя почвата за реорганизация и умножаване на броя на милетите в османската система“.
Отделянето на Българската екзархия означава радикална промяна на османската държава и общество след документа от 1856 г., приет след Кримската война и предвиждащ реформи в империята, пише Юмит Есер. Той допълва:
„Става дума точно за преструктуриране и раждане на нови милети като арменците католици, протестанти, и най-накрая – трусът в православната общност – раждането на българския милет след фермана от 1870 г.
Основаната (при създаването на независима Гърция) в Атина гръцка църква е била активна само в границите на Гърция, докато Българската екзархия има по-дълбоко влияние, защото след 1870 г. се оказва, че в османската столица има две различни религиозни институции и те са почти с равен статус, въпреки че Патриаршията не признава българската Патриаршия до 1945 г.“
Искането на българската общественост за самостоятелна църква намира донякъде неочакван съюзник в лицето на османските власти. Нашият събеседник обяснява причините:
„Според мен, основната мотивация на Високата порта е била да приложи принципа „разделяй и владей“. Тази тактика е била прилагана и в други райони на империята.
Тя побеждава Русия по време на Кримската война само благодарение на помощта на своите западни съюзници Франция и Великобритания. Заради това, опасявайки се от нова война с Русия, османските държавници предпочитали да държат разделени привържениците на Константинополската патриаршия и на българската Екзархия. Това е гарантирало и по-ефикасен контрол върху тях“.
Българските първенци се възползват и от вътрешнополитическите промени в Османската империя и започналите реформи след Кримската война, които осигуряват подходящ контекст за исканията им. Междувременно се ражда и независимото Кралство Гърция, което също променя калкулациите в района:
„Първоначално Гърция е била малка държава, но след прочутата реч на Йоанис Колетис в гръцкия парламент през 1844 г. за т. нар. „Мегали идея“ или план за Велика Гърция, гръцките държавници започват политиката за разширяване на техните територии.
Така османската столица Константинопол се превръща в център на дипломатическа борба след Кримската война.
От дистанцията на времето личи, че последиците от отделянето на Българската екзархия са впечатляващи. Юмит Есер:
„Разбира се, най-важната последица е признаването на българския милет като отделно общностно-политическо тяло от гръцкия милет. Това е резултатът, за който българският елит се бори около половин столетие.
Ферманът за създаване на Българската екзархия подготвя и почвата за Македонския въпрос – поредица от военни и политически конфликти в последните години на Империята.
Съревнованието между патриаршисти и екзархисти е било най-ожесточено в регионите със смесено население – например Битолският и Солунският вилаети.
Особено внимание заслужава чл. 10 от Фермана, който прогласява, че Екзархията ще контролира 15 митрополии в дунавските провинции, но според тази клауза, дадена област може да се присъедини към Екзархията, ако 2/3 от населението поиска това.
Така се създава съревнованието между Вселенската патриаршия и Екзархията кой да контролира повече градове в македонските провинции на Империята“.
През 1872 г. Дебър и Кичево се присъединяват към Екзархията, а след Освобождението българското княжество полага усилия пред Високата порта, които се увенчават с успех, и получава разрешения – берати, за поставяне на български владици и в Скопие и Охрид, а по-късно Велес и Неврокоп – днешният Гоце Делчев.
Историкът Юмит Есер обобщава:
„Разширяването на Българската екзархия продължава до 1910 г., включително и с епархии край Черно море. Това е дълъг процес, продължил около 40 години“.
„Тайният герой в тази история е трудно да бъде видян днес. Има много важни фигури в българското Възраждане, но искам да насоча вниманието ви към влиятелната тогава българска общност в османската столица. Понастоящем цариградските българи са само няколкостотин, но до Балканските войни Константинопол е бил важен културен и икономически център за българите и е играл ключова роля. Ферманът от 1870 г. не би бил възможен без техните усилия“.
В книгата си Юмит Есер определя отделянето на самостоятелната Българска църква като най-силния удар срещу идеята за съществуване на единен гръцки православен милет в рамките на Османската империя:
„Османската империя наследява съществуването на 4 православни патриарха – в Константинопол/Истанбул, в Антиохия (днешна Антакия, Турция), Йерусалим и Александрия в днешен Египет. Властта на константинополския патриарх се простира от Балканите до линията Адана – Трабзон, т.е. приблизително до р. Ефрат.
След създаването на Ипекската/Печката патриаршия през 1550-те години от великия везир Мехмед паша Соколлу/Соколович тя не е точно съперник, а по-скоро партньор на Константинополската патриаршия.
Печката патриаршия и Охридската архиепископия прекратяват съществуването си през 1760-те години. До фермана от 1870 г. Константинополската патриаршия контролира изцяло духовниците, църквите и манастирите на Балканите и голямата част от Анадола.
С Българската екзархия се създава друг конкурент на Патриаршията на Балканите, при това центърът на Екзархията е много близо до механизмите на управление на империята – столицата на империята Константинийе или Константинопол. В устата на лъва, така да се каже“.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
Какво е подтикнало Юмит Есер да се заеме с разработването на темата? Младият изследовател обяснява:
„Началото на интереса ми беше поставено по време на магистратурата ми в университета „Сабанджъ“ в Истанбул.
Освен това баща ми е роден в района на Кърджали и аз също придобих българско гражданство и заради това се посветих на темата за създаването на българската държава в края на 19. Век.
За написването на книгата между 2016 и 2018 г. изследвах архиви в Истанбул, Лондон и Париж“.
Резултатите от евровота доведоха до основни промени в гръцкото правителство. Управляващата партия Нова Демокрация спечели изборите, но под очакваните резултати. Един милион гласа изгуби управляващата партия в рамките на една година, сочат резултатите от евровота. Премиерът Кириакос Мицотакис направи основни промени в състава на правителството,..
" Към момента сме изстреляли 9082 ракети. Зареждаме непрекъснато с нови ракети. Към момента имаме добра зареденост ". Това заяви пред БНР Цветелина Димитрова - главен директор на Изпълнителната агенция "Борба с градушките". Тя подчерта, че и днес има условия за развитие на мощна купесто-дъждовна облачност, но увери: "Имаме пълното съдействие..
На изборите са отчетени над 58 000 недействителни гласа, а общият брой на действителните гласове е 2 211 648. Намерените в избирателната кутия хартиени бюлетини са малко над 1 454 000, а от машинното гласуване - близо 815 300. 63 913 са гласувалите с: "Не подкрепям никого". Това показват данните на Централната избирателна комисия от гласуването..
С решение на общинския щаб за защита на населението в село Рибарица беше обявено частично бедствено положение след вчерашната опустошителна градушка. За около 20 минути снощи в Рибарица са паднали 20 литра на квадратен метър дъжд, придружен с градушка с големина на топка за тенис. Ледените късове са нанесли сериозни щети върху покривите на..
Знаменитият роман на Вера Мутафчиева "Случаят Джем" не просто излезе за първи път на американския пазар, но и продаде първия си тираж за много кратко време - 2 месеца. Книгата е в превод на Анджела Родел. ""Случаят Джем" е една тежка книга, историческа, която обаче е много актуална в момента. По много интересен начин изследва връзката между..
Сдружение "Балканка" организира тази сутрин протест пред Министерството на околната среда и водите срещу рудодобива в района на Босилеград, Сърбия. Сдружението настоява за по-активни действия от българска страна, за да се ограничи трансграничното замърсяване на водите, особено с оглед на разширяване на производствата. МОСВ отказа положителна..
Министерството на околната среда и водите не даде положителна оценка за допустимост на инвестиционно предложение за разработване на две минни находища в района на сръбско-българската граница в областите на Босилеград и Кюстендил. Протест пред МОСВ срещу рудодобива в Босилеградско Причините за отрицателното становище на българската страна..
Компаниите не оповестяват хакерските пробиви, за да не бъдат подвеждани под отговорност под българското и европейското законодателство , казва..
"Величие" ще бъде държана "на трупчета" , заяви пред БНР журналистът от Капитал Йоан Запрянов. " В момента "Величие" ще бъде оставена да говори..
ГЕРБ и ДПС нямат перспектива да отиват на нови избори и дори не мислят за това . Това прогнозира пред БНР икономистът доц. Красен Станчев, основател на..