Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изложбата "Швейцарска следа в българската история"- история върху текстил

Вицепрезидентът Илияна Йотова откри изложбата "Швейцарска следа в българската история" в Националния военноисторически музей.
Снимка: Пресцентър на президентството

Изложбата "Швейцарска следа в българската история" в Националния военноисторически музей е посветена на 142-рата годишнина от Освобождението. Експозицията, която може да видите в София до 22 март, събира щампи с български исторически сюжети, направени в различни печатници в швейцарския кантон Гларус. По препоръка на здравните власти и на оперативния щаб срещу разпространението на коронавируса Националният военноисторически музей в София няма да работи днес, 3-ти мартПрез април експозицията ще бъде показана и във Военноисторическия музей във Варна. 

История върху текстил. Нишките са оформили ключови сцени от военни действия от Руско-Турската Освободителна война - като превземането на Плевен. Върху плата са декорирани образите на главнокомандващия руската Дунавска армия княз Николай Николаевич, първият български княз Александър Батенберг, както и известната литография „Свободна България“ на възрожденския художник и революционер Георги Данчов- Зографина. Текстилът и кърпите със сцени от българската история са изработени в края на 19 и началото на 20 век в швейцарския кантон Гларус. Текстилните фабрики изнасяли продукцията си в цяла Югоизточна Европа. С България кантон Гларус търгувал в продължение на 30 години. Фабриките имали две представителства във Варна и в София. Така текстилните нишки се преплели с историческите и оставили интересна швейцарска следа в българската история. За нея разказва Хелен Оплатка, наследник на една от големите фабрики на щампован текстил в кантон Гларус:

"Цяло чудо е, че изобщо съществува такава връзка между България и Швейцария. Това е най-интересното. Има две причини страната ни да е произвеждала тези кърпи със сюжети от българската история. Едната е чисто комерсиална. Швейцарците са намери пазар с много голям потенциал и са решили да се възползват от това. Още повече, че е имало и такива интересни събития, които да бъдат изобразени върху тези щампи. Втората причина, не по-малко важна, е че събитията в България са напомняли на швейцарците за тяхната собствена история и за това как са се борили за свобода си две столетия по-рано. Затова са имали една особена чувствителност към съдбата на българския народ".

След Априлското въстание общественото внимание на цяла Европа било насочено към Източния въпрос. Събитията от Руско-Турската война отекнали и в Швейцария, докосвайки обикновените хора, разказва Хелен Оплатка: 

"Търсих много дълго в швейцарската преса от това време. В немско езичния всекидневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“, основан през 1780 години в Цюрих, който излиза и до днес, открих много статии, които описват събитията на Балканите преди войната, по време на Руско-Турската Освободителна война и след нея. Събитията са представени много детайлно. Самият факт, че съществуват такива публикации показва, че читателите са имали интерес към темата. Публиката била впечатлена, дори уплашена и ужасена, от това, което се случва на Балканите. Защото съвременна Швейцария в сегашния си вид е създадена през 1848 година и тя е била първата и единствена за онова време демократична държава в Европа. 25 години по-късно започват събитията на територията на днешна България. На швейцарците им е прекалено прясно. Това им напомня за собствената им история, защото виждат нещо от себе си в събитията на Балканите". 

Част от документите, показани в изложбата, са свързани с Варна, където е било първото представителство на швейцарските текстилни фабрики от кантон Гларус. Рето Йени, наследник на една от най-големите фирми, споделя: 

"Не бих могъл да посоча конкретен експонат като най-важен или най-интересен. Изложбата показва връзките между двете държави по онова време. Може да видите писмата, които са разменяни. Подателят е в кантон Гларус, а получателят в София, или обратното, което е впечатляващо за онзи период в края на 19 век. Всеки експонат е важен и значим". 

За швейцарската следа в българската история разказа и д-р Бетина Гирзберг, директор на Регионалния музей в кантон Гларус:

"Много впечатляващо е, че хора от малкия швейцарски кантон по онова време отиват и се срещат с хора от Пловдив. Зад тези контакти е имало някакви бизнес цели, но на практика тези хора са общували помежду си. Не са се възприемали само като бизнес партньори. Швейцарците са научавали много за българската култура и са съумявали да съобразят продукцията си с вкуса на българина. Това показва разбирателство между двата народа. И днес сме много щастливи, че можем да продължим точно тази нишка на културно разбирателство от миналото".

А това се случва благодарение на текстилните нишки, които се преплели с историческите и оставили интересна швейцарска следа в българската история.

Репортаж на Мира Стефанова в предаването "Преди всички" можете да чуете от звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40
Екатерина Петрова

Пациентка: Диабетът може би е свързан с психологическата насоченост и менталното мислене

На 14 ноември отбелязахме Световния ден на диабета . Във Велико Търново организираха събитие, на което граждани облякоха сини дъждобрани и се хванаха за ръце в кръг, за да изразят своята съпричастност към децата и възрастните с това заболяване. Всеки трети българин между 60 и 69 години е с диабет     45% от хората с диабет не..

публикувано на 16.11.24 в 07:30

За филмографията на Доналд Тръмп и неговата мечта да бъде актьор

Много преди да стане постоянна част от информационните емисии на малкия екран, американският президент Доналд Тръмп се настанява под светлините на прожекторите посредством предавания и филми.  Останах изненадан от многото програми и филми, в които участва Тръмп. Сигурно сте чували за "Стажантът", но може би и вие като мен не сте очаквали да видите..

публикувано на 13.11.24 в 12:04
Цветелина Мунтова

Цветелина Мунтова за сладкото удоволствие наречено торта

Цветелина Мунтова е гост в  59-ти епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности". Една чаровна, слънчева млада жена, открила възможността да  осъществява своите кулинарни таланти в Америка и да превърне това, което й доставя радост в удоволствие за другите. Разказват че , когато една дама си поръчала парче торта, толкова много й харесала,..

публикувано на 11.11.24 в 12:13
Доналд Тръмп на митинга в Пенсилвания преди стрелбата срещу него, 13 юли 2024 г.

Династията Тръмп, която винаги е зад гърба на новоизбрания американски президент

Часове след като избирателните секции затвориха, Доналд Тръмп излезе в конгресния център във Флорида, за да обяви победата си в президентския вот. На сцената той беше обграден от редица членове на многобройното си семейство.  До него бяха всичките му пет деца, част от които имаха и ще имат ключова роля в администрацията му, заедно със своите партньори и..

публикувано на 09.11.24 в 14:38
Семейство Благовеста и Бернхард Вегнер

Благовеста и Бернхард Вегнер от село Крупник

Той е винаги до  нея и още по-близо, когато е трудно. Тя позлатява времето му.   Пътищата им се пресичат още като студенти в Германия . Имат две  прекрасни дъщерички и много добра професионална кариера.  В годините на Covid пандемията повечето време са в красивото село на Благовеста- Крупник. И решават да  преместят живота си в България.   Те са..

публикувано на 09.11.24 в 09:30