Изложбата "Швейцарска следа в българската история" в Националния военноисторически музей е посветена на 142-рата годишнина от Освобождението. Експозицията, която може да видите в София до 22 март, събира щампи с български исторически сюжети, направени в различни печатници в швейцарския кантон Гларус. По препоръка на здравните власти и на оперативния щаб срещу разпространението на коронавируса Националният военноисторически музей в София няма да работи днес, 3-ти март. През април експозицията ще бъде показана и във Военноисторическия музей във Варна.
История върху текстил. Нишките са оформили ключови сцени от военни действия от Руско-Турската Освободителна война - като превземането на Плевен. Върху плата са декорирани образите на главнокомандващия руската Дунавска армия княз Николай Николаевич, първият български княз Александър Батенберг, както и известната литография „Свободна България“ на възрожденския художник и революционер Георги Данчов- Зографина. Текстилът и кърпите със сцени от българската история са изработени в края на 19 и началото на 20 век в швейцарския кантон Гларус. Текстилните фабрики изнасяли продукцията си в цяла Югоизточна Европа. С България кантон Гларус търгувал в продължение на 30 години. Фабриките имали две представителства във Варна и в София. Така текстилните нишки се преплели с историческите и оставили интересна швейцарска следа в българската история. За нея разказва Хелен Оплатка, наследник на една от големите фабрики на щампован текстил в кантон Гларус:
"Цяло чудо е, че изобщо съществува такава връзка между България и Швейцария. Това е най-интересното. Има две причини страната ни да е произвеждала тези кърпи със сюжети от българската история. Едната е чисто комерсиална. Швейцарците са намери пазар с много голям потенциал и са решили да се възползват от това. Още повече, че е имало и такива интересни събития, които да бъдат изобразени върху тези щампи. Втората причина, не по-малко важна, е че събитията в България са напомняли на швейцарците за тяхната собствена история и за това как са се борили за свобода си две столетия по-рано. Затова са имали една особена чувствителност към съдбата на българския народ".
След Априлското въстание общественото внимание на цяла Европа било насочено към Източния въпрос. Събитията от Руско-Турската война отекнали и в Швейцария, докосвайки обикновените хора, разказва Хелен Оплатка:
"Търсих много дълго в швейцарската преса от това време. В немско езичния всекидневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“, основан през 1780 години в Цюрих, който излиза и до днес, открих много статии, които описват събитията на Балканите преди войната, по време на Руско-Турската Освободителна война и след нея. Събитията са представени много детайлно. Самият факт, че съществуват такива публикации показва, че читателите са имали интерес към темата. Публиката била впечатлена, дори уплашена и ужасена, от това, което се случва на Балканите. Защото съвременна Швейцария в сегашния си вид е създадена през 1848 година и тя е била първата и единствена за онова време демократична държава в Европа. 25 години по-късно започват събитията на територията на днешна България. На швейцарците им е прекалено прясно. Това им напомня за собствената им история, защото виждат нещо от себе си в събитията на Балканите".
Част от документите, показани в изложбата, са свързани с Варна, където е било първото представителство на швейцарските текстилни фабрики от кантон Гларус. Рето Йени, наследник на една от най-големите фирми, споделя:
"Не бих могъл да посоча конкретен експонат като най-важен или най-интересен. Изложбата показва връзките между двете държави по онова време. Може да видите писмата, които са разменяни. Подателят е в кантон Гларус, а получателят в София, или обратното, което е впечатляващо за онзи период в края на 19 век. Всеки експонат е важен и значим".
За швейцарската следа в българската история разказа и д-р Бетина Гирзберг, директор на Регионалния музей в кантон Гларус:
"Много впечатляващо е, че хора от малкия швейцарски кантон по онова време отиват и се срещат с хора от Пловдив. Зад тези контакти е имало някакви бизнес цели, но на практика тези хора са общували помежду си. Не са се възприемали само като бизнес партньори. Швейцарците са научавали много за българската култура и са съумявали да съобразят продукцията си с вкуса на българина. Това показва разбирателство между двата народа. И днес сме много щастливи, че можем да продължим точно тази нишка на културно разбирателство от миналото".
А това се случва благодарение на текстилните нишки, които се преплели с историческите и оставили интересна швейцарска следа в българската история.
Репортаж на Мира Стефанова в предаването "Преди всички" можете да чуете от звуковия файл."Темата за войната по пътищата засяга всеки един от нас, тя е от години и все повече последствия крие зад себе си и все по-болни места засяга, затова трябва да надаваме глас. Съпричастен съм с това, откакто пиша книгата". Това каза пред БНР Борислав Вълов, по-известен с артистичния си псевдоним Ей Бо, който представи книгата си "Защото в твоите..
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
Пети ден продължава протестът на работещите в градския транспорт на София. И днес столицата осъмна без трамваи, тролеи и автобуси. Метрото продължава да..
Хубавото би било за въвеждането на предмета "Добродетели и религия, че ще има един стандарт – една учебна програма и учениците във всички училища..
Към 19 часа ще излезем с официално решение за прекратяване на блокадата на градския транспорт в София. Нека първо минат комисиите на СОС,..