Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По пътя на древните пари

Как учените сглобяват картината на миналото по откритите монети

Снимка: БГНЕС

Монетите винаги могат да те изненадат, когато става дума за археологически находки и проучвания на съкровища. Така твърди доц. Дочка Аладжова, археолог, преподавател, специалист по монетите към Националния археологически институт с музей на БАН.

До момента монетите съставляват две трети от всички находки в района на Древна Сердика. „От различни периоди, различни номинали и в различен контекст, което е много важно за монетите.“

Каква нова информация дават на учените монетите от древна Сердика?

Сред находките на археолозите в района на площад „Св. Неделя“ е съкровище от 2976 сребърни денари, укрито в керамичен съд

Историята на Сердика се проследява много добре с откритите монети, смята доц. Аладжова. Сред откритите монети е и изключително рядка монета с лика на сина на император Клавдий – Британик, от която са били изсечени само няколко екземпляра. „Тази рядка монета по някакъв начин е пристигнала тук и с нея е било заплатено. Това биха могли да бъдат римски легиони, по това време разположени, които са получавали заплатите си тук, на място.“

„Описанието, анализът на отделните типове, отделните групи монети дава много интересна информация. Сред тези екземпляри има много монети, които са от т.нар. хибриден тип – представляват монети, които на лицето са с образа на един император, но обратната страна е от друг император. Това е важен момент, защото от една страна показва, че действително се бърза при сеченето на тези монети, от друга страна наличието на повече екземпляри от т.нар. хибриди показва, че това е практика в римското монетосечене“, пояснява преподавателят.

В науката се приема, че първите монети от VII-VI в. пр. н. е. идват от Лидия, Йония, Персия - „един район, който е много добре развит, който има нужда от парични знаци и тяхната поява е логична“, разказва доц. Дочка Аладжова. Следват гърците и римляните.

С появата на парите се появяват и инфлацията и девалвацията. „Но в древността, тези процеси когато настъпят, има лесен начин да се реши проблемът – с монетните реформи, които провеждат различните императори.“ След падането на един император от власт пък се унищожават матриците за сечене на монети с неговия лик, за да не се спекулира, уточнява доц. Аладжова.

Над 800 златни монети, сечени през V век, са открити в района на древния град Абритус, дн. Разград

По какво археолозите разпознават периодите на икономически кризи?

„Преди всичко кризата се отразява най-вече върху метала на монетите. Когато става въпрос за монети от сребро, злато, то неминуемо се намаляват каратите за златото, а на сребърните монети започват да преобладават примесите“, казва доц. Дочка Аладжова.

Например при почистването и реставрирането на монети се случва да се прояви червеникав цвят и това се дължи на по-високото съдържание на мед. Други белези за криза са намаляването на теглото на монетите и по-лошият дизайн. „Когато държавата е във възход, когато всичко е наред – финансите, търговията, с по-голяма прецизност се отсичат монетите, изработват се съответно преди това матриците. А когато държавата е в криза, когато има инфлация, една немарливост откъм производството на монети се забелязва.“

Доц. Дочка Аладжова

Изработването на фалшификати е толкова стара практика, колкото са стари и парите. Още от първи век има сведения, че римската монетарница на всеки седем сребърни монети прави по една фалшива, пояснява археологът доц. Дочка Аладжова. 

При "фалшивата" монета ядрото е изработено от неблагороден метал – най-често мед или желязо и се прави обвивка, която според номинала може да бъде от злато или сребро. Така държавата пести ценния материал, пускайки в обращение подобни монети. Днес археолозите разпознават тези фалшификати по корозия, която избива върху обвивката.

Монети, задържани от митничарите на пункт Връшка чука през 2016 година.

Трасират ли парите търговските пътища? 

Една монета може да измине дълъг път. Монетите са сред най-ценните паметници, които маркират колко далечни са били търговските връзки в миналото. Търговските пътища се оформят и затвърждават, когато има мир, подчертава доц. Аладжова.

Събирането на повече монети на едно място може да говори за тържище, но при археологически разкопки много често се намират монети и от погребения. „Трябва да се каже, че обикновено при погребение се поставят изхабени монети, които не са в обращение: живите хора си правят сметка – спазен е ритуалът, а монетите, с които може да се купи нещо, живият човек да ги използва е по-рационално.“

В Римската империя, където е царял добър ред, се знае например стойността на труда на учителя, нотариуса, военния или точно колко е струвало едно яйце и каква е дневната надница на мелничаря.  

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40