Днешната среща в Москва между президентите на Русия и на Турция Владимир Путин и Реджеп Ердоган е натоварена с очаквания за намиране на компромисно решение на кризата в сирийската провинция Идлиб.
Срещата беше предшествана от продължителни, но безрезултатни руско-турски консултации в Москва и Анкара с участието на дипломати, на военни и на представители на спецслужбите на двете страни, както и от взаимни обвинения в неизпълнение на подписания на 17 септември 2018г. в Сочи меморандум за Идлиб.
Всъщност пълният текстът на меморандума така и не беше официално публикуван. На 19 септември същата година на страниците на изданието The Nation от Обединените арабски емирства се появиха факсимилета на документа на руски и английски език, придружени от писмо на постоянните представители на Русия и на Турция в ООН Василий Небензя и Ферудин Синирлиоглу до председателя на Съвета за сигурност Ники Хейли и до генералния секретар на световната организация Антонио Гутериш.
В точка втора е записано, че Руската федерация ще предприеме всички необходими мерки, за да бъдат избегнати военни операции и настъпления в зоната за деескалация и за да бъде съхранено съществуващото статукво. Година и половина след подписването на документа сирийската армия води настъпателна операция в Идлиб с подкрепата на Русия.
Точка трета гласи, че в зоната за деескалация ще бъде създадена демилитаризирана зона от 15-20 км, а точка пета – че до 15 октомври 2018-та от зоната ще бъдат изведени всички терористични групи.
С днешна дата радикалните групировки като Таят Тахрир аш Шам не само не са изведени от зоната за деескалация, но контролират по-голямата част от територията й. Вчера говорителят на руското министерство на отбраната Игор Конашенков заяви, че атаките на терористите срещу селищата в района и срещу руската авиобаза „Хмеймим“ са се превърнали от спорадични в ежедневни.
Взаимните обвинения между Москва и Анкара в неизпълнение на меморандума от Сочи изглеждат основателни, но продължаването на спора кой по-малко спазва или кой повече нарушава споразумението водят до задънена улица. Очевидно е назрял моментът за нови преговори и нова сделка, защото сочинският меморандум отдавна не отговаря на променената обстановка на терен. Въпросът е дали Владимир Путин и Реджеп Ердоган ще успеят да си стиснат ръцете, както са го правили неведнъж досега. Прогнозите на повечето руски анализатори са, че това ще стане.
Нито Москва, нито Анкара имат интерес от задълбочаване на конфликта. Ако ставащото в момента в Идлиб ги разделя, то има много други неща, които ги обединяват: газопроводът „Турски поток“, атомната електроцентрала „Акую“, зенитно-ракетните комплекси С-400, турските плодове на руския пазар, близо седемте милиона руски туристи в Турция всяка година и не на последно място възможността да се противопоставят в общ фронт срещу Европейския съюз и Съединените щати, когато е необходимо.
А размяната на остри реплики през последните дни може да се разглежда по-скоро като покачване на залозите преди днешните преговори, отколкото като намерение за задълбочаване на конфронтацията.

Срещата между Реджеп Ердоган и Владимир Путин в Москва едва ли ще се доведе до трайно решение на турско-сирийската граница, прогнозира в предаването "Преди всички" по БНР анализаторът Тодор Тодоров.
Според него най-вероятно резултатът ще е по-скоро временно примирие в региона.
“Не знам дали можем да очакваме някакво окончателно или приблизително окончателно решение на сирийския въпрос от такава среща. Аз лично очаквам, че ще се стигне до някакво временно примирие“, каза доц. Тодоров и допълни:
“Залогът там е много голям, защото амбициите на Ердоган, на Турция в района са такива, те първо са свързани с неговия неоосманистки проект за голяма роля на Турция в региона. Превръщането на Турция във водеща сила“.
Репортажа на Ангел Григоров и интервюто с доц. Тодор Тодоров можете да чуете от звуковия файл.

Няма да критикувам президента, защото той упражни правото на връщане на закона и неговите аргументи, сигурно в една обикновена ситуация, биха имали резон. Но ситуацията не е типична и не става дума да се продаде обикновено предприятие, а за фирма със сериозна инфраструктура и критична за националната сигурност – "Лукойл". Това коментира..
През Атина Украйна ще си осигури газ за зимата, съобщи украинският президент Володимир Зеленски, преди да пристигне на посещение в гръцката столица. Володимир Зеленски пристига на посещение в Атина Преди пристигането си в Атина украинският президент Зеленски обяви, че е подготвен договор между двете страни за газ към Киев. Засега гръцката..
Великобритания е помогнала за откриването на над 600 украински деца, отвлечени и насилствено отведени в Русия, пише "Сънди таймс". От септември насам е в ход схема, ръководена от Украйна, и включваща Обединеното кралство, която издирва, анализира и проверява данни за деца, незаконно отведени в Русия по време на войната. Инициативата е открила 295..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим дефицита много, прогнозира в интервю пред БНР Радостин Василев, лидер на парламентарно представената МЕЧ. "Очаквам тежка година, ще има поне два пъти избори през 2026 г. за президент и..
Бюджет 2026 допълнително стимулира негативни процеси и не подпомага икономиката за премахването на дисбалансите . С тази констатация започна коментара си пред БНР финансистът Любомир Дацов от Фискалния съвет на България. "Има противоречие между това, което се нарича монетарна и фискална политика. Обикновено централните банкери говорят, че тези две..
Ливан ще внесе в Съвета за сигурност на ООН жалба срещу Израел заради изграждането на бетонна стена, която се простира отвъд т. нар. Синя линия", разделяща двете страни и Голанските възвишения. Стефан Дюжарик, говорителят на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, заяви, че стената е направила над 4000 квадратни метра ливанска територия..
Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев определи като "лоша шега" избора на Румен Спецов за особен управител в "Лукойл": "Румен Спецов беше..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..
Проф. Асен Диамандиев е личност, направила много за музикалното образование в своя роден град Пловдив, но и за цяла България. Композитор, диригент,..