Много икономисти и юристи и малко инженери и учители - така накратко изглежда проблемът, за решаването на който от просветното министерство обещаха нова мярка - месечни стипендии по 100 лв. за студенти с добри резултати на матурите след 12 клас, избрали да следват в приоритетни за страната направления като педагогическите, физическите, химическите и инженерните науки.
Колко сериозни са дисбалансите на трудовия пазар и какви са начините за преодоляването им?
Доц. Агата Манолова е заместник-декан по учебната част във Факултета по телекомуникации към Техническия университет в София.
„Студентите имат възможност още от първи курс да си намерят работа – толкова много ги искат. Нашата специалност е една – инженер по телекомуникации, но се покриват специалности, свързани с мобилните оператори, които имат възможност за приложение в радиото, в телевизията. Нашите студенти работят във фирми, които се занимават с разработка на видеоигри, с разработка на добавена и виртуална реалност, правят приложения. Диапазонът на работа е страшно широк и покрива едни от най-актуалните в момента в инженерните науки области“, отбелязва тя.
Заплащането е над средните нива, уточнява доц. Манолова. „Студент в първи-втори курс, когато тръгва да работи във фирми, които са специализирани, вероятно над 2 хиляди лева заплата, начална.“
Над 98% от завършилите Факултета по телекомуникации работят в сферата на специалността си. Въпреки това дефицитът на кадри остава чувствителен. Доц. Манолова вижда една от причините в избора на много от младежите да учат в чужбина, без да се завърнат.
Преди години инженерната специалност не беше толкова търсена и желана, припомня Агата Манолова. „Сега наваксваме обратно. Това, което беше преди желано - като юридически специалности, като икономически – сега вече има отлив, защото няма толкова много работа за тези хора. В същия момент се търсят повече инженерните.“
Доц. Манолова подчертава, че образованието у нас е на средноевропейско ниво. В Техническия университет има факултети, в които се преподава на чужд език и те са акредитирани от съответните държави.
„Съответно студентът ще получи и диплома от тази държава, в която е акредитиран факултетът. Тоест няма нужда да отидеш в някоя западноевропейска държава, да похарчиш солидна сума пари или да ти се налага да работиш чистач, мияч и т.н., за да получиш същото образование, което можеш да вземеш тук, при положение, че си финансиран и от държавата.“
Илиян Кордев е студент в Техническия университет. Обучава се в специалността „Информатика и софтуерни науки“. Оценява положително въвеждането на стипендии за студенти, избрали да следват в приоритетни за страната направления като педагогическите или инженерни науки. „Защото би мотивирало доста от студентите да запишат тези направления.“
Илиян има положително мнение и за усилията на бизнеса да открива и подкрепя бъдещите си кадри още от студентската скамейка – чрез стипендии или стажове. „Понеже доста от студентите ще могат да отидат в една фирма за няколко месеца и там ще могат да приложат знанията, които са натрупали в университета.“
Михаил Ангелов е кандидат-студент, избрал информатиката заради сравнително бързата и лесна реализация на пазара на труда. Михаил учи в Природо-математическата гимназия в Монтана, а наесен се отправя към Софийския университет. „Заплата – може би няколко хиляди лева, достатъчно да мога да се издържам нормално.“
Началото на всяка учебна година е белязано от дефицита на учителски кадри. Според доц. Лиляна Стракова, декан на Факултета по педагогика към СУ „Св. Климент Охридски“, увеличението на учителските заплати през последните години е повлияло съществено върху отлива на кадри от педагогическата професия.
„Нещата се обърнаха – това увеличаване, рязко, на учителските заплати е много силен мотив за младите хора да се ориентират и да останат в учителската професия.“
В момента в най-голяма степен не достигат учители по природните науки. Университетите обаче правят необходимото този недостиг да се преодолее в предстоящите години. „Затова се откриват в последно време в университетите хибридни специалности – физика и химия, математика и физика. Нашата система, на висшето образование, се ориентира в крачка“, пояснява доц. Стракова.
За четвъртокурсничката по педагогика в Алма Матер Катя Димитрова това е втора специалност след завършена в Геолого-географския факултет. „Реших по време на следването си, че искам да се занимавам с преподаване, затова записах „Педагогика“. Катя се е насочила към преподаване в гимназиалния етап, „с философия, география“.
Проблемът с недостига на кадри ще се задълбочава, прогнозира проф. Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите и ректор на Минно-геоложкия университет до 2019 година. „И не само демографската криза ще бъде причина за това, а самата подготовка на младото поколение. От една страна намалява, от друга страна е все по-малко подготвено.“
Въпреки мерките да се направят приоритетни и защитени специалности, това няма да вкара студенти в тях, изтъква проф. Тотев. „Защото те гледат накрая какво ще получават, когато излязат от висшето образование – там е истината.“
Ако искат да задържат кадрите тук, работодателите трябва да обърнат по-голямо внимание на заплащането, категоричен е бившият ректор.
Всички мнения чуйте в звуковия файл.
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Ясно
Разкъсана облачност