Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Успя ли Путин да надиграе Ердоган в пазарлъка за Идлиб?

Марианна Беленкая, политически наблюдател на Издателска къща „Комерсант“

Шест часа преговаряха в Москва президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Договориха се за прекратяване на боевете в сирийската провинция Идлиб.

Дали с това примирие обаче отпадна опасността от пряк военен сблъсък между Русия и Турция на сирийска земя? И какво всъщност иска да постигне Кремъл в Сирия?

Кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров разговаря с Марианна Беленкая, политически наблюдател на Издателска къща „Комерсант“.

- Кой кого надигра по време на преговорите в Москва: Путин Ердоган или Ердоган Путин?

- Много експерти в Русия смятат, че Путин е надиграл Ердоган и е постигнал много от това, което е искал. За разлика от Путин, проблемът на Ердоган е, че трябва да отчита настроенията на вътрешната си аудитория. Путин няма такава необходимост и затова, за разлика от Ердоган, не е правил гръмки изявления.

Има и друга версия. Някои руски експерти, които изразяват по-скоро позицията на Турция смятат, че Ердоган е повишил залозите в търга, разбирайки, че като поиска повече, ще получи по-малко, но ще може да каже, че като цяло е спечелил.

- Застрашава ли Турция суверенитета и териториалната цялост на Сирия?

- Ако се съди по официалните изявления, не. Да кажем, че в настоящия момент, когато президентите на Русия и Турция се договарят за стабилизиране на ситуацията на терен без участието на Сирия, е много трудно да се говори за суверенитет на държавата. Макар че Москва като цяло отчита интересите на Сирия, а Турция - интересите на другата страна. Суверенитетът на Сирия не съществува като такъв. Кой каквото ще да казва, но това е някаква илюзия.

Що се отнася до териториалната цялост, официално Анкара казва, че ще си тръгне, когато бъде постигнато политическо решение за Сирия. Всички обаче разбираме, че това може да не стане още дълги години.

- Можем ли да кажем, че вече няма опасност от пряк военен сблъсък между Русия и Турция на сирийска земя, каквито опасения се чуваха преди срещата в Москва?

- Едва ли ще има умишлен сблъсък, при който Русия умишлено открива огън по турските позиции или Турция по руските. Същевременно разбираме, че бойните действия могат да продължат във всеки един момент и всеки може да попадне под обстрел. И двете страни обаче нямат интерес от пряко и открито противопоставяне.

- По време на пресконференцията след преговорите си с Ердоган Путин заяви, че Русия и Турция са заинтересовани от продължаването на работата на астанинския формат. Означава ли това, че ключови играчи в Сирия и занапред остават Русия, Турция и Иран?

- Да, така е, но не трябва да изключваме Съединените щати, които продължават да контролират кюрдите в Източна Сирия. В момента американците активизират контактите си с Турция, за да я откъснат от Русия. Засега не се получава. Наистина, това важни изявления на президента Путин, че астанинският формат се запазва. Адресатът беше по-скоро Западът. Но опитите за разрушаване на този формат ще продължават.

Освен това не е ясно как ще работи той по-нататък. Ако става дума за решаване на въпросите на терен, то нещата се получават. Има големи проблеми в политически план, защото сега всички се захванахме с Идлиб и забравихме, че работата на конституционния комитет увисна във въздуха. Този процес прекъсна още през ноември, преди настъплението на силите на Асад в Идлиб. Представителите на организациите в конституционния комитет се събраха за втори път и разбраха, че не могат да работят заедно.

- Ще ви помоля да отговорите на един въпрос, който сама формулирате във ваша статия по следния начин: Разбира ли Москва какво иска Ердоган и има ли тя дългосрочна стратегия за Сирия?

- Струва ми се, че Москва разбира Ердоган малко по-добре, отколкото Ердоган разбира Москва. Москва се опитва да прокара решенията си там, където е възможно. И е готова да изчака, ако нещо не се получава веднага. Москва има някакво общо виждане за това какво трябва да стане в Сирия. Поне на думи. Пълен контрол над ситуацията от страна на официален Дамаск. Общите цели са достатъчно прозаични и ясни. Но остават и въпроси.

Как Москва вижда по-нататъшното си присъствие в Сирия? Възнамерява ли да влага пари в това присъствие и в удържането на стабилността в Сирия? Всичко това е под голям въпрос. Изглежда, че Москва не е готова да влага пари, а без пари, ситуацията там много лесно може да се дестабилизира.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нови обществени поръчки за сметосъбиране в София

Столичната община обявява обществена поръчка за извозването и почистването от боклук в седем зони в София на стойност над половин милиард лева .  СО сезира Административния съд и Сметната палата за забавените обществени поръчки за сметопочистването Целта е София да бъде по-чиста, да има по-висок контрол, по-високи санкции и инструменти,..

публикувано на 05.06.25 в 14:35
Георги Харизанов

Георги Харизанов: Бих се зарадвал на следващо правителство, в което няма социалисти

"Ако за еврозоната и за инфлационните критерии ПП-ДБ бяха провели същата битка , каквато беше за дерогацията на "Лукойл", отдавна щяхме да сме влезли , но хората си имаха други приоритети". Това коментира пред БНР  Георги Харизанов , политически анализатор: "Положителните конвергентни доклади за България донесоха добри новини за всички..

публикувано на 05.06.25 в 13:22

"Месиш ли?" - кампания, насърчаваща демократичната ангажираност сред младите хора

Студенти  от специалностите "Политически науки" и "Връзки с обществеността"  в  Нов български университет ще представят пред международно жури резултатите от инициативата "МЕД – Месенето е демокрация".  За период от 4 месеца те трябваше да създадат и изпълнят собствена инициатива, която ще засили гражданската активност сред младежките..

публикувано на 05.06.25 в 12:02

Може ли електроенергията за бита да е по-евтина?

Може ли електроенергията за бита да е по-евтина от тази на регулирания пазар и защо за пореден път либерализацията на тока за домакинствата беше отложена? Експерти: Енергийно бедни у нас са около 1 800 000 души "Управляващите, както в парламента, така и в изпълнителната власт, харесаха много това решение, отлагане на либерализацията на..

публикувано на 05.06.25 в 11:30
Д-р Мирослав Спасов

Д-р Мирослав Спасов: Много сме далеч от европейския модел на здравеопазване

"Много сме далеч от така наречения европейски модел на здравеопазване и европейски възнаграждения ". Това заяви пред БНР личният лекар  Мирослав Спасов : " Исканията на лекарите не са нови . Тези искания се поставят ежегодно при подписването на съответния рамков договор, при подписването на анексите, но за съжаление, както и Министерството на..

публикувано на 05.06.25 в 10:00
Румен Христов

Румен Христов: Нямам съмнение, че протестите срещу еврото ще бъдат нагнетени

"Нямам съмнение, че протестите срещу еврото ще бъдат нагнетени" . Това подчерта пред БНР  Румен Христов , лидер на СДС и част от коалицията ГЕРБ-СДС:  "Това са опорките,  не само на "Възраждане", но и на другите проруски партии и на президента, защото влизайки в еврозоната и Дай Боже скоро да приключи войната с Украйна, те няма за какво да..

публикувано на 04.06.25 в 15:15
Ивелин Михайлов

Ивелин Михайлов: Всички българи знаят, че България не отговаря на критериите за еврозоната

"Всички българи, няма значение дали са за или против еврото, знаят, че България не отговаря на критериите за еврозоната ". Това коментира пред БНР Ивелин Михайлов , лидер на партия "Величие": "След фалшивите избори, след като Европейският съюз не каза нищо тогава, а в Румъния каза, започвам да си мисля, че там също има избирателна политика и..

публикувано на 04.06.25 в 13:46