Може ли електроенергията за бита да е по-евтина?

публикувано на 05.06.25 в 11:30 | Интервю

Снимка: Радио Видин

Интервю на Юлияна Корнажева с Петър Попчев и репортаж на Велина Махлебашиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Може ли електроенергията за бита да е по-евтина от тази на регулирания пазар и защо за пореден път либерализацията на тока за домакинствата беше отложена?

"Управляващите, както в парламента, така и в изпълнителната власт, харесаха много това решение, отлагане на либерализацията на пазара на електроенергия за крайните потребители, давайки някакво според тях много сполучливо решение. За съжаление, веднага се появиха коментари, които намериха слаби места в това решение, например - този ресурс или под прага, който е определен за закупуване на енергията от електроразпределителните дружества, ще се разпределя пак по един недотам прозрачен начин". Това каза пред БНР Петър Попчев, председател на Фондация Net Zero на Международната климатична мрежа и бивш посланик със специални поръчения по енергийната сигурност към МВнР:

"Този начин привидно е свързан с борсата, но като чуете обясненията, включително на уважаемия министър на енергетиката, който казва, че ние ще преминем към по-добри решения, когато борсовите цени се стабилизират, всеки, който следи борсовите движения и в нашия регион, ще види, че стабилизиране на цените няма, така че ние можем да чакаме стабилизиране и десет години. Без да се изкушавам да политизирам въпроса, поне в рамките на една година между 1 юли, на която и да е година, и 30 юни ще бъде една и съща цената за крайните потребители, което създава известно временно усещане за това, че семействата могат да планират бюджета си поне за една година, но това е временно решение и не е пазарно".

Първата по рода си енергийна общност в България е иновация на габровци. Местните жители, с които се шегуваме, че режат опашките на котките, всъщност отдавна са проводници на идеята за енергийна ефективност. Със създаването на енергиен кооператив, тези дни беше сформиран и вторият, се опитват да намалят зависимостта от централизираните източници - като произвеждат енергия от фотоволтаични инсталации - и да осигурят ползи за членовете. Как се развива проектът и какво показва опитът, натрупан през изминалата една година?

Първата по рода си енергийна общност в България беше сформирана миналата година в Габрово, а след изграждането на фотоволтаичната инсталация на покрива на депото за отпадъци, през април стартира производството на енергия. Първоначално с нея се захранваше депото, но от есента на миналата година системата е присъединена към мрежата и остатъка от произведената енергия се споделя и използва в реално време в други обекти, собственост на Общината, която е член на енергийната общност.

Кооперативът се управлява от Тодор Попов от местната администрация. Той е част от екипа, разработил модела:

"Цялата енергия идва първо в общинската сграда. Ако е в повече, отколкото е необходимо, се разпределя към Спортния комплекс "Христо Ботев". Ако и там е повече, отива към спортна зала Орловец. В събота и неделя, защото регионалното депо почива, общинската сграда основно е на постоянните източници като сървъри и някакви дребни консуматори, а лятото ще стига може би и до общинско предприятие "Благоустрояване".

Депото за отпадъци ползва произведената от слънчевите панели енергия повече от година. От Мария Радойчева научаваме конкретните данни за произведеното и потребеното:

"Инсталацията на Регионалното депо за отпадъци произведе 86 мегавата енергия, от които 70% използвахме ние на регионалното депо. Това е изключително голяма част от потреблението на всички съоръжения. Токът, произведен от инсталацията на регионалното депо, от соларните панели, е константна стойност и цената е 23 стотинки на киловат. Големият плюс тук за регионалното депо е, че ние можем да планираме този разход.

Първата по рода си енергийна общност в България беше сформирана миналата година в Габрово

Цената на тока от соларната инсталация, съгласно условията, е 191 лева - без ДДС - за мегаватчас. Цената на свободния пазар е по-висока, но тъй като държавата компенсира до 180 лева, т.е. депото заплаща 10 лева по-висока цена на енергията, но спестява 50 – 60 лева, тъй като не дължи такси за пренос на енергията. В случай че компенсацията отпадне, ползата би била в пъти по-голяма, изтъква Тодор Попов.

На база опита от изминалата една година в Габрово преди дни беше сформирана втора енергийна общност. Нейни членове са 59 физически лица, също малки и средни местни предприятия. Всеки е инвестирал в това начинание от 500 до 5 хиляди лева – толкова е таванът, а коопериралите се в първата общност вече са получили обратно част от своите вложения.

Втората общност, която ще произвежда ток, се фокусира върху обществения транспорт. Моделът, по който ще функционира кооперативът, е подобрен на база опита по пилотния проект, посочва Попов. Със събраните средства, в размер на 197 300 лева, ще бъде монтирана инсталация с мощност 150 киловата върху сграда на общинското дружество "Пътнически транспорт". Предвижда се около половината от произведената енергия от слънцето да се ползва на място - за зареждане на електрическите автобуси, а останалата част – от членовете на кооператива.

Цялото интервю с Петър Попчев можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Недит Георгиева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Може ли електроенергията за бита да е по-евтина?

Неда Терзиева: Българи, нахранете душата си - тя е тази, която ще вземем нагоре с нас

Преподавател по информационно право: Държавата да ограмотява за ИИ!

Промените в Закона за предучилищното и училищното образование - в НС до средата на юли

Д-р Теодор Димитров: На 6-то място сме по затлъстяване в Европа заради нездравословното хранене

Какво да направят абитуриентите, прекъснали здравните си вноски?

Доц. Петя Трифонова от Националния институт по геофизика разказва за магнитните бури

Весела Герчева: Експонатите в музеите трябва да "живеят"! Пари има

Борислав Лазаров: Не съм синоптик, нито метеоролог - само представям прогнозата

Горещата вълна настъпва - 37-42 градуса през юли, без дъжд

Помощ за Дидо!

Предавания

За БНР

Програми

Радио България