Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вени Марковски: Редакторите на Уикипедия са общност от доброволци

Вени Марковски
Снимка: Ани Петрова

Новият коронавирус вече е в Уикипедия с подробни препратки и детайли относно природата на заразата и нейното развитие. 

Как се създава, натрупва и редактира информацията в най-голямата световна енциклопедия? Как свободно достъпното познание онлайн е защитено от недобросъвестни действия и какъв е механизмът за справяне с войната от интерпретации по дадена тема?

"Уикипедия е по-скоро енциклопедия. Целта на Уикипедия при създаването й е да стане най-голямата енциклопедия и тя всъщност се превърна точно в това", каза в предаването "Хоризонт до обед" Вени Марковски, съосновател на първото в Бъйлгария Интернет общество у нас и един от хилядите автори и редактори в Уикипедия.

В Уикипедия може да пише всеки, няма редакторски екип на щат, напомни Марковски.

"Така че всеки, който знае нещо по дадена тема, може да отиде в Уикипедия и да "сложи" своите знания в Уикипедия, за да бъдат те споделяни, четени. Милиарди хора по света четат Уикипедия, тъй като там намират информация за нещо, което ги интересува", допълни Марковски.

За Уикипедия пишат доброволци. Вени Марковски редактира българската, английската, руската и македонската версия на Уикипедия.

"Тъй като по много теми, които съм се занимавал професионално или съм събирал информация има статии, които не са достатъчно пълни или са неточни и моите знания допринасят за това статиите да станат по-добри. По същия начин действат всички останали редактори в Уикипедия. С някои от тях се познавам от социалните мрежи или от интернет, с други въобще не сме се виждали, но сме в една общност, която е общност на доброволци. Нито един от нас не получава пари за тази работа и ние използваме свободното си време, за да вкарваме знания и да подреждаме знанията, които вече ги има в Уикипедия, като например търсим източници за тази информация, която се намира в статиите".

"Има редактори с дългогодишен опит, които получават известни привилегии, които се издигат в "йерархията", като администратори например, които имат възможност да заключат статия, за да не бъде тя редактирана", посочи Вени Марковски. 

Има изискване за статиите, които могат да се появят в Уикипедия. Ако някой мисли, че определена информация е важна, може да създаде статия по дадена тема.

"Но след като една статия бъде създадена, други хора, които могат да преценят, че това не е достатъчно значима тема, имат право да я предложат за изтриване. При подобно предложение има обсъждане, публично обсъждане, което е налично в Уикипедия и може да се следи, да се види кой какви позиции е заемал и в него гласуват обикновено хора, които имат все пак някакъв опит с работа с Уикипедия."

Участниците в подобни съвети трябва да са регистрирани потребители от 75 дни и да са направили поне 400 редакции. "Те имат право да гласуват "за" или "против" и всичко това е публично и се вижда", подчерта експертът.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04