Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анри Кулев: Изкуството се опира на красивия хаос

Анимацията е свобода на духа, а всеки филм е премеждие

Анри Кулев
Снимка: БНР

Режисьорът се движи в една магма, в една мъгла, наречена изкуство, казва проф. Анри Кулев - режисьор, художник и преподавател.

70 години живея на тоя свят е феноменът „ние, българите“ ми е огромна загадка, признава творецът, който бе гост на предаването "Нощен хоризонт".

„Ние сме една доста разюздана нация, но предполагам, че в такива сложни моменти от човешкия живот мобилизацията е много важно нещо и дисциплината и силно се надявам да не се развихри тази пандемия в малките рамки на една държава като нашата“, коментира Анри Кулев актуалната ситуация с коронавируса, заради която културните институции затвориха врати и бе отменен международният фестивал София филм фест. На филмовия фестивал Кулев трябваше да получи Наградата на София за принос в изкуството на киното. 

Сегашната действителност става ли за филмов сценарий? „Не и моя тема. Цял живот съм се опитвал да правя в киното теми, които не стават за злободневни репортажи. Сигурен съм, че американците вече са направили сериалите си с този коронавирус и те отдавна чакат да бъдат излъчени. Аз не мисля, че то е обект на изкуството. Изкуството има други принципи, а винаги съм мислел, че киното е изкуство.“

Как Анри Кулев преплита в изкуството си измеренията на българското и вселенското?

„Опитвал съм се да се докосна до много умни и талантливи хора, започвайки от сценариите, минавайки през рисуването, мисленето, снимането. Един филм е голямо премеждие, независимо дали е анимационен, документален, игрален. За такъв филм трябва огромен екип от съмишленици и хора, които са близо до теб.“

Той вярва, че уважението към голямата литература е №1 за филмовия  режисьор. И допълва, че анимацията е особено изкуство - като че ли по-близо до театъра, отколкото до киното. 

Анимацията е свобода на духа, на пространството, която дава много отправни точки – към документа, към игралното кино. И винаги съм се опитвал максимално разнообразно да се държа в това творчество, да се държа максимално широко и отворено.“

Най-важното нещо в киното и четенето на сценарии са образите, които те носят. Изборът на темата е най-интересното нещо в живота на артиста, смята професорът по анимационна режисура.

„Лично аз не я преследвам и тя никога не е била определена цел. Винаги хаосът присъства по някакъв начин в избора на темата – хаосът в добрия смисъл на думата. Защото само по себе си изкуството се опира на красивия хаос. Не можеш да бъдеш чиновник с ясна цел и да разграфиш живота си с теми.“

Анри Кулев в студиото на „Хоризонт“

Началото изглеждало така: „Сигурно съм бил някъде в 7 или в 8 клас, когато изведнъж някакъв вътрешен пожелателен напън ме накара да взема писалката и тъжно сигурно, с някакви извити „червейчета“ да нарисувам първата си картинка. Щастието обаче да я видиш напечатана беше невероятно. Тогава чакахме по будките вестникът („Средношколско знаме“ – бел. ред.) да излезе сутринта във вторник, за да видим дали са ни „пуснали“. Картинката беше част от времето си – тогава беше излетял Гагарин и, доколкото си спомням, беше един телевизор, където една ракета, минавайки през телевизора, беше излетяла навън през апарата. Наивно, детски, но… това беше първата картинка. Беше без думи“, спомня си Анри Кулев.

Съдбоносна среща на улицата с Доньо Донев налива вода в мелницата и така още от ученическите години, преди казармата той се оказва в анимацията. Следват обучение в Москва и „срещи с невероятни хора“.

„И затова някой път ми е смешна цялата тази абсолютно безсмислена и безумна атака, която в момента се води срещу спомена дори за това време. Защото всяко време е прекалено особен пъзел и то не е еднозначно, не е директно идеологически.“

За него мракът в изкуството е нещо близко и нормално, но „той силно тревожи праведните хора“.

Отдавна трябваше да се направи закон за меценатството, да се регламентират отчисления от билетите за американски филми, подчерта Анри Кулев. „Има хора, които са разработили цялата тази схема. Трябва да се направи фонд „Българско кино“. В момента ситуацията е много безнадеждна, защото само Националният филмов център и отчасти БНТ финансират това кино.“

Визитка

Анри Кулев е завършил е анимационна режисура в Москва. Създател е на повече от 80 анимационни филми като режисьор и художник, редица документални и 7 игрални филми.

Сред по-популярните му игрални заглавия са "Врабците през октомври" по сценарий на Станислав Стратиев, "Смъртта на заека" и "Бащата на яйцето" по сценарий на Борис Христов, "Г-жа Динозавър" по сценарий на Рада Москова, "Цахес" по сценарий на Христо Ганев, "Имало една война" по сценарий на Влади Киров и много други.

В момента преподава анимационна режисура в Нов български университет. Директор на Световния анимационен фестивал във Варна и член на журито на много международни фестивали.

Прави самостоятелни изложби – графика, анимационни ескизи и живопис.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Музеят, посветен на 15-и юли, който се намира в Истанбул.

9 години след опита за преврат в Турция енергията против пучистите е транформирана в подкрепа за държавата

С фокус върху паметта, справедливостта и бъдещето Турция отбеляза тази седмица 9 години от неуспешния опит за преврат в страната. Какво е отношението към събитията от 15-и юли 2016 г. близо десетилетие по-късно - можете да чуете в репортажа на специалния пратеник на БНР в Турция Мария Петрова. Това, което можете да чуете в началото на репортажа,..

обновено на 19.07.25 в 12:18
48-ия Международен семинар по българистика на Великотърновския университет

Какво кара чужденци с различни професии и съдби да учат български език?

Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на..

публикувано на 19.07.25 в 07:25

Вихрен Георгиев: Във фотографията трябва да има уважение между снимащия и снимания

"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..

публикувано на 18.07.25 в 11:08
Анна Адамова

Подаваш сигнал за пиян шофьор, ставаш мишена на съдия: Историята на Анна Адамова

Подаваш сигнал срещу пиян шофьор и се превръщаш в мишена на съдия – това се случва на Анна Адамова, юрист и доктор по конституционно право. Преди 3 години по подаден от нея сигнал идва дежурен екип от 8-о РУ в София, викат КАТ и вземат книжката на водача поради отказ да даде проба за алкохол. Самият водач и партньорката му тогава..

публикувано на 18.07.25 в 09:30

БНР на 90, "Изотопия" на 6

18 юли 1930 г. В печата за първи път излиза разписание на предаванията, излъчвани по "Родно радио" , пише проф. Веселин Димитров в книгата си "История на радиото в България" . Първата програма е за предстоящата седмица, в която четири пъти са планирани редовни емисии . Ето я и нея, такава, каквато я препредава именитият радиожурналист и..

публикувано на 18.07.25 в 02:09

Защо лагерът "Белене" все още не е мемориал, поддържан от държавата?

В момента има повече енергия за превръщането на лагера "Белене" в мемориал . "Белене" става все по-популярно място в последните години. Над 200 000 са посещенията в дигиталната платформа със свидетелства на оцелели, а когато общественият интерес е по-висок, институциите усещат друг тип обществен натиск . Това коментира пред БНР Луиза..

публикувано на 15.07.25 в 09:46
Радост и Марая Пееви

Цветни гривни за четириноги приятели

В свят, в който добрината понякога се крие зад високите огради на ежедневието, две деветгодишни близначки от Силистра напомнят, че човечността няма възраст. Историята на Радост и Марая Пееви е истински лъч светлина – и пример, че децата умеят не само да мечтаят, но и да действат. В следващия репортаж ще ви срещнем с тяхната малка, но..

публикувано на 13.07.25 в 07:30