Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Александър Сивилов: Западът провокира просталинистки настроения в Русия

Промените в руската конституция имат вътрешнополитически фокус

Александър Сивилов
Снимка: Личен архив

Перестройката до голяма степен стъпва върху отричането на периода на Сталин. Руското и съветското общество вече са преживели или се опитват да преживеят по някакъв начин тази травма. Западът обаче подклажда просталинистки настроения. Тезата е на историка доц. Александър Сивилов, преподавател, изследовател на Съветския съюз и координатор на Евразийския център „Via Evrazia“. 

„Това е един много дълъг процес в Русия и в Съветския съюз. Това нещо започва още 1955-56 година. Русия вече е минала през своя катарзис за разбирането на проблемите, които е донесло това управление. Тук обаче стигаме и до непрекъснатата атака, идваща от западното общество, останало встрани от всичко случващо се в Съветския съюз от 55-а нататък и в Русия след това. Руснаците са наясно с проблемите, които им е донесъл Сталин и когато им се натяква това нещо отвън, се засилват просталинистките тенденции в Русия. Много е странно като обществен процес, но съвсем ясно се наблюдава през последните години“, коментира Сивилов в предаването "Хоризонт до обед".

Доц. Александър Сивилов е на мнение, че историята като политически инструмент се използва много неумело и носи по-скоро негативи в отношенията между Европа и Русия.

На днешната дата преди 35 години руският лидер Михаил Горбачов става генерален секретар, а след това започва перестройката. Какво остана от перестройката 35 години по-късно?

„Първоначалната концепция на перестройката е за реформа на социализма. Ако говорим за тази реформа на социализма, от нея нищо не остава. Виждаме пълна промяна на обществото. В момента това, което имате в Русия, няма нищо общо със Съветския съюз“, посочи доц. Сивилов.

Каква е целта на обсъжданите промени в руската конституция? Видимо е, че Путин иска хем да запази контрола си, хем да остане на заден план, смята историкът.

„Тоест вероятно тук ще говорим вече за неговото влияние на ниво парламент. Идеята беше да се отнемат голяма част от прерогативите на президента. Все пак Русия ще остане президентска република.“

След налагането на днешния модел на президентска република от Борис Елцин през 1993 година сериозна промяна в руската конституция не е правена, уточни специалистът. „Така че моделът, по който до момента управлява Путин, всъщност не е създаден от самия него.“

Статутът в международното право на Русия до ден днешен е на правоприемник на вече несъществуващия Съветски съюз, заяви Александър Сивилов.

„Тя е държавата, която наследява най-сериозна част от позитивите и негативите, останали от СССР. Те наследяват възможността да контролират цялото атомно въоръжение на Съветския съюз, което е огромен лост за външна политика. От друга страна наследяват и най-голяма част от външния дълг на СССР и са принудени да го плащат. Тоест в международните отношения от тази гледна точка няма да настъпят много сериозни промени вследствие на тази промяна на конституцията. Просто досега това не беше записано в конституцията  на Русия, но де факто е така. Записва се по-скоро с цел да се въведе един нов поглед върху историята и формирането на новите национални идеи на Русия.“

Според Сивилов става дума за насочен изцяло към вътрешната политика акт. „Опит е да не бъде отхвърлена цялата тази прослойка от обществото, която носталгира по Съветския съюз. Да се привлече на страната на управлението най-голямата опозиционна партия и опозиционна маса, които са комунисти.“

„Аз не бих казал, че те ще търсят сериозна промяна на вижданията си в политическо отношение. Русия няма как да допусне, поне сегашното статукво не би допуснало до властта комунистическата партия или хора с по-радикални идеи. Голяма част от съвременната национална идентичност на руснаците се гради на събития, които са част от съветската епоха – например победата във Втората световна война. Това е ключов елемент от себеусещането на руснаците. Заради това те са толкова чувствителни, когато се поставя въпросът за преразглеждане на историята днес“, допълни историкът.

Съвременното руско статукво се опитва да използва само част от елементите на Съветския съюз – това, което е държавническо и което им върши работа, за да консолидират обществото, казва още Александър Сивилов. „Комунизма те го отричат и се стремят да вървят срещу него. Много интересна еклектика се получава.“

Има ли опит за реалибитация на силната ръка от времето на Сталин?

„Не може да говорим за пълен стремеж за реабилитация на Сталин. Има такива елементи в част от историческите среди, в част от обществото, много силни в комунистическата партия. Притеснително е това, че се вижда изключително силна подкрепа за Сталин в обществото. Последните изследвания показват, че почти 60% от хората определят Сталин като един от най-силните и най-добрите лидери на Русия въобще. Те го гледат като лидер на Русия – това е интересният момент. Можем да видим такива елементи, но на  официално ниво не можем да говорим за реабилитация на сталинизма по никакъв начин.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Акад. Христо Найденски с предложения за развитие на БАН

На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..

публикувано на 27.11.24 в 12:23
Снимката е илюстративна

Велинградските животновъди в напрегнато очакване на повторни проби

Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни  във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите заявиха, че животните им са здрави и настояват за нови изследвания, тъй като са убедени, че..

публикувано на 27.11.24 в 06:37
Владимир Береану

Владимир Береану: Джорджеску спечели благодарение на Тик-Ток с 3 млн. последователи

Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на  двамата  от осемте кандидати за президент на северната ни..

публикувано на 25.11.24 в 18:14
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55