Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александър Сивилов: Западът провокира просталинистки настроения в Русия

Промените в руската конституция имат вътрешнополитически фокус

Александър Сивилов
Снимка: Личен архив

Перестройката до голяма степен стъпва върху отричането на периода на Сталин. Руското и съветското общество вече са преживели или се опитват да преживеят по някакъв начин тази травма. Западът обаче подклажда просталинистки настроения. Тезата е на историка доц. Александър Сивилов, преподавател, изследовател на Съветския съюз и координатор на Евразийския център „Via Evrazia“. 

„Това е един много дълъг процес в Русия и в Съветския съюз. Това нещо започва още 1955-56 година. Русия вече е минала през своя катарзис за разбирането на проблемите, които е донесло това управление. Тук обаче стигаме и до непрекъснатата атака, идваща от западното общество, останало встрани от всичко случващо се в Съветския съюз от 55-а нататък и в Русия след това. Руснаците са наясно с проблемите, които им е донесъл Сталин и когато им се натяква това нещо отвън, се засилват просталинистките тенденции в Русия. Много е странно като обществен процес, но съвсем ясно се наблюдава през последните години“, коментира Сивилов в предаването "Хоризонт до обед".

Доц. Александър Сивилов е на мнение, че историята като политически инструмент се използва много неумело и носи по-скоро негативи в отношенията между Европа и Русия.

На днешната дата преди 35 години руският лидер Михаил Горбачов става генерален секретар, а след това започва перестройката. Какво остана от перестройката 35 години по-късно?

„Първоначалната концепция на перестройката е за реформа на социализма. Ако говорим за тази реформа на социализма, от нея нищо не остава. Виждаме пълна промяна на обществото. В момента това, което имате в Русия, няма нищо общо със Съветския съюз“, посочи доц. Сивилов.

Каква е целта на обсъжданите промени в руската конституция? Видимо е, че Путин иска хем да запази контрола си, хем да остане на заден план, смята историкът.

„Тоест вероятно тук ще говорим вече за неговото влияние на ниво парламент. Идеята беше да се отнемат голяма част от прерогативите на президента. Все пак Русия ще остане президентска република.“

След налагането на днешния модел на президентска република от Борис Елцин през 1993 година сериозна промяна в руската конституция не е правена, уточни специалистът. „Така че моделът, по който до момента управлява Путин, всъщност не е създаден от самия него.“

Статутът в международното право на Русия до ден днешен е на правоприемник на вече несъществуващия Съветски съюз, заяви Александър Сивилов.

„Тя е държавата, която наследява най-сериозна част от позитивите и негативите, останали от СССР. Те наследяват възможността да контролират цялото атомно въоръжение на Съветския съюз, което е огромен лост за външна политика. От друга страна наследяват и най-голяма част от външния дълг на СССР и са принудени да го плащат. Тоест в международните отношения от тази гледна точка няма да настъпят много сериозни промени вследствие на тази промяна на конституцията. Просто досега това не беше записано в конституцията  на Русия, но де факто е така. Записва се по-скоро с цел да се въведе един нов поглед върху историята и формирането на новите национални идеи на Русия.“

Според Сивилов става дума за насочен изцяло към вътрешната политика акт. „Опит е да не бъде отхвърлена цялата тази прослойка от обществото, която носталгира по Съветския съюз. Да се привлече на страната на управлението най-голямата опозиционна партия и опозиционна маса, които са комунисти.“

„Аз не бих казал, че те ще търсят сериозна промяна на вижданията си в политическо отношение. Русия няма как да допусне, поне сегашното статукво не би допуснало до властта комунистическата партия или хора с по-радикални идеи. Голяма част от съвременната национална идентичност на руснаците се гради на събития, които са част от съветската епоха – например победата във Втората световна война. Това е ключов елемент от себеусещането на руснаците. Заради това те са толкова чувствителни, когато се поставя въпросът за преразглеждане на историята днес“, допълни историкът.

Съвременното руско статукво се опитва да използва само част от елементите на Съветския съюз – това, което е държавническо и което им върши работа, за да консолидират обществото, казва още Александър Сивилов. „Комунизма те го отричат и се стремят да вървят срещу него. Много интересна еклектика се получава.“

Има ли опит за реалибитация на силната ръка от времето на Сталин?

„Не може да говорим за пълен стремеж за реабилитация на Сталин. Има такива елементи в част от историческите среди, в част от обществото, много силни в комунистическата партия. Притеснително е това, че се вижда изключително силна подкрепа за Сталин в обществото. Последните изследвания показват, че почти 60% от хората определят Сталин като един от най-силните и най-добрите лидери на Русия въобще. Те го гледат като лидер на Русия – това е интересният момент. Можем да видим такива елементи, но на  официално ниво не можем да говорим за реабилитация на сталинизма по никакъв начин.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на дървета в центъра на града

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие, на която беше представена идеята, заради създалото се напрежение Общината организира втора среща. Снощи, в новото читалище на града, кметът Иван Алексиев предложи един демократичен подход за..

публикувано на 06.02.25 в 06:45

Логопед: Електронно устройство преди 4 години - не! Пораженията са големи

Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие. " Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да..

публикувано на 05.02.25 в 11:46

Внос на дървесина? Алармират за криза в горския сектор

Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..

публикувано на 05.02.25 в 09:20

Страх на Санторини: Чакат по-силен трус, не изключват цунами

"Имах намерение да се евакуирам, но не можах да намеря билети. Днес няма фериботи, защото времето е много лошо – 7-8 бала вълнение. Положението е много сложно. Хората са много стресирани, уплашени . От 03.00 часа съм в колата, няма спане", разказа сънародникът ни Иван Димитров, който все още се намира на Санторини. В предаването "Преди..

публикувано на 05.02.25 в 08:59

Проф. Янко Герджиков: Трусовете са плитки, България е далече от Санторини

България е много далече от Санторини и за нас не е сеизмичен източник. Не е дълбок източник, какъвто е Вранча. Тук става дума за дълбочина на 10 км. и трусовете имат локално влияние. Дълбоките от типа Вранча, Хималаите, около Япония и Чили - те могат да причинят явления в широк диапазон. В Санторини са плитки събития.  Това коментира..

публикувано на 04.02.25 в 14:07

Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Важен е скринингът!

Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий . Това съобщи в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски". Цялото интервю на Гергана Хрисчева с д-р Ваня Митова може да чуете в подкаста на..

публикувано на 04.02.25 в 11:04