Георги Чапкънов: Боя се в заника на живота си да не оплескам работата

Георги Чапкънов споделя за предаването „Нощен хоризонт” свои размисли за националния ни герой, за България и познанството си с магьосника на киното Федерико Фелини.

„Левски е друга работа, Левски е изключителна фигура. Досега не съм посмял да направя нищо, тъкмо от страх да не окепазя името. Няма такъв българин, няма.”

Най-важно в една работа за него е началото. „Започнах... Почнал ли съм, значи ще го свърша. Мъка, да му се не види. Дотук съм се опазил от туй, сега в заника на живота си да не взема да оплескам работата. Така, страх ме е”, казва Георги Чапкънов и добавя: „Пък той и дякон, да му се не види. Не е само физическото му присъствие. Духовното е главното.”

Къде е България? „Винаги сме били на опашката, и то не на опашката, а под опашката, и то дълбоко. Кой се съмнява, че сме най-бедната държава, най-болната, най-безперспективната? Е, и? И продължава да е така. Ако възкръснеше по някакъв начин Левски, кой знае как би погледнал сега на тия неща”, подчертава обзет от песимизъм Георги Чапкънов.

„Аз съм вече стар човек, много неща са минали през тиквата ми, клета... Мисля, че няма оправия. Много пъти съм имал възможност да я напусна. Не можах. Но времената бяха други. Бяха много страшни”, връща се назад във времето творецът.

Своята привързаност към страната, която критикува, Чапкънов нарича "идиотска". 

„Одъртях и вече ми е все едно. Гледам да си довърша, ако мога, работата, а няма сила. Ей го на, тук е пълно с някакви илачи, които, ща не ща, трябва да гълтам, ослепях с едното си око, глух съм – без апаратчето нищо не чувам. Това живот ли е? Не ми трябва”, допълва с горчивина Георги Чапкънов.

„Скулптурата винаги е била елитно занимание. Не е писано всекиму да се блъска с нея. Аз твърде добре съзнавам дереджето си. Нямам никакви претенции”, гласи равносметката му.

За познанството си Фелини разказва интересен спомен от Рим.

„Появи се бавно, с един бял шлифер, бавно идва към мястото. Аз предварително съм сложил един статив, натрупал съм една топка глина и го чакам, чакам го само да ми дойде и го обичам толкова много, колкото едва ли някой друг. И аз се засилих към него. Аз знам френски, ама като циганин. Оказа се обаче, че и Федерико го знае точно толкова. И ние си говорихме е така, на френски – нашия специален френски, идеално беше.”

„Смъртта ще победи всичко, ама любовта е това, което е до нея”, казва в заключение скулпторът.

Георги Чапкънов е роден на 24 януари 1943 година в град Вълчи дол. Завършва скулптура в България, специализира в Париж. Професор в Художествената академия. Награждаван с орден „Св. Св. Кирил и Методий“. Съавтор е на българския герб, заедно с Кирил Гогов.

Бел. ред. Разговорът с Георги Чапкънов е записан преди инцидента със сина на скулптора.