Литературна естетика на пандемията и страхът като необходима съставка

„Кои сме ние, за да губим надежда“, пита младият поет

публикувано на 27.03.20 в 20:31

Иван Ланджев

Интервю на Иван Ланджев за ''Изотопия''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В такива времена е хубаво да чуем и гласа на поетите. С Иван Ланджев си говорим за литературната естетика на пандемията. Извънредната ситуация променя звука на думите, те стават някак тежки, обличат се в дрехите на „днес“, за да ни служат в „сега“.

Иван Ланджев: „Наскоро написах една бележка към превод на Бродски, който бях правил. Завърших с „Бъдете здрави“. Дадох си сметка, че това вече звучи по много по-сериозен начин от обикновения банален тон, с който хората си пожелават „здраве“. Днес сякаш думите тежат повече.“

Отдавна са облечени в думи апокалиптичните и пандемични сюжети. От „Декамерон“, през „Чумата“ на Албер Камю, „Пътят“ на Кормак Маккарти, „Щамът Андромеда“ на Майкъл Крайтън, „Сблъсък“ на Стивън Кинг и т.н.

Литературните дрехи на Covid-19

Иван Ланджев: „Авторът на художествени текстове не е журналист. Той не е длъжен да реагира на времето веднага, на момента. Тези неща не са директно и пряко свързани. Тъй като в момента има пандемия от Ковид-19, някой веднага да седне и да напише роман за това. Нещата обикновено не работят така. За художествените произведение текат други процеси. Те не са новинарски хроники. Най-малкото трябва да мине време. Специално поезията е нещо, което предава пряко новини от миналото. Затова и кръстих последната си стихосбирка „Ти, непрестанна новина“.

Полезната доза страх

Иван Ланджев: „Обществото е тласнато ту към един, ту към друг полюс. Нелеката задача на хората от оперативния щаб е да ни уплашат толкова, колкото е правилно, а не така, че да спрем да мислим и да се паникьосаме. Това е много тънък момент. Самото публично говорене трябва да е внимателно. То трябва да всява необходимата доза тревога, но толкова, че да ни накара да мислим. Страхът може да ти бъде добър партньор, но е лош началник.“

Четене по време на коронавирус

Иван Ланджев: „Книгите сякаш загубиха най-малко от това, което се случи. Четенето по начало е самотно удоволствие, самотно преживяване. То няма как то да бъде засегнато от мерките да не се събират много хора на едно място. В четеното е останала някаква висша степен на интимност, в най-духовния смисъл. Създалото се напрежение заради мерките може да бъде и полезно. Ние имаме недостиг на пространство. То очевидно се ограничава. Но такива неща вървят заедно с излишък от време. Т.е. когато не ти достига пространството, имаш повече време. За себе си. За справка – затворите. Там човек няма много пространство, но има колкото си време иска. За щастие все още не сме затворени толкова, но бихме могли да използваме това ограничение на пространството, за да си дадем време за себе си. Книгите продължават да бъдат първото и последното убежище.“

„Изотопия“ влиза в книжарница (само по 1 човек, моля)

Свършват ли определени книги по рафтовете, както маските, дезинфектантите и ръкавиците по аптеките? „Изотопия“ провери това една софийска книжарница. Сега хората имат малко повече свободно време, но към кои книги посягат?

В момента основно се купуват детски книги и играчки, защото хората са останали вкъщи с децата си и искат да оползотворят времето си, казва Вальо. Той допълва, че хората, които си четат активно, продължават да четат това, което са си чели и преди.

Що за хора идват в книжарницата през последните дни, питаме Жоро от книжарницата. А той ни отговаря: „Сега в книжарницата идват два типа хора: такива, които не са нарушили ритъма си на живот, спазвайки правилата, и такива, които пазаруват с една идея повече, защото не знаят какво да очакват до края на деня. „Избягват се апокалиптичните сюжети“, продължава Жоро. Той ни препоръчва в тези седмици да не си нарушаваме ритъма на четене. Ако сме фенове на определен жанр или автор, просто да си го набавим, а не да наблягаме на здравни книги, такива за самоусъвършенстване, книги за щамове, пандемии и т.н. Освен, че имат време, четящите хора доста адекватно разсъждават в такива ситуации и знаят какво да правят, сигурен е Жоро.

Кои сме ние, за да губим надежда?

Иван Ланджев: „Искаме или не, ние трябва да преодолеем това и да покажем дали сме общество или не сме. Кой съм аз и въобще кои сме ние, за да губим надежда? Грижата за другия сега - изисква да се погрижиш първо за себе си, за да не си опасен. Ние като общество сме способни на нещо повече и на нещо по-добро. Не мисля, че най-доброто, което можем да направим, е да гоним хора от метрото, защото са се закашляли.

Интересно е да наблюдаваш какви неща излизат от човешката природа заедно с пандемията. В такова време излизат и геройствата у хората, при тези, които са способни на подвиг, излизат и най-големите низости. “

Чуйте цялото интервю с поета Иван Ланджев в звуковия файл.