Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Психотерапевтът Елена Мустакова: Сега става ясно колко сме свързани

Да преосмислим отношението си към другите и света ще ни помогне в условия на изолация

Снимка: pixabay.com

Времената са особени, защото ни карат да се замисляме. Всъщност не само психотерапевтите, а всеки един от нас има възможност да придружава другите в този процес.

„Колкото повече в момента го правим, толкова по-малко тревожност ще има за всички нас, защото изолацията е за всички в момента", каза в предаването "Графити по въздуха" професор Елена Мустакова, психотерапевт.

Започваме да усещаме по-ясно от всеки друг път колко много имаме нужда един от друг, колко много зависим един от друг и то не само от близките и приятелите си, а всъщност зависим от цялото останало човечество. Колкото повече се прекъсват връзките за доставки, всички вериги, за които досега не сме се замисляли, толкова повече усещаме как животът във всеки един край на планетата зависи от синхрона и сътрудничеството във всички останали нейни части, смята психотерапевтът.

"И в момента, когато тези неща се прекъсват отвсякъде, става все по-ясно колко леко сме възприемали неща, които заслужават да бъдат по-дълбоко ценени", допълни Елена Мустакова.

Всеки от нас участва в укрепването и задълбочаването на тези връзки или в тяхното прекъсване.

"Не само тези, които имат политическата власт да строят стени, но всеки един от нас с отношението си към другите хора изгражда стени или сваля стени", изтъкна психотерапевтът.

Ние имаме потребност да намираме смисъл. При физическа изолация, в момент, в който много хора загубват доходите си, работата си, сигурността си, здравето си, единственият спасителен път, който ни подкрепя, е намирането на дълбокия смисъл, каза проф. Мустакова.

Необходимо е да се създадат програми за нова заетост на хората, програми, които създават нови стратегии, за да не остане човек, който да не може да нахрани семейството си, отбеляза още тя.

"Това са неща, които сега много бързо се налага да бъдат осмислени - че не може всеки сам за себе си, защото тези хора, когато загубят доходите си, когато не могат да нахранят семействата си, това ще доведе до още по-дълбока социална нестабилност и всички зависим от тава. Всички зависим от грижата за всички. Това сега става все по-ясно”, подчерта психотерапевтът.

Необходимо е да се разпределят ресурсите по по-справедлив начин. Има процес на радикално пробуждане, изтъкна Елена Мустакова пред "Хоризонт".

„Тук става въпрос за това накъде насочваме погледа си. Ако насочваме погледа си към миналото - така е и в психологията, човек се обезкуражава, защото паметта човешка е такава, че най-много се фокусираме върху това, което е негатив. Това се запомня. Но когато освободим съзнанието си от прекалено "дъвчене" на миналото и с успокоено, утихнало съзнание се вгледаме навътре, тогава осмисляме и виждаме, и усещаме много по-широки и дълбоки хоризонти".

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04