Днес грижите за физическото здраве и социалната изолация са приоритет за всички, но пандемията крие и редица психично-здравни рискове. Страхът да не бъдем застигнати от тази невидима опасност - вирусът, събужда и редица ирационални страхове за здравето и живота ни. Несъзнаваният компонент на тези страхове е в основата на честите психични разстройства.
Най-разпространението между тях са тревожните състояния, към които спадат паническите, хипохондричните, обсесивно-компулсивните и някои депресивни разстройства. В момента общата популация преживява много от тревогите, характерни за хипохондричните състояния, при които пациентът се тревожи да не се разболее или пък е убеден, че вече е болен от сериозна и потенциално смъртоносна болест. Не случайно частните лаборатории и инфекциозните отделения към държавните болниците са претрупани от пациенти, които смятат, че са болни. Пандемията поставя психиката ни на сериозно изпитание, така че трябва да мобилизираме ресурсите си като индивиди, семейства и общности, за да се справим. Не само представителите на най-уязвимите групи, тоест децата, възрастните и бедната част от обществото, а всички ние.
Това е мнението на психиатъра д-р Светлозар Василев, който има докторска дисертация по епидемиология. Той е преподавател в НБУ по клинична социална работа и има множество публикации по темата в български и чужди издания.
ПЪРВИТЕ ПРИЗНАЦИ
на влошаване на психичното състояние са напрежението, влошаването на отношенията с близките, появата на мнителност, раздразнителността, честите изблици на гняв, а по-късно и апатията и затварянето в себе си. Ако ги забележим, е добре да потърсим психично-здравен специалист – много организации, като Българска асоциация по психотерапия (БАП), Българско психоаналитично общество (БПО) и Дружество на психолозите в България, предоставят безплатни онлайн консултации.
Д-р Василев казва, че през последните седмици е завладян от една аналогия – страдащите от обсесивно-компулсивни разстройства се справят с тревожността си чрез ритуали, като постоянно миене на ръце и многократни проверки дали не са направили нещо, което би навредило на тях или на близките им. В този момент цялото население на света реагира по същия начин, поради риска да се заразим с коронавирус, но при една част от хората се наблюдава отричане и неспазване на тези мерки, а при друга, не по-малка – с мерките за социална изолация и постоянна дезинфекция се прекалява. Възниква въпросът защо.
"Ако използвам психоаналитичното си образование мога да предположа, че това е ефект от мощни несъзнавани страхове за здравето и живота, които са активни на нивото на общата популация. Моите впечатления, а и наблюдението на колеги от моята специалност от цял свят, пациентите, които в момента посещават психиатър или психотерапевт, се справят забележително добре и нямат признаци на влошаване. Това вероятно е обяснимо с това, че терапевтичната връзка има стабилизиращ ефект и, второ – благодарение на грижите за здравето си те са развили стратегии да се справят с високи нива на тревожност, обърканост и несигурност".
В МОМЕНТА НАЙ-ЗАСТРАШЕНИ СА ЗДРАВИТЕ ХОРА
Това се подкрепя от първите изследвания на психичното здраве в условия на пандемия. Две такива бяха публикувани миналата седмица. Първото от тях изследва 1216 американци и установява, че пандемията е влошила психичното здраве при 45% от тях, като ефектът върху психиката е значителен при 19%. Изследването е проведено между 25 и 30 март, с лица над 18 години (Joel Achenbach, Washington Post April 2, 2020). Второто проучване е от Великобритания. То е насочено не към общата популация, а към една от най-уязвимите групи – юноши и младежи с история на психично-здравни проблеми. Изследователите установяват, че младите хора са много по-засегнати от възрастното население. Проучването е мащабно и обхваща 2111 младежа на възраст от 13 до 25 години. Установява се, че три четвърти от тях (83%) са с влошено психично здраве, а при една трета (32%) ефектът върху психиката е значителен (Gregory Robinson, The Gardian, 31.03.2020).
Според д-р Всилев тези резултати не са учудващи, ако вземем предвид на какво изпитание е подложена психиката ни - в момента всички се страхуваме да не се заразим, да не развием тежки, трайни и необратими усложнения и се тревожим от риска ние или наши близки да загинат. В допълнение, сме изложени на влиянието на социална изолация, обедняване, евентуална загуба на работа или финансов фалит. Разликата в реакциите на здравите и болните, която отчитаме към момента, вероятно е обяснима с това, че здравите хора нямаме опит с това да живеем в условия на интензивен страх и несигурност за дълъг период от време.
СЪВЕТЪТ
"Това дали ще бъдем травмирани от пандемията, или ще устоим на кризата, зависи от собствената ни мобилизация. Това не е пропаганден призив - най-разискваната тема в психиатрията и психоанализата през последното десетилетие е тази за психическата устойчивост (resilience). Важно е да се знае, че имунният отговор на организма е в пряка връзка не само с физическото, но и с психическото здраве на индивида. Затова и съветът ми към вашите слушатели и към всички нас е да спазваме обичайния си режим – да ставаме и лягаме по едно и също време, да гарантираме време за работа, почивка и сън. И на всяка цена да сме двигателно активни, да спортуваме, да отделяме време за музика, четене и контакт със своите приятели и близки. Всеки трябва да прецени с кой от тези методи да поддържа психичното си благополучие, кой работи най-добре при него и да избере този, който е приложим в настоящите условия".
Рубриката от 23.12.24 г. Водещ: Даниела Якова.
Тази сутрин към Антарктида потегли група български учени. С тях е и музикалният редактор на БНР Марина Великова. Това е второ участие на Марина в българска полярна експедиция. По-рано тази година тя представи на няколко места в станата изложбата си с фотографии, заснети миналата зима на о. Ливингстън. 33-ата ни полярна експедиция отново ще си..
С полет за Рим тази сутрин от летище София към Антарктида потегли група български учени. С тях е и музикалният редактор на БНР Марина Великова . Това е второ участие на Марина в българска полярна експедиция, като то е свързано отново с творчески проекти. Очаква се до броени часове при аржентинския пристанищен град Ушуая да пристигне българският..
Стиховете й са приемани като свои. Обичани и търсени. Заради таланта и навярно заради трудния живот на българка, която не се предава. Лично се убедих как я познават като поетеса и я обичат като авторка. "Наричана накратко Надка" е последната й книга, в която се редуват по великолепен начин поезия и проза, разказвайки за живота си и по какъв..
Не достигането на върха е важно, а какво се случва дотам и с кого си по пътя - това казва известният полски алпинист Адам Биелицки, който неотдавна беше гост на Банско филм фест. Роден е през 1983 г. в град Тихи, Полша. Първото си по-значимо изкачване прави на едва 17-годишна възраст, когато достига сам и в алпийски стил седемхилядника Хан..
Сезонът на международните състезания в ски-алпинизма беше открит по-рано днес с първата Световна купа за мъже и жени. Състезанието е в Куршевел, Франция, в дисциплините "спринт" и "скоростно изкачване" . Предстоящият сезон е особено важен, защото ще бъдат излъчени 36-имата участници в Зимните олимпийски игри в Милано-Кортина през 2026 г. Общо 9..
Кауза "Божик"- така са нарекли благотворителната инициатива хората от санданското село Спатово и техните приятели от фондация "Леб и вино" , чиято..
С около 12 декара може да намалее площта на Природния парк "Сините камъни". Това ще се случи, ако имот край Алпийския дом – навремето резиденция на..
В отворено писмо психиатри алармират за недоимъка в болничното психиатрично лечение. В него се настоява да се отпускат средства, които да обезпечат..