Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За баланса между защита и свобода по време на извънредно положение

Снимка: архив

„Свободата е ежедневно усилие, тя не е дадена даром и всеки ден трябва да се бориш за нея”, каза журналистът Владимир Йончев в предаването „Изотопия” по „Хоризонт”. Според него работата на журналиста в извънредни условия е повече, но в същото време дори по-лесна, защото „знаеш каква е цената”.

Оправдават ли мерките срещу пандемията отнемането на основни свободи?

„Човешките права не могат да бъдат отменяни при никакви обстоятелства. Ясно е, че трябва да се вземат мерки – като ограничаване на придвижването, но правото на информация и свободното слово не могат да бъдат отменяни. Това са изначални човешки ценности, които са основополагащи”, категоричен е Владимир Йончев.

В ситуация на извънредно положение обаче властите получиха възможността да проследяват всекиго посредством мобилния телефон. Това породи спор кои точно мерки са нужни и кои са прекалени. „Притеснителното всъщност е че се въвеждат практики, които не са временни, а могат да продължат и след приключването на кризата”, коментира Владимир Йончев.

Извънредните мерки и властта

Дори на властимащите ще им омръзнат непривичните на съвременното общество наложени ограничения в момента: „Това са мерки, при които не е естествено човек да живее прекалено дълго. След като извънредното положение отмине ние ще забравим за много от тях. Тогава някои от въведените сега мерки ще останат в сила много дълго време. Притеснението е, че под маската на „форсмажорни обстоятелства” се харчат пари за глупости и всъщност сега, занимавайки се само с коронавируса, не знаем какво друго се случва в държавата, а нещо неминуемо се случва. Убеден съм, че извънредното положение се използва, за да се вършат много „мръсни” неща, за които или няма да разберем изобщо или ще разберем едва по-късно.”

Светът след коронавируса няма да бъде същият

Според Владимир Йончев след кризисния период Европейският съюз ще премине от етапа на „затлъстяла бюрокрация” от последните години към етап на по-висока ефективност. Една от причините за това е, че следваните от големите международни организации политики са се оказали неприложими в днешната кризисна ситуация. За пример той даде решението в Италия две години преди епидемията да бъдат закрити 300 болници. Ако това не се беше случило е много вероятно в момента да нямаше подобен недостиг на легла в интензивните отделения.

„Европа ще бъде друга, много по-различна. Ще има промяна и у нас – хората ще питат повече как се харчи публичният ресурс.”

Мнението на журналиста Владимир Йончев е, че прекомерната социална изолация – над месец, би се отразила пагубно на човешката психика и е необходим план за връщането на обществото в нормалните му релси. Въпреки това той е съгласен, че препоръките на Националния оперативен щаб не бива да бъдат пренебрегвани:

„Възхитен съм от българския народ и проявената от него дисциплина, която може би дори скандинавска страна не е успявала да покаже. Тази криза извади наяве както много лоши черти на българина, така и други прекрасни – колко много благотворителни кампании се състояха и колко желание за взаимопомощ избухна тези дни.”

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: архив.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35