Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За баланса между защита и свобода по време на извънредно положение

Снимка: архив

„Свободата е ежедневно усилие, тя не е дадена даром и всеки ден трябва да се бориш за нея”, каза журналистът Владимир Йончев в предаването „Изотопия” по „Хоризонт”. Според него работата на журналиста в извънредни условия е повече, но в същото време дори по-лесна, защото „знаеш каква е цената”.

Оправдават ли мерките срещу пандемията отнемането на основни свободи?

„Човешките права не могат да бъдат отменяни при никакви обстоятелства. Ясно е, че трябва да се вземат мерки – като ограничаване на придвижването, но правото на информация и свободното слово не могат да бъдат отменяни. Това са изначални човешки ценности, които са основополагащи”, категоричен е Владимир Йончев.

В ситуация на извънредно положение обаче властите получиха възможността да проследяват всекиго посредством мобилния телефон. Това породи спор кои точно мерки са нужни и кои са прекалени. „Притеснителното всъщност е че се въвеждат практики, които не са временни, а могат да продължат и след приключването на кризата”, коментира Владимир Йончев.

Извънредните мерки и властта

Дори на властимащите ще им омръзнат непривичните на съвременното общество наложени ограничения в момента: „Това са мерки, при които не е естествено човек да живее прекалено дълго. След като извънредното положение отмине ние ще забравим за много от тях. Тогава някои от въведените сега мерки ще останат в сила много дълго време. Притеснението е, че под маската на „форсмажорни обстоятелства” се харчат пари за глупости и всъщност сега, занимавайки се само с коронавируса, не знаем какво друго се случва в държавата, а нещо неминуемо се случва. Убеден съм, че извънредното положение се използва, за да се вършат много „мръсни” неща, за които или няма да разберем изобщо или ще разберем едва по-късно.”

Светът след коронавируса няма да бъде същият

Според Владимир Йончев след кризисния период Европейският съюз ще премине от етапа на „затлъстяла бюрокрация” от последните години към етап на по-висока ефективност. Една от причините за това е, че следваните от големите международни организации политики са се оказали неприложими в днешната кризисна ситуация. За пример той даде решението в Италия две години преди епидемията да бъдат закрити 300 болници. Ако това не се беше случило е много вероятно в момента да нямаше подобен недостиг на легла в интензивните отделения.

„Европа ще бъде друга, много по-различна. Ще има промяна и у нас – хората ще питат повече как се харчи публичният ресурс.”

Мнението на журналиста Владимир Йончев е, че прекомерната социална изолация – над месец, би се отразила пагубно на човешката психика и е необходим план за връщането на обществото в нормалните му релси. Въпреки това той е съгласен, че препоръките на Националния оперативен щаб не бива да бъдат пренебрегвани:

„Възхитен съм от българския народ и проявената от него дисциплина, която може би дори скандинавска страна не е успявала да покаже. Тази криза извади наяве както много лоши черти на българина, така и други прекрасни – колко много благотворителни кампании се състояха и колко желание за взаимопомощ избухна тези дни.”

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: архив.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04

ПроТЕСТ за мъжкото здраве пред НДК

На 7 ноември за девета поредна година се проведе кампанията „Твоето здраве е твоя отговорност“, посветена на профилактиката на рака на простатата. Инициативата беше организирана от Astellas Pharma България в партньорство с Българското онкологично научно дружество и Българското урологично дружество . За първи път в България кампанията включи и..

публикувано на 16.11.25 в 06:51